,

Ревю на Сапфик (Инкарсерон #2)


Автор: Катрин Фишър
Заглавие: Сапфик (Инкарсерон 2)
Жанр: фентъзи
Оценка: 3,5/5
Бележка: искам трета част! 
 



Звездоброецът Фин избягва от ужаса на Инкарсерон, но спомените за затвора не спират да го измъчват. Мисълта, че клетвеният му брат Кийро и Атия са все още вътре и се борят, за да оцелеят, не му дава покой.
Извън Инкарсерон Протоколът поддържа илюзията за един съвършен свят. Клаудия настоява Фин да стане крал, но той се съмнява в собствената си самоличност. Той ли е всъщност изчезналият принц Джайлс, когото всички считат за мъртъв? Или мъглявите спомени са просто плод на въображението му? Можеш ли да бъдеш свободен, когато приятелите ти са пленени? Когато твоят свят е застинал във времето? Можеш ли да бъдеш свободен, ако дори не знаеш кой си?
В Инкарсерон лудият магьосник Рикс намира ръкавицата на Сапфик, която притежава необикновена сила. Образът на единствения човек, успял да напусне пределите на затвора, разпалва желанието на Инкарсерон да избяга от собствената си природа. Направи ли го, ще обрече на сигурна смърт хилядите си обитатели.
Кийро открадва ръкавицата с помощта на Атия, но те дори и не подозират, че тя може да доведе до унищожението на света. Вътре и вън, всички жадуват за свободата. Също като Сапфик.
 



 Нека още от самото начало да кажа, че не съм много наясно с мнението си за "Сапфик". Харесах и не харесах книгата. Има много страхотни неща в нея, които продължават "хайп"-а от Инкарсерон, който само по себе си е една невероятна, пълна с динамика книга, но има и няколко недостатъка за Сапфик, от които най-големият е, че книгата остава недовършена и с отворен край. Досега май не съм споменавала в ревютата си, но след тази книга, която ме оставя в пълно неведение дали нещата се оправят, или не, вече със сигурност знам, че не обичам отворените финали. Трябва да знам как свършва историята - добре или зле! А Катрин Фишър най-спокойно ме остави да си скубя косите след последната страница.

 Първо ще започна с това, което не ми хареса и което ме накара да дам 3,5 звезди, вместо 4. 


    Преди да се докосна до книгата, някъде бях чела, че тя завършва с много недообяснени неща, но не вярвах да са чак толкова много и така фрапантни. Най-главният проблем бива решен, разбира се, което е глътка въздух и успокоение, ала веднага след това се появява въпроса "Сега накъде?", когато героите седят в един вече разрушен, но и нов свят, като половината от враговете им са все още живи. Общо взето това е най-главната причина, поради която давам такъв малък брой звезди на книгата. Ако имаше трета част, вероятно биха били повече, но за жалост, няма... а би било толкова хубаво.


    Също така ми се стори, че няма толкова динамичност колкото имаше в Инкарсерон. По-голямата част от действието се развива в двореца, където нещата не са толкова интересни, липсва сложността, която я имаше преди. Тук бих казала, че динамиката е  по-скоро на приливи и отливи. Усеща се как нещо голямо се задава, а веднага след него има моменти на кратко утихване, но понеже книгата се чете бързо, това лесно се пренебрегва.


     Сега към нещата, които харесах. Корицата е много красива, повече ми харесва от първата, а най-хубавото е, че от брокатът по заглавието не се отрони и прашинка! Относно самата история и развитието й мога да кажа, че макар и не с толкова заплетен сюжет, тя все върви нанякъде. Никъде няма момент, в който героите да се заседят на едно място.

 Личи си и това, че авторката е искала да наблегне на повече детайли, които е пропуснала в първата книга, за да развие света на затвора и на самите герои. Например, Катрин Фишър показва Атия и Кийро в различни случки, където разбираме повече за тяхното мислене и техните характери. Допреди "Сапфик" не бях осъзнала каква загадка ми е била Атия, а тя се оказа доста силен персонаж с желязна воля. Обръща се внимание и на самия Инкарсерон, но ще спра дотук и ще ви оставя сами да откриете какъв е той. 

 За съжаление, в нито една от двете книги не попаднах на романтични отношения между когото и да било, въпреки че има много удобни случаи за това. Много лесно Фишър е могла да се възползва от скритото напрежение между героите и да създаде още едни взаимоотношения, които щяха да достигнат до много повече читателски сърца. И може би това е второто по големина нещо, което куца в книгата настрана от недовършения финал.

 Все пак книгите "Инкарсерон" и "Сапфик" си струват! Особено първата книга лесно може да си поиграе с читателя чрез своите трикове и залъгвания. Но със сигурност втората книга е по-слаба, което малко ме разочарова. След силния финал на Инкарсерон очаквах повече, а и наистина ми липсваше романтичната нотка.  

Благодаря ви за вниманието и не забравяйте за моите книгоразделители от ТУК! /може да видите един на снимката най-горе в ревюто/
 




0 коментара:

Публикуване на коментар