Ревю на Град от Пепел

Автор: Касандра Клеър

Заглавие: Град от пепел, серията Реликвите на смъртните

Жанр: фентъзи

Рейтинг: 5/5

Бележка: става все по-добро!

 Джослин е все още в безсъзнание и лежи в градската болница. Нещата се развиват нормално, докато един ден е убит млад магьосник, а съвсем скоро след това някой се опитва да убие и дете върколак. На жертвите им е източена цялата кръв, а децата на луната винят децата на нощта. За познатите ни герои Ловци на сенки, нещата не са по-добри. От Клейвът пращат инквизиторката да поеме властта в института в Ню Йорк. Тя имъчва Джейс заради това, че е свързан с Валънтайн, и не вярва на нито една негова дума. Обаче убиецът удря отново и Клеъри се досеща кой може да бъде той. Затова тя, Джейс, Саймън, (за който всичко се преобръща), Изабел, Алек, Магнус и Люк поемат инициативата да се справят сами с проблема.

 Определено трябва да започна с това, че книгата е с пъти по-добра от първата!

 Знаете, че по принцип мнението ми за втората книга от дадена трилогия рядко е добро. Сега ще ви обясня защо. ("Реликвите на смъртните" поначално е била планирана като трилогия затова сега го гледам като трилогия.) Аз лично обичам да го наричам "синдром на трилогиите" отнасящ се за междинната книга, защото много рядко всички книги от една трилогия са еднакво силни. И най-често най-слабата от трите се оказва втората част. 
 Обаче, тук нещата изобщо не седят така, защото "Град от пепел" надмина всяко мое очакване. Може би трябва да си измисля и някакво име и за синдром за това, че всяка следваща книга на Касандра е с пъти по-добра от предишната. Просто е така  и това няма съмнение. Много повече ми хареса "Град от Пепел" от "Град от Кости".  И е така с всяка следваща книга, доколкото помня. (това е ревю на препрочит) 

   Ако следите блога ми, със сигурност сте забелязали в ревюто на "Повелител на сенките" как го определям като два пъти по-добър от "Лейди Полунощ". А преди това бях казала, че серията "Тъмни съзаклятия" е наистина силен конкурент на реликвите, а и много фенове я предпочитат пред тях. Но аз пък си оставам сигурен почитател на дебютната поредица на Каси.  Нека се върнем на "Град от пепел". 

 Съдържанието на книгата се побира в 400 страници (англ. формат.), което е по-малко от предишната книга, но за сметка на това получаваме много повече. Откъм страна на действие, сюжет, взаимоотношения и проблеми само можем да бъдем благодарни и да се наслаждаваме. Книгата няма интро, което да забави навлизането в историята и така всичко започва много активно. Особено когато първото, с което започва книгата, е поглед към Валънтайн. Това, повярвайте ми, ще ви надъха с очакване за наистина голям екшън и ви уверявам, че няма да останете разочаровани. 

  

 През цялата книга тръпнех от вълнение, защото когато някое действие върви към края си, то авторката веднага ни дава нещо ново, което ни бута във вълната на напрегнатия сюжет. Затова можете най-спокойно да имате високи очаквания за сюжета на книгата. Тя няма да ви разочарова. Още повече, че никъде няма дупки или недоразумения - всичко пасва и дори кара читателя да иска още! 

 И мога да ви зарадвам с новината, че ще се запознаете с нови герои. А относно вече познатите ни герои, можете да очаквате развитие и при тях. Особено около Джейс и Клеъри, но не като двойка, а по отделно. И двамата откриват свои скрити и уникални таланти, за които нищо освен думата "яко" не може да ги опише. 

 И понеже съм на частта от ревюто относно героите, то трябва да вмъкна единствената забележка. (ако може тя да се сметне за такава.) Всички вече знаем, че майката на Клеъри е в безсъзнание и лежи в болница, без подобрения. Направи ми впечатление, че за нея става въпрос само в началото и в края. Много рядко се споменава в останалото време и няма никакво развитие около нейното състояние. Останах с чувството, че все едно тя е забравена. Но пък накрая като че ли Касандра се реваншира с уникална изненада, която лично мен едва не ме накара в полунощ да дотърча да библиотечката си и да започна веднага следващата книга... но сънят надделя, за нещастие.

 Също така, можете да очаквате наистина забавни моменти и реплики през цялото време! Това може би е една от най-отличителните черти на книгата и една от причините защо харесвам толкова Касандра. Тя просто знае как да сътвори истински герои и реални диалози. А закачливите реплики, които те разменят напълно небрежно, могат да ви накарат да се смеете винаги, когато се сещате за тях. И най-любимите ми закачливи размени на реплики са между Саймън и Джейс. Това е един сблъсък на остроумието, което винаги ми доставя удоволствие да чета. Просто невероятно и живо! Със сигурност допринася за забъраното действие. 

“We came to see Jace. Is he alright?"
"I don't know," Magnus said. "Does he normally just lie on the floor like that without moving?”    

--------

“Well, I’m not kissing the mundane," said Jace. "I’d rather stay down here and rot."
"Forever?" said Simon. "Forever’s an awfully long time."
Jace raised his eyebrows. "I knew it," he said. "You want to kiss me, don’t you?”  

--------

“Is standing by the window muttering about blood something he does all the time?" asked Simon.
"No," Jace said. "Sometimes he sits on the couch and does it.”  

Препоръчвам серията с две ръце, бройте и двата крака и всичко останало! Дори и да не четете фентъзи, смятам, че това е поредицата, с която да започнете. А ако вече сте чели поредицата като мен и сега само четете ревюто, за да разберете дали имам същото мнение като вас, то ви препоръчвам да я препрочетете. Ще забележите много детайли, които ще ви накарат да си кажете "О, ето защо после става така!" Не си спомням много от следващата книга, но се надявам да се завърна тук с още по-добро ревю. 

А до тогава ви желая приятно четене и ви благодаря за вниманието!

Continue reading Ревю на Град от Пепел

Как организирам годишното си книжно предизвикателство? + PRINTABLE

 

Здравейте!

 Днес съм при вас с един офтопик пост. (офтопик означава извън темата, а темата на блога ми е "книжни ревюта".) Също така съм ви приготвила и един малък подарък, който се надявам да влезе в употреба на всеки от вас. И определено очаквайте още такива подаръци в близкото бъдеще!

 Както виждате от заглавието, ще ви споделя начина си на записване на прочетените си книги. 

 Аз не използвам goodreads както повечето читатели, въпреки че не малко пъти съм опитвала. И за да не развивам тази тема в отделен пост, нека да ви изясня защо това приложение/сайт не ми допада особено и не го предпочитам пред традиционния книжен дневник. В началото когато попаднах на goodreads, си мислих, че това е сайт, в който можеш да четеш книги онлайн. И повярвайте каква беше реакцията ми, защото там имаше "качени" дори книги, излезли предишния месец. И си представете какво стана когато разбрах, че всъщност не може да се чете там. Ами, да... бях разочарована. Но пък започнах да го разглеждам този нов за мен сайт и открих, че мога всъщност да си записвам кои книги чета и да си водя онлайн книжен дневник. И започнах. Докато нещо не се крашна на  приложението на телефона ми и цялото ми предизвикателство замина. (то, не че тогава беше голямо предизвикателство, но все пак...) И зарязах всичко и се върнах към любимия си празен лист хартия и химикал. 

 Вече схванахте ли накъде бия? Просто ме е страх да не загубя всичко от онлайн платформите. Не си мислете, че това е някакъв хейт към сайта. Той ми е бил дори много полезен в някои случаи, но не бих му се доверила изцяло със своите данни относно прочетени книги. Затова съм си разработила своя си система за записване и проследяване на годишното си предизвикателство, а ако вие сте като мен и си падате малко по-творчески наклонени хора, то това много ще ви допадне. 

 Много е просто.

 От няколко години си имам bullet journal  (т.е. нещо като дневник със списъци.) който ползвам за най-различни неща, освен да следя дневния си график или пък седмичния. Защото булет журналите са затова, но аз както винаги играя по свои правила и не си водя график на седмицата или месеца. В него имам единствено месечни архиви на блога си като в него записвам брой публикувани статии и техните заглавия, брой посещения, брой харесвания на Фейсбук страницата ми, която ако не сте харесали все още, можете да направите от менюто до заглавието на тази страница. Имам годишни цели и страница където следя спестяванията си, които често стигат до нула, защото книгите винаги имат предимство. И там съм си направила и специално отделени няколко страници за книжното си предизвикателство, като чертая ново за всяка година. 

 То е направено под формата на таблица като се попълва по ред за всяка книга. Има шест колони, които включват заглавие на книгата, автор, дата на започване и дата на прочитане, брой страници и тази за тикче, с което отбелязвам, че книгата е прочетена. (тя ми е най-любимата и я правя специално със зелен цвят!) Ето така изглежда:

 

 Та, това е общо взето всичко около моето книжно предизвикателство. А сега дойде моментът за изненадата, която ви обещах. Постарах се да я направя възможно най-добре, затова много се надявам да ви хареса. И тя е...  безплатен списък за годишно книжно предизвикателсто за попълване, който можете да си принтирате! 
  И най-готиното е, че можете да го използвате всяка следваща година, която идва, защото ще можете да си го принтирате пак и пак и пак. Общо за броя на прочетени книги съм сложила 65 реда, но има и допълнителен файл, който е с празни колонки, където ще можете да напишете нужния брой за прочетени книги. (може пък да има хора, които четат по сто книги годишно сред нас. И на които завиждам много! Как го правите бе, хора?)   

 Можете да свалите шаблона от ТУК, а ако има проблеми с него не се колебайте и ми пишете, за да ви помогна. Благодаря ви за вниманието!

 Вие как си записвате прочетените книги? Използвате ли goodreads?

Continue reading Как организирам годишното си книжно предизвикателство? + PRINTABLE

Първи препрочит!

Автор: Касандра Клеър

Заглавие: Град от Кости, серията "Реликвите на смъртните"

Жанр: YA, urban fantasy

Рейтинг: 5/5

Бележка: препрочит.

  

 Клеъри Фрей е обикновено петнайсет годишно момиче от Бруклин, Ню Йорк. Или поне тя така смяташе. Един ден тя среща Джейс, Алек и Изабел, които убиват едно момче точно пред очите й. Но се оказва, че момчето е било демон, а те - Ловци на сенки. Клеъри няма избор и не може да избяга от този скрит свят на сенки и магични същества, още повече когато майка й бива отвлечена, а тя се влюбва в човек, с когото любовта им се оказва невъзможна. 

 

 Да... прочетох Град от Кости за втори път и отново ми хареса невероятно много! Не знам дали вие сте препрочитали някоя книга, но ви признавам, че чувството е невероятно. Просто начинът, по който изживяваш всичко отначало е едновременно познато и ново, защото забелязваш толкова нови детайли и нюанси... а те от своя страна ти напомнят защо си се влюбил в тази история първият път. Може някой ден да направя дискусия по тази тема. 

 Така, първо трябва да ви предупредя, че  в това ревю ще се опитам да не споделям спойлери, но понеже това е първото ми ревю на тази книга, а и също така понеже ми е най-любима, може и да се изпусна за нещо. Но ще предупреждавам. Добре, започвам!
 

 Четох поредицата  за първи път преди около две години и половина и честно да си призная, не помня кое събитие от коя част беше. Затова реших да я препрочета тази година. А и поне знам, че ще започна с нещо хубаво новата година и ще съм доволна от прочетеното.
 И направо ще споделя мнениeто си: 

 Книгата се оказа толкова добра, колкото си я спомнях. Дори повече, защото, както споменах по-горе, открих много нови детайли, които преди изобщо не съм им обърнала внимание. Като например фактът колко си пасфат Клеъри и Джейс още в първата книга на серията, но просто никога не съм се била заглеждала в миниатюрните знаци.  Също така, независимо че вече съм била чела книгата и знам какво ще се случи, отново имаше моменти, в които тръпнех в очакване и дори такива, на които искрено се изненадвах. Мисля, че чувството да препрочетеш една книга е като да се завърнеш на място, което много обичаш и където не си бил от дълго време. 


Време за кратка пауза с любими цитати: 

   “Have you fallen in love with the wrong person yet?'
Jace said, "Unfortunately, Lady of the Haven, my one true love remains myself."
"At least," she said, "you don't have to worry about rejection, Jace Wayland."
"Not necessarily. I turn myself down occasionally, just to keep it interesting.”

***

“Don't touch any of my weapons without my permission."
"Well, there goes my plan for selling them all on eBay," Clary muttered.
"Selling them on what?"
Clary smiled blandly at him. "A mythical place of great magical power.”      

***

“Do you remember back at the hotel when you promised that if we lived, you’d get dressed up in a nurse’s outfit and give me a sponge bath?" asked Jace.
"It was Simon who promised you the sponge bath."
"As soon as I’m back on my feet, handsome," said Simon.
"I knew we should have left you a rat.”  

 

 Продължавам.
 Независимо че знаех какво ще се случи по-нататък в историята, ми достави удоволствие да наблюдавам как всичко пасва в цялата картина на поредицата. Например историята на бащата на Джейс, бягството на майката на Клеъри и дори събитията около Ходж. И другото, което ме накара да се усмихна бе, че се вижда огромната разлика в стила на Каси. (в сравнение с Повелител на сенките, например.)  Личи си несигурността вложена в думите й, също и как се опитва да опише максимално цветно емоциите и обстановката. Почти си я представям как редактира книгата си и се опитва да намери точните думи, за да постигне желаната емоция у читателя. Разбира се, с всяка следваща нейна книга тази несигурност отслабва, а читателя може само да се наслаждава максимално. За мен това е автор, който винаги върви нагоре и нагоре, винаги се учи и винаги дава максималното от себе си.

 А преди да прочета отново книгата, бях забравила, че в нея присъстват обичайните испански реплики от страна на някой мексиканец, което е неизбежно за книга на Каси. В "Град от кости" това е вампирът Рафаел. За мен тези може би незначителни кратки испански реплики, всъщност наистина раздвижват сюжета и докарват усмивка на лицето ми всеки път. Сякаш това да присъства нещо на испански е традиция за Каси, нищо че не във всяка книга го има. Но за разлика от това, никога не се изпуска любимия ми латински! Да си призная, заради тези книги наистина по едно време се бях решила да изуча латински език. Просто е зарибяващо и интригуващо.  Но това е светът на Ловците на сенки - веднъж влезеш ли, не можеш да излезеш. Единственото лошо, което намирам в тези книги е това, че ме карат да съжалявам, че всичко това не е истинско. (но не пречи да се надяваме) 

 От страна на героите мисля, че споменах някои от нещата вече. Но нека се допълня с това, че сега разбирам колко много те се променят с хода на историята.  Направо се изненадах колко различни изглеждат те тук в първата книга, в сравнение с това как ги помня преди препрочита. Но не ме разбирайте погрешно, че Каси е сменила личностите на героите в различните книги. Не. Те просто се развиват с всяка нова част под напора на живота и трудностите. Тук са все още... невинни и напълно не очакват да станат център на толкова голям проблем. 

[спойлер]

 И честно казано наистина съчувствах на Джейс. Той винаги ще си остане един от най-драгите ми герои от тази история. Не мислите ли, че сцената когато Клеъри го намира в сградата на острова на Валънтайн, той просто изглежда толкова пречупен когато разбира истината за нея, че независимо, че всички знаем края на серията, този момент е сърцераздирателен. Просто описанието на невярващия му поглед и това, че Валънтайн го прави нарочно въздейства наистина дълбоко. Както всичко останало в книгите на Касандра. Нейният най-голям талант е това, че е неповторима в изграждането на героите си.  

 А относно сюжета вече разбрахте, че му се възхищавам. Или след това Касандра е направила така, че всички събития от следващите книги да пасват идеално с "Град от кости", или просто е невероятна в планирането. Как да не харесаш книга, в която всичко пасва и няма дупки и неточности в сюжета?

 Не знам. Просто тази книга отново си остава една от моите любими и може би отново ще я прочета в бъдещето. Препоръчвам я на всеки!
 А вие чели ли сте някоя книга повече от два пъти?

When fifteen-year-old Clary Fray heads out to the Pandemonium Club in New York City, she hardly expects to witness a murder― much less a murder committed by three teenagers covered with strange tattoos and brandishing bizarre weapons. Then the body disappears into thin air. It's hard to call the police when the murderers are invisible to everyone else and when there is nothing―not even a smear of blood―to show that a boy has died. Or was he a boy?

This is Clary's first meeting with the Shadowhunters, warriors dedicated to ridding the earth of demons. It's also her first encounter with Jace, a Shadowhunter who looks a little like an angel and acts a lot like a jerk. Within twenty-four hours Clary is pulled into Jace's world with a vengeance, when her mother disappears and Clary herself is attacked by a demon. But why would demons be interested in ordinary mundanes like Clary and her mother? And how did Clary suddenly get the Sight? The Shadowhunters would like to know...

Линк към книгата в BookDepository

Continue reading Първи препрочит!

Дискусия: Рециклирането.

Здравейте!

 Вече мога да ви представя и втория пост от серията "дискусия". Накратко: това са статии, където аз ще изложа своето мнение по дадена тема и вие също можете да се включите в коментарите, като по този начин се получава дискусия. Първият пост беше на тема "кратки или дълги поредици", който можете да видите от ТУК. 

 А сега ще говорим за рециклирането!

 Нека първо ви представя как ми хрумна идеята за този пост. Всички сме чували за това, че планетата ни бавно и мъчително губи своята природа. И един от най-често засяганите въпроси е този за намаляващите гори. Преди няколко седмици попаднах на една програма, която ще засажда дървета, ако я използвате. Това е търсачката "еcosia", която се издържа с помощта на реклами и обещава да засади дърво на определен брой търсения, които вие правите. Нещо като Гугъл, само че екологично и точно тогава се замислих по задълбочено... относно читателите. Ние, като хора, които обожават книгите, които са направени от хартия, а тя от своя страна се прави от дървета, би трябвало да се замисляме повече за това откъде идват най-любимите ни предмети. И затова реших да споделя мнението си с вас под формата на блог пост и също така да ви дам един лесен за спазване съвет.

 Първо, защо читателят трябва да бъде пряко свързан с рециклирането?

 Защото трябва да се компенсира за книгите, които използва. От едно дърво могат да се получат 2000 книги, но това изобщо не е извинение. Световните тиражи са едни чудовищни цифри - средно над милион за година само в САЩ. А това не е малко, като се има предвид колко бавно растат тези растения и колко много ние се нуждаем от тях. Сега в главата ми идва мисълта за безразборната сеч на горите и съсипването на невероятни места заради добива, но ще се отклоня от темата и ще се ядосам допълнително, затова ще го оставя така висящо и ще се върна към темата ни за рециклирането.  Та, според мен читателите също трябва да ги е грижа откъде идват книгите им и да се опитат да компенсират за тях. (не, че останалите не трябва да ги е грижа за тези неща.) Под компенсират нямам точно предвид залесяване на терени, а много по-прости начини.  Но не, че залесяването е нещо излишно. 

 Ето пример. Десет нови кенчета за кола, които са рециклирани, биха се направили много по-лесно отколкото само едно кенче, което тепърва трябва да премине през всичките процеси, за да стигне до краен продукт. Не обръщайте внимание, че говоря за метални кенчета, защото с хартията принципа е същият. Особено от страна на избелването на материала, което понякога дори не е нужно при рециклирането, защото хартията вече веднъж е била избелена с препарати и е достигнала нужния цвят и нюанс, т.е. препаратите се свеждат до минимум. Както и това, че при рециклирането няма нужда от стъргане на дърво и всичките процеси, през които то минава, за да стане на тънък лист хартия, защото отпадъчната хартия... е вече тънка. Тоест, за да се рециклира хартия е нужно много по-малко енергия и препарати, а и някъде четох, че се използва с 50% по-малко вода при рециклиране, отколкото при добиване.  

 Само, за да се защитя, тези сведения съм ги взела от интернет, затова, ако някъде греша, не се колебайте да ме поправите. 

 Сега идва и въпросът, че има книги, които си имат сертификат, че източникът на хартия е надежден. 

 Такъв е FSC, който за първи път видях в книга на Касандра Клеър, върху оригинал (тоест на английски.) Засега все още не съм попадала на този сертификат на българска книга, но да се надяваме, че източниците ни на хартия са надеждни, независимо, че липсва такъв знак. И когато пишех този пост, прoверих сайта на  FSC и разбрах, че това е глобална организация, работеща с издателства (и разбира се с други предприятия) по целия свят, като гарантират, че използваната хартия е от надеждни източници. Тоест, които не са застрашени и са лесно възобновими. Това смятам, че е наистина добра кауза и да си призная, ми стана някак приятно като видях символа върху книга и то на наистина известен автор, чийто книги се печатат в огромни количества.   

 Освен това, можем винаги да разчитаме на електронните книги. Да, знам, че екранът не може да се мери с чувството на тежка книга в ръката ти... а и мирисът има значение, но пък четецът е най-екологичното нещо когато става въпрос за четене. А и е-книгите са по-евтини от книжните и дори има безброй безплатни такива. Лично аз едва ли бих живяла без моя четец, защото съм преживяла толкова много с него. А и ето един вариант: четете книгата първо на четеца. Ако наистина ви хареса - си я купувате книжно. Но ако не ви хареса, няма да съжалявате, че сте дали толкова пари за нещо, което повече няма да погледнете. При мен тази история се случи с Касандра Клеър. 

 Първо се запознах с нея чрез четеца си, а после се влюбих в нея и не съжалявам никога когато си купувам нейна книга. Също така съм имала и обратни случаи, в които съм била благодарна, че дадена книга не съм си я купила, защото съм открила, че не си заслужава и съм щяла да се разочаровам. Ако си я бях закупила  книжно, то това би било прахосничество в някаква степен.

 Ами не се сещам нищо друго по темата. Но, да. Аз съм много чувствителна на тема природа. Това е може би защото живея /почти/ в красива планина и не искам някой ден тя да изчезне, но независимо от това подкрепям каузата за рециклирането. Интересно ми е вашето мнение по въпроса.

 И сега да не забравя да ви дам един лесен съвет за рециклиране на хартия, който съм изпробвала.

 Някъде миналата година, в началото на зимата мисля че беше, когато разчиствах стаята си открих много хартия, която трябваше да изхвърля. Тя включваше стари тетрадки, ненужни кутии, вече неизползваеми листове от принтер и разни картони, от които бях правила картички и подобни. Всичко това се побираше в едно цяло кошче със средни размери и нещо ме жегна отвътре, че не може да изхвърля толкова много хартия на общия боклук, който кой го знае къде отива. Затова взех един чувал за смет и сложих всичко там. И от тогава все го допълвам с всякакви ненужни хартийки от къщата, дори с малки лепящи листчета, които се използват за напомняния. Сега този чувал е почти препълнен и е натъпкан с хартия до неузнаваемост.

 Често казано, не вярвах, че толкова много хартия може да излезе главно само от моята стая! 

 Затова, сега вече ще си събирам отпадъчни хартийки, независимо колкото и малки да са те, по този начин, а после ще ги изхвърля в нужния контейнер. А и сега се сетих! Лятото се проведе нещо като панаир, но за рециклиране на хартия. Беше така, че ако занесеш пет килограма хартия за рециклиране (мисля, че беше пет) ти дават безплатна детска книга в замяна. Последно раздаваха Пърси Джаксън! 

 Така че май ще си пазя това чувалче за такива случаи някъде на тавана, например.
 

Благодаря ви за отделеното внимание и нека бъдем по-зелени!

Continue reading Дискусия: Рециклирането.

Ревю на Разплата, продължението на Без Милост.

Автор: Лекси Блейк  

Заглавие: Разплата

Жанр: любовен роман и еротика с криминални нотки

Рейтинг:  4,5/5

Бележка: тази книга ще преобърне всичките ви представи за любовните романи!

Ревю към предишната част "Без милост".

 

  След като в предишната книга се запознахме с историята на Райли и Ели, сега идва ред на Бран, най-малкият брат от фамилията Лолес и Карли. Но те не са центъра на историята.

  Патриша Кейн е една от хората, които са убили родителите на децата Лолес преди двадесет години и тя трябва да си плати. Тя е последната част от отмъщението.  Мисията включва внедряване в обкръжението на Патриша като най-лесната мишена изглежда, че е Карли Фишър, нейната асистентка. Затова Бран Лолес поема инициативата и се сближава с нея. Обаче нещата се развиват в съвсем друга посока и Карли вече не е само инструмент, който да им помогне да се доберат до Патриша и нещата се усложняват многократно, особено когато всички Лолес разбират, че не само те играят тази игра...

 

[ревюто не съдържа спойлери]

 Тази книга буквално промени всичките ми представи за този жанр и за този тип книги! 

 "Разплата" се води любовен роман, но повярвайте ми, че е далеч повече. В книгата се преплитат умело и омагьосващо трилър, романтика, малко адреналин и разбира се, еротика.  И понеже предишната част от серията също много ми хареса, не вярвах продължението да е също толкова добро, но бях приятно изненадана. "Разплата" е определено достойна конкурентка на "Без милост" и ми е наистина трудно да избера коя е по-добра от двете. Ще ви оставя вие сами да прецените, а сега нека първо ви представя впечатленията си по отношение на всеки фактор на книгата.

 Книгата започва по леко объркан начин, но това мигновено се изчиства след първите три страници. И това, което веднага ми направи впечатление бе, че вече авторката бе сменила начина на виждане на героите. Вече не беше Райли или Ели, а Бран и Карли. Не, не се сменя стила на писане на авторката, но тя определено познава героите си, защото още с първите мисли на всеки от тях, се разбира, че са уникални сами по себе си. Показва ни, че сега ще се насладим на различни персонажи и ще имаме възможност да ги опознаем. И интересното тук е, че много бързо се свиква с тях, независимо, че са нови.   

    А с Бран всъщност се запознаваме още в предишната част, но не толкова, колкото ми се искаше. Неговият герой наистина ме заинтригува тогава и като разбрах, че продължението ще бъде за него, нямах търпение да го прочета. Разбира се, освен Бран има и други лица, които не са за изпускане. Цялото семейство Лолес са големи симпатяги според мен, също така в тази част научаваме много и за най-големия от братята - и това е Дрю. Хубавото е, че героите не са много и както казах, лесно свикнах с тях. Като цяло Лекси си знае работата когато изгражда персонажи, защото всеки от тях си има история, мечти за бъдещето и оригиналност. Също така, нека да спомена, че за разлика от други романтични романи, тук не всички от героите са с мускули и тела на модели. Това нещо го забелязах още в "Без милост", и се оказа, че Лекси е реалистка, защото много реално изобразява живота в книгите си, защото не всеки е перфектен.  

 Тук идва и моментът да ви споделя мнението си за сюжета. 

 Ами той е наистина впечатляващ за този жанр. Обикновено в любовните романи и еротиката се набляга главно на отношенията и връзките между героите отколкото на случващото се около тях. (поне е тава в повечето любовни романи, които съм чела.) Лекси Блейк се е постарала всичко да върви заедно и нищо да не изостава нито сантиметър назад. Обърнато е внимание на всичко важно за една добра книга.

 В тази поредица сюжетът е разпределен така: отмъщението за убийството на родителите на Лолес е голямата история, а връзките между отделните герои е това, с което читателят да се поглези. И като стана дума... авторката не си спестява нищо от страна на еротиката. Смятам, че това е достатъчно по отношение на еротичните сцени и като имам предвид, че не спестява нищо, то говоря буквално. Така че добре обмислете това и сега нека да продължа мисълта си. 

  Сюжетът независимо, че е сложен и пълен с всевъзможни изходи, той изобщо не натоварва, а напротив. Това изобщо не пречи на преживяването, защото постоянно очакваш нещо ново и интригуващо да изникне и почти винаги това става точно така - нещо ще те хване неподготвен. А това е нещо, което много харесвам в книгите като цяло - моментът на изненадата.  Дори по някое време се отказах да си правя предпоставки как ще свърши всичко, защото постоянно се оказваха погрешни. Просто се наслаждавах на историята, защото всичко е толкова добре планирано и всичко пасва.

 Но върхът на историята е обратът. Точно в последните няколко абзаца неочакваният обрат те оставя с отворена уста да се взираш в страниците и да се питаш как така не си го забелязал по-рано. Често да си кажа имах своите подозрения, но както вече разбрахте, никога не можеш да предположиш как Лекси ще завърти хода на играта. Сега със сигурност няма да имам търпение да прочета и третата последна част от серията.    Тя се очертава да бъде различна и свежа, защото наистина предвиждам как нещо неразкрито досега ще се появи на бял свят. А и доколкото знам, третата книга от поредицата е главно за Дрю, когото много ми се иска да опозная.

 Единственото нещо, което бих отбелязала като забележка е това, че книгата е малко над нормата от страна на дължина. Да, нямаше моменти, в които книгата да е била скучна или нещо подобно, но наистина тези почти 400 страници идват в повече. За щастие всяка една от тях е добра, за да не бъде толкова голям проблем.

 Според мен "Разплата" би се харесала не само на любителите на любовни романи. В нея има доста разнообразие, както видяхте от моето ревю. Можете да избирате между екшън престрелки и сбивания и нежни ласки, мистерия и романтика или просто да се оставите на книгата да поръча вместо вас. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

 

Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.

Мисията на Бран е да получи информация, която ще помогне да бъде изчистено името на баща им. Но дори и в името на тази цел, той не е готов да престъпи принципите си, затова решава да действа открито и да помоли за помощ личната асистентка на един от враговете им – красивата и невинна Карли Фишър. Привлечен от лъчезарната й усмивка и завладяваща интелигентност, Бран знае, че може да й се довери и да я посвети в плана за отмъщение на семейство Лолес.

Неочаквано, заради хазартни дългове на бившия й съпруг, Карли се оказва изнудвана и застрашена от безскрупулни мафиоти, а Брандън е единственият, който може да й помогне. Сега залогът в неговата мисия е на живот и смърт – животът на Карли. Брандън разбира, че сърцето му е в плен на една забележителна жена и знае, че планът му трябва да успее, защото на карта са заложени не само отмъщението, но и любовта, която ни спохожда само веднъж в живота…

Continue reading Ревю на Разплата, продължението на Без Милост.

TBR 2018

Здравейте!

 Вече сме навлезли в 2018-та година с пълна скорост и живота продължава с нормален ритъм.

 В този пост съм решила да ви представя какво съм планирала за тази година и да напиша един кратък  TBR списък. Да започваме!

За този година нямам някакви изключително дръзки решения за промяна. Смятам да поддържам досегашното си темпо на четене и най-важното - да чета винаги това, което искам.  

Затова, разбира се, няма да се откажа лесно от фентъзи жанра и дори ще се придържам главно към него. Но ще трябва и да наблегна на българските класики по някое време от годината, защото ми остава само малко повече от година до ДЗИ /т.е. матура/.

 Също така, засега съм си набелязала няколко заглавия и поредици, които ми се иска да прочета тази година задължително.

 Ето ги и тях:

1- Реликвите на смъртните. - Касандра Клеър.

 Смятам да пре-прочета тази серия по простата причина, че ми е най-любима. А и я четох преди две години някъде... даже дори три и цялата серия от шест книги някак ми се слива и не мога да кажа кое събитие от коя книга е. Та, реших да си припомня всичко, а и без това нямам ревюта на книгите. На първата книга съм вече минала средата и скоро може да очаквате ревю.

2- Разплата. - Лекси Блейк

 Това е продължението на "Без милост", която много ми хареса. Още след като прелистих последната страница от нея вече знаех, че трудно ще издържа докато се сдобия с продължението. И сега благодаря на изд. Ибис, защото още днес я започвам!

3- Алена кралица. - Виктория Айвярд.

 Тук говоря за цялата серия на Айвярд. Първата книга я прочетох през лятото и се влюбих в обратите и всичките неочаквани случки. Все се канех да започна втората част, но така и не успявах. А и попаднах на някои лоши мнения за нея в интернет, което още повече отдалечи книгата от мен. Но сега чакам мнение за нея от една приятелка и, ако тя я одобри, значи можете да очаквате ревю.

4- Сара Дж. Маас.

 Много ми се иска тази година да се запозная и с толкова известната Сара. Чувала съм много добри отзиви за нейните книги и много ми харесват фен-арт рисунките, на които попадам постоянно. Надявам се да стигна и до нея скоро.

5- Серията Гриша. - Лий Бардуго.

 Това ми беше препоръчано от колежка-блогърка и смятам да го вмъкна някъде в списъка си. Най-вероятно  ще я започна след Реликвите на смъртните.

 Е, засега това съм планирала за тази година. Разбира се, ще се завърна по някое време и с нов TBR списък.

 Ами вие? Какво смятате да четете тази година? Нещо ново и различно или ще се придържате към любимите си жанрове?

Continue reading TBR 2018

Пример за един чудесен край!

Автор: Сюзан Ий

Заглавие: Краят на дните

Жанр: фентъзи

Рейтинг: 5/5

Бележка: 100% си струваше да довърша поредицата!

 

 Историята започва от там, от където я оставихме. Пенрин, Рафи и Пейдж водят изнемощелия Белиал на един остров. Но демонът измамва Пенрин и така тя освобождава на бял свят стотици бесове, направо от Преизподнята. Те освобождават Белиал. Тогава, преценили, че Белиал не е толкова важен в момента, Рафи и Пенрин трябва да побързат и да намерят доктора, за да върне крилата на Рафи. Но (отново) не успяват. Тогава научават, че нещата с изборите за Вестител са се влошили и Рафи трябва да се върне в гнездото. Пенрин и Рафи се разделят, но и за двамата това е трагично, защото по отделно са уязвими, а политикът Урийл прави всичко възможно, за да предизвика фалшив апокалипсис на Земята, за да спечели изборите...

 

 Това е кулминацията на цялата серия!

 Просто не мога да повярвам, че тази книга е толкова добра! Особено след като предишните две не бяха кой знае какво. "Краят на дните" за мен се оказа една наистина приятна изненада и то точно за края на годината. Просто бих ви препоръчала тази поредица само заради третата част. Наистина си промених мнението за авторката, за което също се радвам, защото бях започнала да я подценявам. Няма какво повече да бавя работата и направо започвам със своите обосновки. 

 Както знаете, в предишните две книги действието беше изключително много обтегнато и издължено. Дотолкова, че ревюто ми за втората книга е едва три абзаца. (знам... срамота.) Но тук нещата коренно се променят. Тук направо кипи от действие и различни случки, че ще ви се прииска книгата да е поне 500 страници, за да можете да попиете всичко. Дори адреналинът, който Пенрин излъчва чрез мислите си премина в мен. Имаше моменти, в които дори не бях осъзнала, че задържам дъха си. В последно време рядко попадам на такива книги и затова отдадох с лекота 5 звезди.   

 А това, че действието е раздвижено и не се застоява, разбира се води до развитието на много от нещата, за които се надявах в предишните части, но по една или друга причина, не са се случили.

 Едно от тях е връзката между Рафи и Пенрин. Още от първата книга ни се набива, че тяхната връзка е невъзможна и това само усилва желанието на читателя да се съберат. И нещата се развиват най-много в третата книга, докато в останалите две  връзката им е в едно и също положение. И понеже не искам да ви развалям удоволствието със спойлери, ще споделя само, че авторката ще удовлетвори всичките ви нужди.

 Единствената ми забележка като че ли е за това, че накрая прекалено бързо се случи всичко. Имам предвид голямата битка, която се развива между хората и ангелите. И също така, че е малко... не реалистична. Не. Това е прекалено силно казано, защото само някои неща не ми се връзваха. Начинът, по който хората атакуват ангелите е прекалено простоват и малко вероятен да се случи в действителност. И въпреки че това е фентъзи, не мога да го подмина. 


 Но да не забравя да спомена и нещо за героите. 

 Този път, за разлика от предишните книги, главната героиня ми хареса. Пенрин беше... пак се буташе с главата напред към опасностите, но не това ме накара да я харесам, а това, че е вярна на човечеството. Вместо да избяга и да се скрие когато ангелът Йосия я предупреждава, че ще има лов (на хора.), тя отива да предупреди всички от лагера на Съпротивата и благодарение на нея голяма част от хората оцеляват. И в последствие войната свършва едва ли не заради нейните действия.
 Също така, независимо че тя е влюбена в Рафи, е готова да го пусне, за да се върне при своя вид. А това е нещо наистина трудно за нея и ни показва колко много го обича. Тези малки детайли доосъвършенстват книгата. 


 Простото заключение тук е, че цялата поредица си струва заради много силния финал. В "Краят на дните" Сюзан Ий се е постарала да навакса с всичко, което го нямаше в предишните две книги.  

    И просто ще трябва да сложа една удивителна при първото ревю, за да не отчая читателите напълно.

"Краят на дните" може да се счита за нарастващ ураган, който се подхравна и нараства със всяка предишна книга. А когата накрая стигнеш до него, той те връхлита с пълна мощност и ти не можеш на не отлетиш с него. Книгата ще ви издигне на крилата на демони и ангели, точно така, както се очакваше още в началото. И определено Сюзан компенисира всичко, което не беше наред с предишните книги и дори ни дава повече. Третата част от серията "Пенрин и краят на дните" определено заслужава етикетът "препоръчвам". 

 

Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...

Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

Continue reading Пример за един чудесен край!