Ревю на Завинаги мое момиче - книга за американските мечти!

Автор: Хейди Маклоклин

Заглавие: Завинаги мое момиче

Жанр: любовен роман

Оценка: 5/5

 Лиъм Пейдж е известна рок звезда и кариерата му върви все по-добре, но сякаш сърцето му е останало в родния му малък град... където го остави преди десет години и където заряза своята любима. Обаче сега, когато научава за погребението на най-добрия си приятел, Лиъм се връща. И сякаш никога не си е тръгвал и чувствата никога не са изчезвали, само че между неговото момиче и самият той зее дупката на допусната от него грешка. Как Джоузи би могла да му прости? Кое ще победи - тинейджърските спомени или разумното мислене?

"Завинаги мое момиче" е от типа книги, за които никога не би могъл да съжаляваш. Защото просто е невъзможно! "Завинаги мое момиче" е стопляща сърцето, ненатоварваща и красива тийн книга, която си заслужава петте звезди, дадени от мен без да се замислям и за миг! Изглежда, винаги съм харесвала книги за рок звезди, които са влюбени само в едно единствено момиче и ще направят всичко, за да го спечелят. Осъзнах го още от "Сърца за разбиване" (ревю тук), която има подобна идея в сюжета си, но тази книга е много по-добра!

 Благодарение на свободния стил на писане и плавното преминаване между събитията прочетох книгата за отрицателно време. А и нарастващото напрежение между героите, което може да се долови само между редовете, без да бъде натрапчиво, също има пръст в това. Отдавна не ми се бе случвало да прочета книга за два дни (може да се уверите от книжното ми предизвикателство в goodreads).
  

 Смея да твърдя, че историята ме опияни още с първите си страници. Четенето на тази книга много прилича на приканваща удобна прегръдка под слънчевите лъчи. "Завинаги мое момиче" излиза от границите на клишираните YA романи и това е една от причините защо ми хареса толкова! Понякога имам нужда именно от такива леки и неангажиращи книги, с които просто да релаксирам и да им се насладя изцяло, а това, че не е типичното клише, е добре дошъл бонус.  

 Историята е предвидима, но това е хубавото, защото независимо че знаех как ще свърши книгата, исках да проследя начина, по който това ще стане. Отношенията между героите са реалистични и още при първите им реплики вече знаех дали ги обичам или не. А Ноа и останалите деца, според мен, носят целия блясък на историята. Ако не бяха те, тя нямаше да бъде толкова пълна и се радвам, че им е отредено толкова внимание, колкото и на останалите персонажи. Разбира се, Лиъм и Джоузи са в центъра на историята, която е важно да отбележа, се разказва от техните гледни точки. Винаги съм харесвала книги, в които читателят има възможността да се докосне до мислите и на двамата главни герои, особено в любовните романи. Така разбрах по-добре тревогите на Джоузи и изборите, пред които е изправена и трябва да вземе. Както и разбрах Лиъм и причината, поради която е решил да си тръгне, макар до последно да не одобрявах постъпката му.

 Събитията в книгата се редят едно след друго, затова знайте, че няма да скучаете! С всяка следваща страница все по-лесно се навлиза в историята и все по-трудно се оказва излизането. Няма как да не се повторя - книгата е силно зарибяваща! Считайте се за предупредени.

 

 "Завинаги мое момиче" ме остави да я затворя с щастлива усмивка на лицето си и удовлетворение в сърцето. Няма да сбъркате с избора й и затова я препоръчвам на всеки, който харесва този тип любовни книги - не прекалено любовни, но идеално романтични и забавни. Бих се зарадвала да прочета още от тази авторка и се надявам в скоро време от изд.Ибис да ни зарадват с тази възможност. 

Благодаря ви за вниманието и на изд. Ибис за прекрасната книга!

Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.

Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...

А сега се връщам.

След десет години.

Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.

		Препоръчвам също и:  Завръщане към любовта - Кристен Ашли  Девети ноември - Колийн Хувър  Споделени тайни - Колийн Хувър

Continue reading Ревю на Завинаги мое момиче - книга за американските мечти!

Ревю на Тайна с дъх на парфюм - една опияняваща книга!

Автор: Фиона Макинтош

Заглавие: Тайна с дъх на парфюм

Жанр: исторически любовен роман

Оценка: 4,5/5

Опияняващ празник за сетивата, страстна и драматична история за дълг, измама и желание.

1 август 1914 г. Европа е потопена в хаос. Франция е на ръба на война. Но в Грас, парфюмерийната столица на страната, предстои сватбата на десетилетието.
Никой не пита независимата и талантлива Фльорет дали иска да се омъжи за избухливия и властен Еймъри дьо Ласе. Като единствена дъщеря на уважаваната парфюмерийна династия Дьолакроа тя е длъжна да приеме уредения съюз. Бракът с най-големия производител на парфюми в Южна Франция е неизбежен и като че ли само камбаните на местната катедрала са на нейна страна. Техният звън оповестява началото на войната и заминаването на омразния й нов съпруг за фронта.
Скоро младата жена получава закъсняло писмо от Себастиен дьо Ласе. По-малкият брат на Еймъри никога не е стъпвал в града, но горещо настоява сватбата да се отмени. Ужасна тайна е надвиснала над двете изтъкнати фамилии и заплашва да съсипе както името, така и парфюмерийните им империи. Докато Себастиен и Фльорет търсят начин да спасят семействата си от позор, помежду им започват да прехвърчат забранени искри…

Този любовен роман е определено must-read! ("задължителен за четене") За първи път се докосвам до творчеството на Фиона Макинтош и тя успя да ме спечели още с първите редове на "Тайна с дъх на парфюм". Книгата ме плени най-вече с мотива за силната женска решителност и амбициозност, който се представя чрез главната героиня Фльорет. Наистина ми достави удоволствие да наблюдавам как Фльорет се развива като персонаж и следва мечтите си и, разбира се, сърцето си. И може би именно идеята за силната й роля ме накара да харесам книгата толкова много!

 

  Както знаят редовните ми читатели, за мен добър любовен роман е такъв, в който сюжетът и авторските послания са умело преплетени с драмата и, разбира се, романтиката. Именно "Тайна с дъх на парфюм" е такъв роман.

 Книгата веднага успя да ме потопи в един ураган от аромати и нюанси в тогавашната Франция, независимо от сянката на ужасната война. Всичките описания ме накараха да се влюбя в градчето Грас и неговата многоцветност и красива автентичност. Хареса ми представянето на града и вече определено е в списъка ми с желания за места, които искам да посетя. Сигурна съм, че и вие ще го заобичате така, както Рим при "Сутрешно кафе в Рим" от Диего Галдино, например, чиято книга също ви препоръчвам. Изобщо идеята за рози, парфюми, множество цветя и слънчеви дни настройва от само себе си - още преди да сте започнали да четете - за една романтична обстановка, която не е за изпускане. 
 

"- (...) Извикваше спомени за детството ми. (...) 

- Виждаш ли колко важни са миризмите? Те държат спомени... пътуват с нас през целия ни живот." 
  

 В книгата са избегнати онези пикантни еротични сцени, за разлика от други розови романи, в които те са ядрото на историята и понякога дори предизвикват силния успех на самата книга. Самите взаимоотношения между героите са първични и реалистични, непринудени... Авторката си служи с повече реч, отколкото с описания, което спомага за релаксиращото и развлекателно четене на романа.

 Като персонаж Фльорет ми допадна много, което е изненадващо, защото рядко главните персонажи се оказват мои любимци. Тя все едно е още дете, когато се омъжва за Еймъри, независимо, че вече е минала двайсетте си години. Обаче войната, напрегнатите случки, както и загубата на любимите й хора и желанието вече сама да решава как ще протече живота й, са тези неща, които й помагат да се осъзнае и да порасне. А израстването й е впечатляващо.   

 Единствено финалът ме спря да дам пълни пет звезди, независимо колко много книгата си ги заслужава. И то не за друго, а защото имам една отчаяна нужда от красив епилог, пълен с радост и щастие, и припкащи дечица. Но... и така става. :)

 Препоръчвам "Тайна с дъх на парфюм" на всеки любител на исторически фикшън, както и на по-многопластовите любовни истории, в които не се разказва единствено за... любов. Ще станете свидетели на лъжи, драма, желание за отмъщение, копнеж за духовна свобода, но и на чиста романтика, опияняващи аромати и красиви пейзажи!

Благодаря ви за вниманието!

		Препоръчвам също и:  Завръщане към любовта - Кристен Ашли  Сутрешно кафе в Рим - Диего Галдино

Continue reading Ревю на Тайна с дъх на парфюм - една опияняваща книга!

Ревю на Трансформации от Благой Иванов

Автор: Благой Д. Иванов

Заглавие: Трансформации

Жанр: фентъзи/хорър/трилър разкази

Оценка: 5/5

Бележка: подгответе се да настръхнете!

Младо семейство се наслаждава на пикник сред природата, когато едно от децата им прави грешката да се позабавлява със случайно открит мравуняк... Сприхав детектив подлага на кръстосан разпит мистериозен непознат и в процеса на разговора научава ужасяваща истина, която може да му коства живота... Любител градинар изравя в задния си двор древен артефакт, криещ зловеща сила, която моментално го обсебва... Безпощаден ловец на ликантропи побеждава в кървава схватка смъртоносен враг на прекалено висока цена... В разгара на зомби апокалипсис един мъж прибягва до отчаяна мярка, за да не бъде изяден жив...
Пригответе се за двайсет незабравими тръпки, които разкриват трансформациите на хора, места и събития в сблъсък с необяснимото. Тук ще откриете корпоративни злодеи, сюрреалистични съновидения и космически колонии, подходящо описани както с думи, така и с илюстрации, а след последната страница ви обещаваме ярки спомени, които неизменно гарантират натрапчиви кошмари.

"Трансформации" от Благой Иванов е сборник с разкази, който определено ще препрочитам в бъдеще! Забелязах книгата още когато от ориндж обявиха издаването й, а идеята за цели двадесет разказа в стил Стивън Кинг ми се стори чудесна. И наистина установих, че стилът на Благой прилича на този на Кинг, но само прилича... всъщност е много по-добър!

 Бях се настроила именно за истории в стил "Краля", ала това което открих ме зарадва много. За разлика от световноизвестния творец, забелязах, че Благой влага някакъв скрит смисъл във всеки от разказите си, било то по-дълбок, или не чак толкова. И то не просто какъвто и да е смисъл, ами такъв, какъвто ще ви накара да спрете да четете и просто да поразсъждавате.


    Също така, всеки един от разказите има раздвижен и примамлив сюжет, който бързо те омайва и докато се усетиш, обещанието "само още един разказ" се оказва "само още пет". Лично на мен най-много ми допаднаха "Разпитът" с неочаквания си обрат, "Паразитът" заради писмото в края му, "Отражението" заради задоволителния си край и "Роди се злодей", защото ми заприлича на мини роман. Което всъщност е следващият формат на книга, която бих искала да държа с името на същия автор. Защото имам чувството, че ако Благой напише роман в този жанр, то той би бил уникален.

 Въпреки всичко имаше и два-три разказа, които ми се сториха недовършени и недоизпипани от страна на самите случки, за които разказват... или може би просто за мен бяха прекалено шантави.

 Но независимо от техния сюжет и дали той разказва действие, развиващо се в няколко минути или в няколко месеца, има едно нещо, което обединява всичките творби. И това е настроението, което предизвикват. То е смес от трилър, напрегнато очакване, спиране на дъха и щипка страх. Докато четях забелязах всичките тези емоции да пропълзяват по гръбнака ми, затова ви обещавам, че няма да затворите книгата, без поне веднъж да настръхнете.  

 Няма как да пропусна да спомена нещичко и за илюстрациите в книгата. Те идеално допълват всяка една от историите и дори допринасят към атмосферата. Изобщо оформлението на книгата е една изящна изработка - и корицата, и илюстрациите са нещо, което да съзерцаваш дълго и с удоволствие. 

 Препоръчвам книгата на първо място заради самата стойност, а на второ заради това, че не е за изпускане, особено след като е от български (или както се казва "нашенски си") автор. Харесва ми накъде се развиват жанровете "фентъзи" и "трилър" в България, а ето че се появява и малко "хорър" на хоризонта. Жадно очаквам още!

Благодаря за вниманието и още веднъж благодаря на Благой за предоставената книга и му пожелавам безкрайно вдъхновение!

		Препоръчвам също и:  - от български автор  "Веселото гробище" от Лора Лазар.

Continue reading Ревю на Трансформации от Благой Иванов