Дискусия: Рециклирането.

Здравейте!

 Вече мога да ви представя и втория пост от серията "дискусия". Накратко: това са статии, където аз ще изложа своето мнение по дадена тема и вие също можете да се включите в коментарите, като по този начин се получава дискусия. Първият пост беше на тема "кратки или дълги поредици", който можете да видите от ТУК. 

 А сега ще говорим за рециклирането!

 Нека първо ви представя как ми хрумна идеята за този пост. Всички сме чували за това, че планетата ни бавно и мъчително губи своята природа. И един от най-често засяганите въпроси е този за намаляващите гори. Преди няколко седмици попаднах на една програма, която ще засажда дървета, ако я използвате. Това е търсачката "еcosia", която се издържа с помощта на реклами и обещава да засади дърво на определен брой търсения, които вие правите. Нещо като Гугъл, само че екологично и точно тогава се замислих по задълбочено... относно читателите. Ние, като хора, които обожават книгите, които са направени от хартия, а тя от своя страна се прави от дървета, би трябвало да се замисляме повече за това откъде идват най-любимите ни предмети. И затова реших да споделя мнението си с вас под формата на блог пост и също така да ви дам един лесен за спазване съвет.

 Първо, защо читателят трябва да бъде пряко свързан с рециклирането?

 Защото трябва да се компенсира за книгите, които използва. От едно дърво могат да се получат 2000 книги, но това изобщо не е извинение. Световните тиражи са едни чудовищни цифри - средно над милион за година само в САЩ. А това не е малко, като се има предвид колко бавно растат тези растения и колко много ние се нуждаем от тях. Сега в главата ми идва мисълта за безразборната сеч на горите и съсипването на невероятни места заради добива, но ще се отклоня от темата и ще се ядосам допълнително, затова ще го оставя така висящо и ще се върна към темата ни за рециклирането.  Та, според мен читателите също трябва да ги е грижа откъде идват книгите им и да се опитат да компенсират за тях. (не, че останалите не трябва да ги е грижа за тези неща.) Под компенсират нямам точно предвид залесяване на терени, а много по-прости начини.  Но не, че залесяването е нещо излишно. 

 Ето пример. Десет нови кенчета за кола, които са рециклирани, биха се направили много по-лесно отколкото само едно кенче, което тепърва трябва да премине през всичките процеси, за да стигне до краен продукт. Не обръщайте внимание, че говоря за метални кенчета, защото с хартията принципа е същият. Особено от страна на избелването на материала, което понякога дори не е нужно при рециклирането, защото хартията вече веднъж е била избелена с препарати и е достигнала нужния цвят и нюанс, т.е. препаратите се свеждат до минимум. Както и това, че при рециклирането няма нужда от стъргане на дърво и всичките процеси, през които то минава, за да стане на тънък лист хартия, защото отпадъчната хартия... е вече тънка. Тоест, за да се рециклира хартия е нужно много по-малко енергия и препарати, а и някъде четох, че се използва с 50% по-малко вода при рециклиране, отколкото при добиване.  

 Само, за да се защитя, тези сведения съм ги взела от интернет, затова, ако някъде греша, не се колебайте да ме поправите. 

 Сега идва и въпросът, че има книги, които си имат сертификат, че източникът на хартия е надежден. 

 Такъв е FSC, който за първи път видях в книга на Касандра Клеър, върху оригинал (тоест на английски.) Засега все още не съм попадала на този сертификат на българска книга, но да се надяваме, че източниците ни на хартия са надеждни, независимо, че липсва такъв знак. И когато пишех този пост, прoверих сайта на  FSC и разбрах, че това е глобална организация, работеща с издателства (и разбира се с други предприятия) по целия свят, като гарантират, че използваната хартия е от надеждни източници. Тоест, които не са застрашени и са лесно възобновими. Това смятам, че е наистина добра кауза и да си призная, ми стана някак приятно като видях символа върху книга и то на наистина известен автор, чийто книги се печатат в огромни количества.   

 Освен това, можем винаги да разчитаме на електронните книги. Да, знам, че екранът не може да се мери с чувството на тежка книга в ръката ти... а и мирисът има значение, но пък четецът е най-екологичното нещо когато става въпрос за четене. А и е-книгите са по-евтини от книжните и дори има безброй безплатни такива. Лично аз едва ли бих живяла без моя четец, защото съм преживяла толкова много с него. А и ето един вариант: четете книгата първо на четеца. Ако наистина ви хареса - си я купувате книжно. Но ако не ви хареса, няма да съжалявате, че сте дали толкова пари за нещо, което повече няма да погледнете. При мен тази история се случи с Касандра Клеър. 

 Първо се запознах с нея чрез четеца си, а после се влюбих в нея и не съжалявам никога когато си купувам нейна книга. Също така съм имала и обратни случаи, в които съм била благодарна, че дадена книга не съм си я купила, защото съм открила, че не си заслужава и съм щяла да се разочаровам. Ако си я бях закупила  книжно, то това би било прахосничество в някаква степен.

 Ами не се сещам нищо друго по темата. Но, да. Аз съм много чувствителна на тема природа. Това е може би защото живея /почти/ в красива планина и не искам някой ден тя да изчезне, но независимо от това подкрепям каузата за рециклирането. Интересно ми е вашето мнение по въпроса.

 И сега да не забравя да ви дам един лесен съвет за рециклиране на хартия, който съм изпробвала.

 Някъде миналата година, в началото на зимата мисля че беше, когато разчиствах стаята си открих много хартия, която трябваше да изхвърля. Тя включваше стари тетрадки, ненужни кутии, вече неизползваеми листове от принтер и разни картони, от които бях правила картички и подобни. Всичко това се побираше в едно цяло кошче със средни размери и нещо ме жегна отвътре, че не може да изхвърля толкова много хартия на общия боклук, който кой го знае къде отива. Затова взех един чувал за смет и сложих всичко там. И от тогава все го допълвам с всякакви ненужни хартийки от къщата, дори с малки лепящи листчета, които се използват за напомняния. Сега този чувал е почти препълнен и е натъпкан с хартия до неузнаваемост.

 Често казано, не вярвах, че толкова много хартия може да излезе главно само от моята стая! 

 Затова, сега вече ще си събирам отпадъчни хартийки, независимо колкото и малки да са те, по този начин, а после ще ги изхвърля в нужния контейнер. А и сега се сетих! Лятото се проведе нещо като панаир, но за рециклиране на хартия. Беше така, че ако занесеш пет килограма хартия за рециклиране (мисля, че беше пет) ти дават безплатна детска книга в замяна. Последно раздаваха Пърси Джаксън! 

 Така че май ще си пазя това чувалче за такива случаи някъде на тавана, например.
 

Благодаря ви за отделеното внимание и нека бъдем по-зелени!