, , ,

И ето как Локи стана зъл - ревю на Loki: Where Mischief Lies


  
Автор: Макензи Лий
Заглавие: Loki: Where Mischief Lies
Жанр: фентъзи, фен-фикшън
Оценка: 4/5






 Локи, вторият син, сянката на Тор, винаги се е опитвал да се хареса на своя баща Один. Обаче неговата съдба е вече написана и той не може да се освободи от нея, колкото и да му се иска да се докаже пред света, че може да бъде достоен за наследник на трона. И въпреки нежеланието му, приключенията на Богът на пакостите се пренасят на Мидгард - скучна планета, още известна като Земя - където той ще трябва да помогне на тайно общество да разгадае проблема с мистериозните "убийства", оставящи немъртви трупове навсякъде из Лондон. Колко голяма е вероятността Локи да се поддаде на всеобщите очаквания към него и да стане зъл? 



 Здравейте и добре дошли в моя блог!
 Бих казала, че благодарение на Марвел и филмите им, които интерпретират скандинавската митология по един много интересен начин, се влюбих безнадеждно в Локи. И един ден съвсем случайно попаднах на снимка на "Loki: Where mischief lies" докато си разглеждах Instagram-a и моментално се влюбих! Честно казано, взех си тази книга специално заради корицата й. Знам, че и вие не можете да отречете, че е прекрасна! Но това не е първият път, в който си взимам дадена книга заради нейната красива корица. Още повече, вече разбирате, че като заклет Марвел фен и почитател специално на персонажа на Локи, нямаше как да пропусна да я прочета.

 От една страна много се радвам, че червеното лого все повече се появява и върху романи, но от друга ме е страх какво още ще се добави към Марвел вселената. Не ми се иска особено при тях да се получи някаква боза. За щастие останах доволна от "Loki: Where mischief lies", но определено можеше още...

 "Loki: Where mischief lies" ни въвежда в една идилична картина по време на пир в царския дворец в Асгард. Всичко е златно, мащабно и красиво. Докато не забелязваме момчето Локи. Той се различава от останалите асгардианци и не само защото има магически способности. Локи е с мазна, дълга черна коса, високи откраднати ботуши и черни нокти. Така, още с първата страница се поставя главният проблем в романа - Локи не се вписва никъде.




“You're already the villain in everyone's stories, Loki," she replied, dropping her veil over her face. "Why not start playing your part?”  


 Макензи Лий пише увлекателно, стилът й ми харесва и приляга към атмосферата на романа. Тя се е справила чудесно с това да ни въведе в едно ново приключение с вече познати герои, както и с това да запази техните основни характеристики.

 Много се зарадвах на хумора, който авторката създава чрез героя. Ако сте гледали поне един Марвел филм, в който Локи участва, няма как да сте пропуснали онова винаги саркастично държание, което той има и което води до много забавни случки. Любими са ми неговите хапливи и so-british изкази, когато събеседникът му не разбира, че всъщност Локи си прави шега с него.

 Така че можете да бъдете спокойни, че персонажът на Богът на пакостите е максимално запазен, но имаше някои нюанси, които ми убягваха. Особено на финала, който между впрочем изобщо не ми хареса. Тогава Локи поема по един различен път от този в последните MCU филми. Плюс, че не беше никак удачно Локи, който се води майсторът на манипулациите, да бива манипулиран през цялата книга. 



“Perhaps the future was only inevitable once you began to shape all your actions to fit it.”  
 


 Обаче колкото и хубава да е историята, постоянно имах едно чувство все едно чета някой фенфикшън. Не че имам нещо против фенфикшъните, просто като че ли очаквах това да е нещо, което да се преплита с MCU историята. За жалост, "Loki: Where mischief lies" няма нищо свързано със сюжетната линия на MCU, нито е предистория или бонус история. Затова предполагам, че всеки би могъл да вземе и да прочете тази книга, дори и да си няма никаква идея кой е Локи.


 Доколкото до самият сюжет, той се развива динамично и интересно. Но ми прави впечатление, че фокусът не е върху самите случки, а по-скоро върху развитието на личността на Локи и вътрешната му кавга между самия него си и очакванията на света за това, което се очаква той да бъде. 

 Ако харесвате Марвел и искате да бъдете всезнаещи фенове или просто ви е любопитно да следите новата им тенденция да издават книги, то ви препоръчвам "Loki: Where Mischief Lies", както и "Отмъстителите - всеки иска да управлява света", чието ревю може да прочетете ТУК.

Благодаря ви за отделеното време и до скоро! I love you 3000!♥


 



Before the days of going toe-to-toe with the Avengers, a younger Loki is desperate to prove himself heroic and capable, while it seems everyone around him suspects him of inevitable villainy and depravity . . . except for Amora. Asgard's resident sorceress-in-training feels like a kindred spirit-someone who values magic and knowledge, who might even see the best in him.

But when Loki and Amora cause the destruction of one of Asgard's most prized possessions, Amora is banished to Earth, where her powers will slowly and excruciatingly fade to nothing. Without the only person who ever looked at his magic as a gift instead of a threat, Loki slips further into anguish and the shadow of his universally adored brother, Thor.

When Asgardian magic is detected in relation to a string of mysterious murders on Earth, Odin sends Loki to investigate. As he descends upon nineteenth-century London, Loki embarks on a journey that leads him to more than just a murder suspect, putting him on a path to discover the source of his power-and who he's meant to be.

















Препоръчвам още:
Отмъстителите - Дан Абнет













Continue reading И ето как Локи стана зъл - ревю на Loki: Where Mischief Lies
, , ,

Интервю с Мира - една нежна като роза душа!






 Привет, читатели!
 Ето, че дойде времето за ново интервю в моя блог и днес ще ви запозная с една много интересна личност! Със Станимира се запознахме в университета, където учим в един поток и често се засичаме по време на лекции. Тогава само след първите няколко разменени думи веднага разбрахме, че имаме много общи интереси. Тя чете YA и фентъзи книги и е удоволствие да се обсъждат такива с нея. А когато разбрах, че и пише, просто нямаше как да не я помоля за интервю. Възхищавам й се! Тя има невероятния талант да борави с думите така, както един художник рисува!

 Станимира, под псевдонима Орлинова, пише поезия и проза. Самоиздала е собствена стихосбирка - "Кристалите на моята душа" - с много въздействащи стихове, които удрят направо в сърцето. Нека видим какво отговори тя на моите въпроси!

1. Здравей! Като за начало на интервюто, защо не ни разкажеш малко за себе си като творческа личност? Как се зароди привързаността ти към книгите и как тя прерасна към страст за писане?
 Здравейте, казвам се Станимира Георгиева. Всъщност пиша от съвсем тинейджърска възраст, може би от шести клас. Винаги ми е била интересна литературата. Започнах с есета, по-късно се запалих и по поезията. Книгите винаги са били важни в моя живот. Може би книгата, която ме разтърси, когато я прочетох, бе "Задната къща" на Ане Франк. В нея намерих нещо изключително. Разбира се и други книги са докоснали четящата струна в мен.  "Парижката Света Богородица" от Виктор Юго е една от тях. 


2. Стиховете ти са пълни със силни душевни емоции. От лични преживявания ли са вдъхновени или от твои наблюденията върху другите? Кое чувство те вдъхновява да пишеш?
 Писането на поезия дойде в един момент, когато изживях една тъжна, силна, но несподелена любов. Писането бе нещо като терапия, но постепенно ми хареса и се превърна в мое хоби, а по-късно и в страст. Чувството, което ме вдъхновява да пиша може би е човечността и усещането, което съм изградила за хората и техните емоции.




3. Как пишеш? Имаш ли си специални ритуали или просто сядаш и твориш, където и да се намираш?
 Нямам специални ритуали, просто пия кафе и ми хрумват разни неща за които пиша. Такива, каквито смятам за важни и каквито на мен ми допадат.






4. Каза ми, че  освен поезия, създаваш и проза. Би ли споделила с нас няколко думи за тази своя страна? В коя от двете области (проза или поезия) се чувстваш повече в свои води?
 Прозата ми е интересна. Поезията е повече хоби. Това е все едно пред теб да има шоколадов и ванилов крем, и двата изкушават силно, но докосват сетивата по различен начин.






5. Всеки писател на първо място е и читател. Напоследък има все повече и повече нови звезди сред българските творци и то такива, които не отстъпват по качество на световно известните. Имаш ли любим български писател и ако да, кого би препоръчала на всеки?
 Иван Вазов - и сега ще обясня защо - неговото творчество е мащабно и неговият стил е толкова брилянтен, естествен и според мен чувствен. В творбите му има ценности, елегантност, естественост и фино усещане за света.  От известните автори на фентъзи харесвам Ан Райс - едва ли има толкова богат на образи автор с такова художествено виждане. Харесвам, разбира се, и много други.




6. И за финал, имаш ли мечти, свързани с писателството? Как си се представяш в бъдещето? Върху какво работиш в момента?
 Мечтата ми е да усъвършенствам стила си като автор. Много се радвам, че това, което пиша, се харесва. В момента пиша кратки разкази и етюди с фентъзи елементи.
Благодаря ти за чудесните въпроси. Желая на теб и твоите читатели много здраве и успехи!  
И един стих за финал, специално за читателите:


Има толкова нощи и толкова несломени звезди.
Има толкова мисли и толкова блестящи мечти.

Има толкова смисъл в капка кристална сълза
- просто се осмели да докоснеш красотата на свойта душа.



Благодаря ви за вниманието и още веднъж благодаря на Станимира, че се съгласи да отговори на въпросите ми! Силно се надявам скоро да видим и нещо по-дълго от стихотворения, публикувано под името й.

До скоро!


Continue reading Интервю с Мира - една нежна като роза душа!
, , ,

Грозната страна на любовта, представена от Колийн Хувър (Ревю на Жестока Любов)

  
Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Жестока любов
Жанр: любовен роман, чиклит
Оценка: 5/5


Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
 
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…





 Привет, читатели!
 Обичам Колийн Хувър и не случайно тя е една от най-любимите ми автори на любовни романи! За мен тя е една от най-успешните имена, издавани от издателство Ибис, а за да разберете защо е така няма друг начин, освен да вземете нейна книга и да я прочетете. Всяко едно нейно заглавие ще ви накара да заплачете, да се засмеете, да обикнете. И определено "Жестока любов" не е изключение. Една дума може най-добре да опише тази книга. Тя е "емоционална", а ако навлезем в подробности може да добавим и "сърцераздирателна", "обладаваща" и "реална". Историята е емоция, която трудно ще преживея. Тя ме кара да плача, да ридая, да се питам защо трябваше да стане така, защо всичко трябваше да бъде толкова жестоко. Трудно понесох написаното и от части го мразя заради това.

 ...Хувър успя да ме убие вътрешно, признавам си...  Но не го ли прави с всеки свой роман?  

 Но да започнем от самото начало. Още от първата страница може да се разбере, че това е роман, написан от Хувър, на който много, ама много ще се плаче. Главно защото историята на Майлс и Тейт лесно успява да ти влезе под кожата и да я приемеш като своя. Преди да се захвана с тази книга признавам, че си нямах и идея за какво се разказва, просто името на авторката беше достатъчно да ме убеди да я прочета. Смятам, че за книги като тази трябва да се създаде някакъв знак, който да се слага на видно място на корицата и на който да пише "нанася силна емоционална вреда". Така донякъде ще бъдем по-подготвени, нали?   

“If you love me more today than you loved me yesterday, then I can’t wait for tomorrow.” 

 Както обикновено, историята се предава чрез паралелното разказване на настояще и минало. Всяка една от сюжетните линии набъбва с напрежение по едно и също време и всяка следваща глава те кара да четеш още и още. От всичките книги на Хувър, които съм чела досега, тази може би е най-вглъбяващата и ангажиращата. Вече няколко дни след като прочетох "Жестока любов" се хващам да размишлявам все още върху историята и това е най-дългият book hangover, който съм преживявала. Предполагам, че трябва да си някакъв магьосник, че да накараш читателите ти да се пристрастят толкова.

 Доколкото до самите персонажи... ами те са бих казала с типични характеристики за жанра. Те са красиви, млади, срещащи се по особен, интригуващ начин. Това обаче не пречи да се създаде драма и хаос от чувства.

“But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.” 

 Още повече, че в главната сюжетна линия са вплетени множество нишки, които ако имаме желанието да проследим и да разсъдим върху тях, ще стигнем до една от големите причини книгите на Хувър да са толкова специални. Във всяка една нейна книга съм забелязала, че засяга общочовешки проблеми, за които прекалено малко се говори. А в тези книги те сякаш крещят, пращат послание към всеки, който е готов да им откликне.


“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”  


 Пример за това е Тейт. Тя образ, зад когото могат да се наредят немалко жени. Ако оставим настрана сюжета и вникнем малко по-надълбоко в характера й, ще видим всичко, което Хувър е закодирала там. Тя е момиче, което бързо се привързва към повредения Майлс, желанието й да го поправи веднага се активира и макар той да я наранява неколкократно (независимо, че я предупреждава за това) тя не се отказва от него. В истинския живот подобни моменти рядко завършват щастливо, но ми харесва, че романите на Хувър не са просто плитки любовни драми и съм го казвала неведнъж в предишните си ревюта. 
 
 Всяка книга на Колийн Хувър има освен задоволяващ сюжет и нещо поучително, което често варира спрямо читателя и какво точно той/тя търси в нея. "Жестока любов" отново е книга, която отлита веднага към списъка ми с препоръки.




Благодаря ви за отделеното време и до скоро!





ПС: извинявам се, че цитатите са на английски, толкова се бях отнесла в историята, че забравях да отбелязвам...  :)








Препоръчвам още:
Никога повече - Колийн Хувър
Девети ноември - Колийн Хувър













Continue reading Грозната страна на любовта, представена от Колийн Хувър (Ревю на Жестока Любов)