Отчет на прочетени книги, акценти и още нещо. – октомври 2020.

 Привет, четящи хора!

 Дойде времето за поредния отчет за годината. Ще започна този пост с това, че от последния такъв до сега се случиха доста неща. През лятото ходих на практика в редакцията на един вестник, след това имах кратка почивка в Хисаря, срещах се с приятели и започнах отново университет. Докато голяма част от годината мина сравнително спокойно този нов период на разнообразие ми допада. Нямам толкова време за четене или писане, както преди, но пък чисто ментално е хубаво човек да разнообразява ежедневието си.

[сега ще оставя една песен, която харесвам и която може да слушате докато четете този пост ^-^]

 Разнообразието се отрази и в четенето ми като след #агатапрезюли се залових с няколко любовни романа, единия от които не го дочетох. Но пък между любовните романи успях да вмъкна и някои коренно различни по жанр книги като няколко трилъра, два комикса, едно научно издание и дори исторически роман.

 Подредени в списък, прочетените книги от август насам изглеждат така:

„Огромен Малък Марвел“ - Скоти Янг
„Невероятния Спайдър-мен: Назад към началото“ – Ник Спенсър и др.

 Ще вмъкна, че започнах да събирам колекционерските комикс издания на „Най-доброто от Марвел“, които излизат през 2 седмици по бутките за вестници и в големите хранителни магазини. Все още не съм стигнала да ги чета, а изглеждат толкова апетитно! Плюс – качеството на изданията е отлично!

„Неочаквано едно лято“ – Джули Джеймс
„Уравнението на любовта“ - Хелън Хоан (недочетена)
„Премълчани истини“ – Колийн Хувър

 От тези трите определено отново Колийн Хувър удря десятката с „Премълчани истини“. Понякога се чудя защо не прочитам новите й издания веднага щом излязат. А „Неочаквано едно лято“ неочаквано ми хареса, защото Джули Джеймс не е точно авторката, към която бих посегнала.

„Наивният и сантименталният писател“ – Орхан Памук

„Бунтът на сенките“ – Димитър Желев

„Психо“ – Робърт Блох
„Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров

 Наистина посягах към разнообразие от жанрове последните месеци и за добавка към списъка ще спомена, че в момента чета „Време разделно“ от Антон Дончев. Първото, което прави впечатление в книгата, е стилът на писане. Той е много богат, описателен и ангажиращ, затова трябва да се концентрираш изцяло върху написаното, за да вникнеш в историята. Дълго отлагах „Време разделно“ и смятам, че дойде точният момент да я прочета. Чета го наистина бавно, но усещам как отделеното време ще си заслужава.

 Друга новост при мен е, че съвсем наскоро създадох нов блог, в който имам намерението да качвам свое лично творчество. Засега има няколко стихотворения, а за в бъдеще [ако се престраша] смятам да споделям и проза. Ще се радвам, ако някой от вас има свое място, на което също споделя подобни писания, да ми го сподели в коментарите. ^-^

 Книжните ми планове след „Време разделно“ може би най-накрая ще стигнат до романите на Междузвездни войни, които чакат от мноого дълго време или поне до Марвел комиксите. Ясно е само, че ще ви ъпдейтвам относно това в Инстаграм. Засега ще ви пожелая хубаво есенно време и много хубави книги!

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

24.10.2020 г.

Continue reading Отчет на прочетени книги, акценти и още нещо. – октомври 2020.

Ревю на „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров.

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Георги Бърдаров

Заглавие: Аз още броя дните

Жанр: исторически роман

Оценка: 5/5

Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.

Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.

Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.

Кой запали тази война? И кой спечели от нея?

 Приветствия в моя блог, читатели!

 Малко книги са ме оставяли със сълзи в очите и безмълвна докато в сърцето ми има толкова много емоции, които трябва да споделя. „Аз още броя дните“ е книга, която с всяка страница дълбае дупка в душата ти и я пълни с една невероятна тежина.

 Книгата ми бе препоръчана, а аз няма да дочакам края на това ревю, за да ви кажа: прочетете я! Дни след като я завърших все още усещам мириса на жасминовите дръвчета в Сараево и виждам кръвта, която напоява корените им. Гледките, пред които ме постави „Аз още броя дните“, ще витаят дълго в съзнанието ми. А финалът... Не мисля, че мога да говоря за него.

 Още от началото на книгата бях въведена в една доста позната обстановка, познати песни, познати образи и персонажи. В последствие всичко се превърна в един ужасяващ кошмар. Книгата може да се прочете на един дъх, ала на мен ми отне повече, защото имах нужда да преглъщам тежките моменти и да осмислям всичко преди да продължавам да чета. А самият факт, че това е част от човешката история, че никой нищо не е направил по въпроса и е стоял само като наблюдател, прави нещата още по-жестоки. Това е книга за човешката природа, за инстинктите и цената да останеш истински човек.

„Всичко се забравя в тоя живот! То това май му е и най-хубавото. И доброто, и лошото – все се забравя.“

 Този цитат ме накара много да мисля... Дали наистина всичко се забравя – и доброто и най-вече лошото? Нима тези хора няма да вървят по улиците на Сараево и да си спомнят кървищата и убийствата? Животинското оцеляване, на което са разчитали? И най-вече различията, които са предизвикали всичко това и които биха могли в бъдеще да доведат до същото? Има толкова много въпроси без отговор, а същевременно всеки би научил по нещо ново за себе си и за света като цяло след прочитането на „Аз още броя дните“.

„Даде си сметка, че истинското щастие се крие в тихото и еднообразно ежедневие, в което сякаш нищо не се случва.“

 Невероятно е как с много малко образи романът успява да създаде толкова голямо впечатление у читателя. Имаме влюбените двама, които се борят сякаш срещу целия свят, за да запазят любовта си; разказвачът, който таи в себе си най-умопомрачителната история, изгаряща душата му; обикновените хора – невинните жертви на една по-голяма схема; и журналистът, представляващ жадния за знание читател, но без ни най-малката идея дали ще има възможността да приеме всичко.

 Обещавам, че няма начин да не почувствате историята на „Аз още броя дните“ като нещо лично. Ще усетите войната по един друг начин, ще видите колко ненужна е тя и колко разрушителна към всичко. Трудно ми е да изразя всичките си мисли относно книгата, но едно е ясно – заглавието се нарежда сред едни от най-добрите, които съм чела тази година.

Благодаря ви за отделеното внимание и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

Богат, беден – Ъруин Шоу

Continue reading Ревю на „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров.