Ревю на Гемина - този път в опасност е цялата вселена!

Автор: Ейми Кауфман и Джей Кристоф    

Заглавие: Гемина (Илумине 2)

Жанр: сай-фай, тийн, приключенски

Оценка: 5/5

Бележка: тази книга ме уби... 

След случките в Илумине и разкритията за организацията БайТек, Кейди и Езра пътуват към стайнция Хиймдал, където Хана и Ник са центърът на събитията. Ник е нелегално пребиваващ на кораба заедно с цялото си семейство и бива изигран - за някаква сума пари - да помогне на отряд от БайТек да нахлуе в станцията и да я превземе. Нещата стават още по-напечени, когато еднометрови ланими (ужасни змиевидни създания) започват да пълзят навсякъде. Единствените, които трябва да се справят с тези проблеми, и (накрая) да спасят не една, а цели две вселени - са Хана и Ник.  

Ревю на първа част - Илумине. (клик) 

 Гемина... е... УНИКАЛНА!

 Надявам се да успея да изразя колко много ми хареса тази книга, защото в момента съм особено развълнувана да разкажа преживяването си с някого. Изключително много съм доволна от продължението на Илумине. Дори доволността ми граничи с гняв към книгата, защото ме оставя в пълно и ужасно състояние. Знаете ли защо? Защото третата книга все още не е излязла на пазара, а Гемина просто ме остави с отворена уста, обещавайки ми, че това е било едва началото.

 След като прочетох Илумине преди няколко месеца, го затворих и сложих гордо върху рафта с елитните ми книги и общо взето очаквах Гемина да ми хареса също толкова. Но тя ми хареса много повече. Поглъщах страниците на огромни хапки и тази книга от 650 страници я прочетох за отрицателно време. Просто си разчиствах графика (обикновено от полезни неща, като спорт, например) за да имам време да чета повече. За няколко дни всъщност си развалих цялата рутина, но си струваше всичките часове, прекарани в това да внимавам да не припадна от прекалената доза адреналин, която тази книга ми даде. 

 Както забелязах и в Илумине, в началото не е особено разбираемо и отнема време, за да схванеш за какво иде реч, но тук времето, което ми отне да навляза в историята беше двойно по-кратко. Почти веднага се разбира след колко време и след кое събитие се случва действието. И се осмелявам да кажа, че Гемина ме зариби много по-бързо от Илумине. Което е малко неочаквано, защото обикновено книгите в средата на дадена серия/поредица/трилогия са много по-слаби. А тук случаят е точно обратният и книгата е двойно по-добра от първата. 

 Стилът е съвсем същият - записи от камери, доклади, драсканици, тайни чатове и разговори, и десетки илюстрации. Отново чрез картинки авторите успяват да те накарат да си представиш всичко изключително цветно и реално. И докато четях (казвала съм го и в ревюто си за Илумине, но тук важи същото) все едно гледах филм, буквално! В един момент забравяш, че липсва разказвач, и започваш да се водиш само от реплики. Ако ме питате коя е най-добре графично офермената книга, то това ще е трилогията за Илумине. 

 Героите също много ми харесаха.

 Дори повече от Кейди и Езра. Първо, защото Хана и Ник се харесваха, въпреки че го криеха и се шегуваха за това. Второ, защото чувствата им предизвикаха вълнение в мен самата и повече от всичко исках да се съберат. Трето, защото и двамата са страхотни герои. Независимо че се правят (първоначално) на много печени и тн., след това единсвеното, което искат е да спасят приятелите си и най-вече да спасят един друг. Хареса ми как се защитаваха и как работиха в екип. Според мен Ейми Кауфман и Джей Кристоф са изградили едни уникални персонажи, и не говоря само за Хана и Ник. Антагонистите също са добри и плашещи.

 Като казах плашещи... спомняте ли си, че в ревюто си за Илумине споменах, че от КАЗИМ (изкуствения интелект) малко ме беше хванало страх? Тук той също се появява макар и за кратко. Но ми беше приятно отново да се срещна с него. Не мисля, че КАЗИМ просто ще изчезне от тази история просто ей така, защото в Илумине, той се показа като един уникален персонаж.   

 Също така, определено присъстват разтърсващи моменти. И то доста.

 Почти цялата книга ме държеше в напрежение и наистина много ме боли, че нямам в ръце третата част. Иска ми се да ви споделя много неща и снимки на илюстрациите, защото именно илюстрациите помагаха доста за поддържането на напрежението, както и онези ланими. (змиевидните същества) но не мисля, че е позволено. (авторски права)  Ланимите донесоха доста напрежение и малко ми напомниха на "Пришелецът", но все пак това е книга и е много по-добрият и въздействащ вариант от гореспоменатия филм.

 Опитах се да сбия ревюто си, за да не ви отегча с огромното си вълнение. Но се надявам да сте усетили ентусиазмът, с който пиша. Просто уникална книга, която ви препоръчвам не само с една ръка, ами с всичко, където имам възможно. 😁 И един съвет: побързайте! Забелязах, че тиражът на тази книга е наистина изненадващо малък. Много се изненадах (в лошия смисъл) че има толкова малко бройки. Затова внимавайте да не свършат ;)

Благодаря ви за вниманието и се надявам да не ви изяде мозъка някоя ланима!

От снимката:

Ревю на Илумине

Книгоразделители може да закупите от ТУК.

 

Хана е преместена на портална станция в покрайнините на галактиката и това обрича социалния й живот на смърт. Никой не й казва, че това наистина може да я убие.

Хана е глезената дъщеря на капитана на станцията. Ник е член на прословуто престъпно семейство. Докато двамата се борят с всекидневието на борда на най-скучната портална станция в галактиката, Кейди Грант и „Хипатия“ са се насочили точно към „Хиймдал“ с новини а инвазията на Керенза.

Елитен БайТек отряд от убийци нахлува на станцията. Хищни извънземни премахват нейните обитатели един по един. Неизправност в червейната дупка на кораба обрича пространство-времето на унищожение още преди вечеря.

Ще успеят ли Хана и Ник да защитят дома си? Съдбата на всички в „Хипатия“ и вероятно на цялата вселена е в техни ръце.

Досиета, имейли, съобщения, класифицирани файлове, преписи и схеми разказват тази завладяваща история, която оставя читателите без дъх.

Continue reading Ревю на Гемина - този път в опасност е цялата вселена!

Ревю на Най-доброто в теб.

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Най-доброто в теб.

Жанр: любовен роман

Оценка: 4/5

Бележка: ето, че любовните романи също могат да бъдат сериозни. 

 

  

„Проблемът е, че не е задължително любовта и щастието да вървят заедно. Едното може да съществува без другото.“

Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.

В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?

Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора? 

 

 

Трудно ми е да изразя мнението си за тази книга, не за друго, ами защото тя е различна.

Жанрът й е "романтика", ала стилът й много малко се докосва до романтиката. Обикновено любовните истории спират след като двамата герои вече са се събрали, но Колийн Хувър проявява оригиналност, и ни показва животът след щастливото "да" на бракът. Едва тогава започва историята на Куин и Греъм.

 Ще започна с това, което не ми хареса, и още отсега ще ви кажа, че тази книга не е весела, ами е по-скоро малко тежка заради проблемите на героите. И единствената ми забележка, заради която не мога да дам пълни 5 звезди, е заради потискащите моменти от мъката на главната героиня. Честно казано, те ми дойдоха малко в повече. Предполагам, че Хувър е искала да наблегне на това какво преживява Куин, но със сигурност е могла да приспадне поне малко от цялата тази мъка.
 Но като изключим този проблем, съм доволна от книгата.  

 Още от самото начало установих, че това няма да бъде обикновена любовна история. Книгата започва динамично като бързо вкарва читателя в историята и веднага след първата глава се появява типичното "СЕГА" и "ПРЕДИ", което Хувър използва, за да разкаже книгата си. Паралелно върви линията на миналото и тази на сегашното, което показва контрастът между чувствата на Куин и Греъм през времето, когато са се срещнали и са били изключително щастливи, и когато са минали вече няколко години от сватбата им. На моменти това е малко изтощително, по причини, които споменах по-горе, а на моменти е разтоварващо, защото главите показващи миналото са много по-леки за четене.

 Според мен тази история има нещо много близо до Хувър и това се усеща именно във отношенията на тези двама герои. Не мога да преценя какво е то, но сякаш думите винаги идват от сърцето на авторката. Има чувство в книгите й, което трудно може да се намери някъде другаде, и именно затова харесвам историите й.   

 Това, което ме впечатли най-много в книгата обаче, бяха сериозните теми, които Хувър засяга. Досега не съм чела книга от този жанр, в коята да съм попадала на толкова сериозни въпроси и дори ми е малко странно, че книгата е в жанр "любовен роман". Определено кара читателя да се замисли, дори и да не е женен. Едно от най-влиятелните послания на книгата, според мен, е това, че не трябва да губиш надежда в любовта, хората, които обичаш, и мечтата си за щастие. Защото ако щастието не дойде оттам, откъдето го очакваш, то ще дойде от друго място. 

"Ако хвърляш светлина само върху недостатъците си, всичките ти съвършени ще бъдат засенчени."

 Героинята на Куин, от чието име се разказва и книгата, е именно човекът, който трябва да научи този урок. Според мен Хувър се е справила с това да пресъздаде тежкото положение на Куин, а образът на Греъм е този, благодарение на който книгата се допълва перфектно. Хареса ми как са избрани персонажите и характерите за тази история. Те си пасват идеално и дори не мога да си представя да бъдат други. Другото характерно за книгата е, че персонажите са стеснени до много тесен кръг и всичко е концентрирано около най-важното.  

  

"Някои хора мислят, че фокусът на един брак трябва да бъдат неговите съвършени дни. Обичат с всичка сила, докато нещата вървят добре. Но ако човек дава всичко от себе си в добрите времена, надявайки се, че лошите никога няма да настъпят, възможно е да се окаже, че не разполага с достатъчно ресурси или енергия, за да издържи моментите от пета степен."  

 

 "Най-доброто в теб" има смисъл! Това не е просто чиклит роман за разтоварване. Не я препоръчвам на млади читатели, но ако сте обвързани (по какъвто и да е начин) с някого, трябва да я прочетете. Историята има щастлив край, ала останалата част от книгата се различава от останалите любовни романи, които сте чели. И това е така, защото ще ви накара да спрете и да помислите дали не можете да подобрите собствените си отношения с хората, които обичате. Може историята да е малко тежка, но ще ви покаже грешките, които не бива да правите.    

Благодаря ви за отделеното време!
 Големи благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност! 

От снимката:

Ревю на Девети ноември

Ревю на Споделени тайни

Книгоразделители от ТУК

 

Continue reading Ревю на Най-доброто в теб.

Защо трябва да притежавате Кодексът на Ловците на Сенки?

 

Привет, почитатели на Касандра Клеър!

Днес постът ми няма да бъде точно ревю на книга, а... да го наречем "изследване" на един наръчник, който всеки Ловец на Сенки трябва да има. След като в тази книга няма сюжет, герои и изобщо някаква развиваща се история, а той е просто, ами, като учебник, ми хрумна да ви споделя причините, заради които се радвам, че притежавам този кодекс. 

За съжаление, той засега няма да бъде издаван на български, поне доколкото знам аз, но пък аз си се радвам много повече на оригинала. Него закупих от BookDepository когато го намалиха преди няколко месеца и си нямате на представа колко много се вълнувах през двете седмици чакане докато най-накрая не се докоснах до това бижу. Защото Кодексът е именно това - красиво допълнение към колекцията ви от книги, написани от Каси.

Да започнем с корицата.

На нея, както сами виждате, е изобразен Разиел, който излиза от езерото Лин, с меча и бокала в ръце. А детайлите около гръбчето и задната корица придават идеята за стара кожена книга, което е супер готино и дори малко ме е яд, че всъщност няма кожено издание. Хубава идея е да пуснат някое лимитирано издание за в бъдеще... Отвътре (нещо, което не можете да видите, освен ако нямате изданието) има две илюстрации от долната страна на кориците. Тази най отпред е на Джейс и Клеъри и лично на мен ми харесва много! А тази отзад, е на героите от Адски устройства, но тя обаче не ми харесва толкова много, може би заради самият стил на илюстратора.  

   

Веднага щом прелистите първите страници, ще забележите, че има бележки, които се предполага да са добавени от Клеъри, Саймън (който е откраднал Кодексът от Клеъри) и от Джейс (който от своя страна е взел Кодексът от Саймън, и го е върнал на Клеъри. Разбира се, преди това е оставил и своята следа. Иначе не би бил Джейс)

Докато четох, бих казала, че се забавлявах с техните бележки. Но това са, така да се каже, "старите" Клеъри, Джейс и Саймън. Онези, с които се запознаваме някъде в първите книги от Реликвите, когато Саймън тепърва свиква с това да е вампир. Но на мен ми хареса да се върна към онези "стари" версии на героите и това ми донесе хубави спомени. 

Относно информацията в книгата.

Кодексът представя културата на Ловците на сенки. Бих казала, че в него е описано всичко, което се разбира и от самото четене на книгите. Но също така има и някои допълнителни неща, които намерих за много любопитни. А аз обикновено като започна някоя нова серия, забравям половината от тази, която съм чела преди това. Затова се насладих на цялата тази информация все едно беше нова за мен.

    

Стилът на Каси в тази книга не може да се обърка и си личи, че се е старала да пише академично. Обаче. Трудно бих нарекла стилът на кодекса академичен и като в някой учебник. По-скоро прилича на нещо, което се обяснява на деца. А и все пак авторът на "Нарния" има пръст в тази книга. Иначе се чете лесно и стилът е лек. За мен това пак е плюс, защото ако беше написано досущ като учебник, трудно щях да стигна до края.

    

Илюстрациите са просто страхотни!

И това е главно причината защо ви препоръчвам да го имате. Осъзнах, че обожавам да има илюстрации към това, което чета. Особено след Илумине (ЛИНК РЕВЮ) няма как да не ги заобичам. Тук художниците са много и стиловете на рисунките също са различни. Има художник, който е рисувал драсканиците на Клеъри, друг, който е рисувал началните страници за разделите на Кодекса, трети, който е рисувал илюстрациите към обясненията за върколаци, вампири и прочее. Мога да се взирам в тези рисунки постоянно! А и има няколко накрая на кодексът, които се предполага да бъдат на Клеъри, и те изобразяват различни герои - Мая, Себастиян, Люк, Саймън, Изабел и др. Те най-много ми харесват!   

Ако тези причини не ви стигат, ето ви още една: защото сте фенове на Касандра Клеър. 

Кодексът е написан така, че все едно вие самите сте Ловец на сенки. Наистина този кодекс успя да ме пренесе отново в света на Сенките, нещо, което винаги ще обичам. Но кога книга на Касандра не е успявала да те направи част от историята и да я направи много близка до теб? 

Кодексът беше един от вариантите да поддържам връзката си с Каси, така да се каже. Поне докато излезе третата част от Тъмни съзаклятия, относно която не знам вече как ще издържа докато излезе.    

Благодаря ви за вниманието и се надявам да ви е било интересно. Съжалявам за оскъдните снимки, но не може да снимам целия кодекс, нали?

Тъмни съзаклятия:

Ревю на Лейди Полунощ

Ревю на Повелител на Сенките

   

Continue reading Защо трябва да притежавате Кодексът на Ловците на Сенки?

Ревю на Най-сексапилният мъж.

Заглавие: Най-сексапилният мъж

Автор: Джули Джеймс

Жанр: любовен роман, чиклит

Оценка: 5/5

Бележка: вече обожавам Джули Джеймс!

 Тейлър Донован е супер добра адвокатка, която трябва да се премести в градът на мечтите - Ел Ей - за да работи по едно дело. Най-неочаквано й възлагат задачата да помогне на не кой да е, а на самият Джейсън Андрюс - най-известният актьор, признат за "най-сексапилния мъж". Актьорът открива, че Тейлър не е като  останалите жени, които е срещал. Тя изобщо не се интересува от него и гледа колкото се може по-бързо да свърши работата си с него, за да се върне към реалната си работа. Обаче той не я оставя. Тейлър навлиза в един нов за нея свят - свят на богатство и слава, който й дава два избора: да го забрави и да се върне към нормалния си живот, или да остане, с риск сърцето й да бъде жестоко наранено... отново.

  

 Направо нямам думи за тази книга! Не знам дали ми вярвате, но я прочетох на един дъх и дори не се усетих кога в пръстите ми останаха само три листа. Надявам се да успея да ви предам вълнението си и да успея да представя тази книга по възможно най-добрия начин, защото... знаете как е. Когато една книга ти е харесала просто не знаеш откъде да започнеш.

 От доста време си търсих точно такава книга като "Най-сексапилният мъж" и се радвам много, че най-накрая я открих! Книгата е изключително лека, приятна и опасно прелъстителна. Уверявам ви, че като започнете да четете, трудно ще спрете. Историята на Тейлър и Джейсън ме изненада още в самото начало, но предлагам първо да започна както си му е редът - с началото на книгата и първото впечатление.

 Още от самото начало си личи, че Джули Джеймс не се спира на описания. Цялата книга е само действие и не открих нищо, което да забавя четенето. Което дава силен старт на читателя и вместо той да се препъва в дълги, цели параграфи с описания, направо се впуска в действието. Това, което се очаква да бъде обяснено и описано присъства, но нито думичка повече. Точно такива книги обичам! 

 Но същевременно, независимо че сюжетът лежи само на действие, това не пречи на историята да бъде лека и плавна. Авторката знае точно къде трябва да стигне и целеустремено се движи натам, без да прави излишни завои. Но от скромният ми опит с Джули Джеймс знам, че това си е нейният стил и смело заявявам, че този неин стил стана един от любимите ми. 

 Другото хубаво на книгата е персонажната система. 

 Героите са стеснени до тесен кръг и е много лесно да навлезеш в живота им. Според мен те са перфектно изградени и всеки от тях си има своята история. Всеки се отличава с нещо и понякога Джули ни показваше как благодарение на различията на героите може да се случат и някои забавни ситуации. Не отричам, че книгата има и малко забава в себе си. Но и как няма да има с този инат на персонаж като Тейлър! Отсега ви казвам - тя е инат и понякога ще ви лази по нервите. 

 Другото относно героите, е че те не се разпиляват по някакви ненужни места и всичко се концентрира около най-важното. Темите, които Джули иска да покаже на читателите си, са относно:

изборът, защото и двамата герои трябва да избират жизненоважни пътища;

истинската любов, защото трябва да направиш всичко за нея;

изборът между личните връзки или професията;

това да държиш на своето или да направиш компромис;

Книгата се води любовен роман, ала няма нито една еротична сцена в нея.

Което ме изненада много, защото в "Любов под прикритие"  имаше такива и останах с впечатлението, че Джули пише и еротика. Ала смятам, че с отсъствието на такива сцени много повече изпъква връзката между главните герои и това ги прави много по-реалистични. А като стана въпрос за тяхната връзка... намирам я за много интригуваща. А и кой не би се заинтересувал от подобен сюжет, където "най-сексапилният мъж" излиза с обикновена адвокатка от Чикаго? 

Героите не се нахвърлиха един на друг от самото начало, правейки любовната игра да прилича малко на love-hate, но не изцяло, не така бих определила отношенията на Тейлър и Джейсън. Сложно ми е да ги определя, но вие сами ще се убедите, че се развиват интересно.

 

  "Защото осъзнах, че човекът, който може да разбие сърцето ми, е единственият, който трябва да го има."

 Единственият недъг, който открих на книгата, е че е прекалено кратка! Иска ми се да имаше поне още стотина страници, за да се насладя още малко на тази история. А трябва и да спомена колко добре е направена корицата, затова поздравления към дизайнера! Трябва да призная, че именно корицата първа ме прелъсти да прочета книгата, а след това бе анотацията.

 Препоръчвам книгата на всеки, който обича леки романтични истории с малко драма, но със силен завършек. Сигурна съм, че за много от вас тази книга ще се нареди при останалите ви любимки на онзи рафт. Всички знаем кой рафт - елитният рафт!  

Благодаря ви за вниманието и изключителни благодарности към издателство Ибис за книгата!

От снимката:

Ревю на Гласът на любовта.

Ревю на Девети ноември.

Ревю на Любов под прикритие.

Ревю на С обич, завинаги, Лара Джийн.

Кликни ТУК за книгоразделителя от снимката.

ТЯ Е ХЛАДНОКРЪВНА, СПОКОЙНА, СЪСРЕДОТОЧЕНА.

Нищо не може да смути Тейлър Донован. В съдебната зала никога не е губила дело. В личния си живот не допуска никой мъж да я разиграва, дори и бившият ѝ неверен годеник. Така че, когато ѝ е възложена задачата да консултира актьора Джейсън Андрюс – обявен за най-сексапилния мъж – за ролята му в мащабна филмова продукция, тя е твърдо решена да не се поддава на магията на Холивуд…

ТОЙ Е УВЕРЕН, ИЗВЕСТЕН, НЕУСТОИМ.

Джейсън Андрюс е свикнал жените да падат в краката му. Но когато среща Тейлър Донован, той е изумен. Тя не прилича на никоя друга жена, която е срещал – незаинтересована от светлината на прожекторите и сякаш е имунизирана срещу чара му. Тейлър е перфектното предизвикателство. И колкото повече тя го отхвърля, толкова повече той започва да осъзнава, че може би тя е неговата съвършена половинка...

Continue reading Ревю на Най-сексапилният мъж.

The Book Pub си има книгоразделители!

Здравейте, приятели!

Нямате си на представа колко съм развълнувана в този момент! Ето и новината: създадох свои собствени книгоразделители!


 Аз обожавам книгоразделителите! Според мен, те донякъде показват същността на четящия. Разбира се, книгата също донякъде го прави, но при книгоразделителите винаги можеш да се изразиш и да покажеш частица от себе си. Затова ги харесвам! А сега вече мога да ви се похваля с цяла дузина такива - марка The Book Pub! (бих написала и името си, но би било непрактично)

От известно време (*от доста време*) имам тази идея в главата си да създам няколко дизайна за книгоразделители, ала все не ми достигаше смелост, за да направя такова нещо. Винаги съм обичала да създавам и да творя, това ме прави, което съм. Не може да мине и ден, в който да не съм измислила нещо ново, което да опитам. (А това, че не винаги се получават тези мои идеи, е друга тема.) 

 Историята на тези разделители е кратка. Напоследък пак се завърнах към рисуването и след като открих малко повече свободно време, тази идея се завърна като муха в главата ми и не ми даде мира. Седнах и започнах да рисувам. Нарисувах общо девет дизайна, от които нито един не ставаше. Мда, правилно прочетохте, цял ден труд за нищо. Работата беше там, че като сканирах някоя от рисунките, тя не изглеждаше по същия начин на екрана както на живо и... трябваше да прерисувам всичко наново, затова просто се отказах от тези дизайни се обърнах към моя скъп приятел Фотошоп.

 Използвах фона на някои от дизайните, за да сътворя това, което виждате сега. А разделителят с галактиката изглеждаше по съвсем различен начин. Няма да ви го показвам, защото честно казано, ме е срам от него.

 Надявам се искрено, че тези разделители ви харесват!

Имам напечатани няколко бройки от всеки един дизайн и, ако ви харесват, може да си ги поръчате от страницата на блога във Фейсбук. Поръчката става лесно, като ми пишете съобщение. Размерите на книгоразделителите са 5см*20см и са от дебела хартия. Избрах хартията специално, защото като се огъне не се появяват от онези малки вълнички, а си остава гладка и лъскава. Малко прилича като на хартията, на която печатат снимки. А, ако бяха от онези дебелите картони, като се прегънат не биха изглеждали особено добре. Така че, хартията е добра!

 Засега имам само три варианта, но подготвям и есенни дизайни за тези, които обичат да си контят книжките според сезона. (като мен) Ето малко жокерче за един от готовите дизайни, който е правен изцяло дигитално:

Благодаря ви за вниманието и очаквам да ми споделите дали харесвате книгоразделителите в коментарите!

Continue reading The Book Pub си има книгоразделители!