Ревю на Веселото Гробище от Лора Лазар

Автор: Лора Лазар

Заглавие: Веселото гробище

Жанр: крими-трилър, мистерия

Оценка: 4/5

Бележка: български роман, достоен за съперник на световно ниво!

 В село Кралево, където малкото жители си се знаят помежду си и никога не допускат пришълци, започва серия от убийства. Тайфата на Вампора, Щурата Стела, Коко Хлопката и останалите герои биват жертви на необикновени случки, напомнящи им за отдавна забравена тайна. Тайна, която се е превъплътила в сенките на селото и наблюдава всеки с готовност да нападне отзад. Цялата история се преплита в една огромна загадка с безкрайни въпроси и множество заподозрени...

 За първи път се докосвам до творчеството на българската писателка Лора Лазар. И честно да си кажа - очарована съм! Колкото повече посягам към българските имена в днешната литература, все повече се убеждавам, че си заслужава да се четат. Вече трябва да се забрави за идеята, че българските писатели... така да се каже... не са на световното ниво. Пълни глупости! Но това е тема за друг път, сега да поговорим за "Веселото гробище".

 Книгата е микс от трилър, криминале и мистери, която според моите виждания има по нещичко за всеки. Лазар ми представи една увлекателна история, в която определено присъстваше талант, макар и с някои забележки от моя страна, за които ще говоря по-надолу в ревюто си. Хареса ми цялостната идея, която може да има и малко шантави наклонности, но в забавния смисъл, хареса ми също и съспенсът и как за отрицателно време превъртях половината книга, само защото жадно исках да знам какво ще се случи.

 Замисълът на историята ме впечатли със сложността си и цялата си цветност от страна на всичките улики, които колкото и да се мъчих, не успях да разгадая едва до финала. Нямам богат опит с трилърите и криминалните романи, но този определено  се оказа скрито съкровище за мен! 

 

 Загадката се сформира още от първата страница. Забелязах, че Лора Лазар не си пада много по дългите обяснения и детайли, тя предпочита речта като свое изразно средство. Във "Веселото гробище" няма да попаднете на дълги параграфи, но пък изобилието от пряка реч е наистина колоритно и придава раздвиженост. Желанието на младия Траян, избухливостта на Вампора, храбростта на Щурата Стела, детската психика на Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Глухата Марина и изобщо цялата галерия от образи в Кралево ме накара да се почувствам като част от самата книга. И да... имената са странни, но пък забавни.

    А персонажите няма как да не впечатлят и вас, сигурна съм! Всеки от тях ще ви напомни на някого, когото познавате, особено ако някога сте се застоявали в някое село. Самата атмосфера на книгата е автентична, а персонажите само допринасят за това. Лора Лазар умело борави с умението си да изгражда характери и всичките са далеч от плоските герои в някои американски романи, считани за невероятни творения от масовия читател. Е, Лора Лазар не е Дж. Мартин, но все пак впечатлява. Всеки от кралевците си има "косури" и идеята за ловджийската банда от пораснали хлапета ми се стори много готина.

 Само две неща не харесах в книгата и затова я отличих с 4 звезди. Първото от тях е, че в книгата има повече от една-две правописни грешки. Второто, което не ми допадна, беше финалът и моментите около разкриването на убиеца. Наистина очаквах друг финал и съвсем друг убиец, но пък всичко е напаснато, затова не мога да споря от тази гледна точка. Обаче намесването на богове, инцест и разни подобни ми дойде в повече... Особено в последните страници, където темите са обсъждани от героите надълго и нашироко.

 Въпреки всичко ви я препоръчвам, защото си заслужава да се чете, спор няма! Със сигурност не смятам да спра дотук с тази авторка и имам намерение да прочета и други нейни творби в бъдеще. 

Благодаря ви за вниманието!

Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и  сега търси отмъщение.

		Препоръчвам: Брилянтните (Маркъс Сейки) Граф Монте Кристо Игра на Живот (Кен Гримуд)

Continue reading Ревю на Веселото Гробище от Лора Лазар

Филми, които очаквам с нетърпение през 2019!

Привет, читатели!

Знам, че напоследък с книжните ревюта не ми върви и ме виждате доста рядко из социалните мрежи. Много ми се иска да можех да пиша по-често (защото това щеше да означава, че чета повече) но просто така стават нещата. И за да не ме забравите, реших да ви споделя най-очакваните от мен филми за 2019-та година! Наистина тази година ще бъде пълна с невероятни филми, за които нямам търпение, а за някои дори се вълнувам вече от години! 

Ето кои са те:

1. Отмъстителите: Endgame.  

    Война без край ме разби и дълго се чудих какво бях гледала току-що и дали наистина всичко се случи. Все пак добрите винаги побеждават, нали? Да, ама не и в този филм. Очаквам от четворката двойно по-голяма уникалност, двойно повече яки шеги и направо разбиващ, дори нека да бъде и малко сълзлив (в радостния смисъл) край. Моля те, Marvel Studios, нека бъде хубав завършек!

Също, понеже и те са от студиото на Марвел, очаквам Капитан Марвел, Спайдърмен и Х-men - Dark Phoenix.  

2. Междузвездни войни. 

Тук е излишно да казвам каквото и да било. Просто това е задължително да се гледа.

  

3. Анимации - Как да си дресираш дракон 3.

Втората част на тази анимация провокира наистина силни емоции в мен и ми стана любима. Гледала съм я мноого пъти. А относно третата... засега нито един от трейлърите не ми е харесал, но се надявам като гледам анимацията да се окаже от типа лош-трейлър-хубав-филм. Очаквам още Играта на играчките 4, The Dragon Prince и Сами вкъщи 2. ^-^

 

4. Игра на тронове - сезон 8.

Това не е точно филм. Сериал е, но също го очаквам с нетърпение. А режисьорите знаят как да те накарат да искаш още и още.

5. Странни неща (Stranger things) - сезон 3.  

Не знам кога ще стане това, но вече е време да попаднат и в българските телевизии тези странни неща. Определено подходих скептично към този сериал, но останах доста изненадана и го препоръчвам.  

 

6. То - 2

Книгата на Стивън Кинг "То" (Ревю тук) ми хареса много. Филмът също, макар и да имаше много несъответствия. Актьорите ми допаднаха, декорите и ефектите също, а историята, която не беше толкова страшна, колкото очаквах, все пак ме накара да искам още!  

7. Дисни адаптации - Аладин, Дъмбо, Цар Лъв!

Кой не обича Дисни? Точно с тези три филмчета (особено с Цар Лъв) съм израснала и ми напомнят едни радостни детски моменти с долепено лице до екрана. Толкова много харесвах тези анимации като малка, че буквално целият етаж миришеше на нещо изгоряло от многото превъртания на касетката. Защото тогава имаше касетки...

8. Мъже в черно International

Новият филм от серията определено хваща окото с трейлъра си. А и с тези главни герои няма как да го пропусна.

9. Джуманджи 2

Според мен новият Джуманджи с участието на Скалата е наистина сполучлив и забавен. Надявам се и продължението да ми хареса също толкова много.

10. На пет стъпки от теб.

 Все още не съм прочела книгата, но определено имам тези намерения.

 Това са само част от всичките филми, които искам да гледам тази година. Искаше ми се много да пуснат и дългоочакваното продължение на Аватар тази година, но в най-добрия случай ще го гледаме през 2020. А кои са филмите, които вие очаквате?

Благодаря ви за вниманието и до нови срещи! 

Continue reading Филми, които очаквам с нетърпение през 2019!

Ревю на Сблъсък на Крале (Песен за огън и лед #2)

Автор: Джордж Р. Р. Мартин

Заглавие: Сблъсък на крале

Жанр: фентъзи

Оценка: 5/5

Бележка: уникално фентъзи! 

СБЛЪСЪК НА КРАЛЕ ни пренася в една удивителна, забравена земя на разгул и мъст, на чародейство и войни. Сказание, в което благородни девици пируват с безумци, където брат коварства срещу своя брат и където мъртвите се вдигат, за да тръгнат в нощта. Тук принцеса странства по света, предрешена като момче сираче; рицар на ума гласи отрова за вероломна чародейка; диваци се спущат от Лунната планина, за да опустошат плодните поля в низините.
На фона на кръвосмешение и братоубийство, алхимия и насилствена смърт, цената на славата се мери в кръв. А плячката на победата може просто да се озове в ръце на мъже и жени, притежаващи най-хладната стомана… и най-студените сърца. Защото щом се сблъскат владетелите, трепери цялата земя.

 

 Смятам да започна с това, което би вълнувало повечето четящи това ревю. А именно въпросът: струва ли си? Кратък отговор: ДА, определено!
 Дълъг отговор:

 Книга втора от поредицата "Песен за огън и лед" или както е по-известна заради сериала - "Игра на тронове", ми направи особено добро впечатление, дори много по-добро от първата книга. Направо бих казала, че ако първата книга не бе успяла да ме убеди колко грандиозна е самата история, то при втората книга просто нямаше как това да не се случи. "Сблъсък на крале" ми предостави един изключително многопластов и сложен сюжет, както и едно такова реалистично усещане, което благодарение на всичките детайли ме накара да се чувствам сякаш съм част от самата история. И току-виж съм прихванала държанието на героите и съм започнала да говоря на диалекта на общата реч, а приятелите ми ме гледат с онзи поглед: "пак ли чете Игра на тронове?". :)  

 След прочитането на "Игра на тронове" и сега на "Сблъсък на крале", се убедих още повече в жестокостта на Дж. Р. Р. Мартин, с която той е напълно безпристрастен към своите герои и сякаш оставя съдбите им на.... ами, на самата съдба. Това е може би първото нещо, което се забелязва в книгата, тя е пълна с ужасяващи кръвопролития без да е спестен и един детайл, и всеки си получава заслуженото. Неслучайно и славата на поредицата е такава: "книга, в която всички рано или късно умират". 

 Обаче персонажната система е нещо невиждано, в сравнение с повечето книги, които съм чела. Понеже първо гледах сериала, а после започнах да чета книгите, се бях отказала да се опитвам да запомня имената на второстепенните, та даже и на третостепенните герои. Просто защото бяха наистина много. В книгите те са още повече, но го казвам не за да ви обезкуража, а защото доразвивам тезата си, че персонажната система е уникална. Макар че е тъпкано с имена и с хора от най различни и безкрайни домове, сякаш всеки един от тях получава отделно внимание за себе си. Може да са написани само две изречения като характеристика за даден герой, ала ги има. А на всичкото отгоре и всеки си има своята история, независимо дали е главен герой или не, показана чрез белези от битки, лоши навици или тям подобни неща, които на пръв поглед са незначителни.

 Уникалното също е, че всеки от персонажите си има своите мотиви и цели, а не са просто празни образи. Дори понякога, когато си мислиш, че даден човек е от "лошите", в следващия момент Мартин ти представя и неговата гледна точка и то толкова добре аргументирана, че да се чудиш на коя страна да бъдеш. Също така, в тези книги няма перфектни герои. Няма шестнайсетгодишни супер момичета, които да спасяват света, няма клишета. Има само една безкрайна игра, която за някои е "игра на корони", за други "игра на мечове", а за трети - "игра на живот".  

 И това са само няколко от причините, поради които имам склонност да се кланям пред таланта на този автор и пред тази яка история.

Наблегнах повече на героите, отколкото на сюжета или каквото и да било друго. Реших да го направя така, защото именно те ме впечатлиха най-много! И бих могла с часове да ги обсъждам!   

 А ако трябва да избирам между двете книги (първата и втората), то бих избрала "Сблъсък на крале". Трудно ми е да ги сравнявам, но като че ли втората за мен блести малко по-ярко. Благодарение на нея вече затвърдих любимите си герои, които претърпяха толкова много изпитания, но оцеляха, а зародилата се вражда между кралете достигна своята кулминация в заслужаваща си четенето епична битка! Като цяло "Сблъсък на крале" може да се обобщи с думата "епична". 

Благодаря ви за вниманието!

		Ревю на книга 1 - Игра на тронове     Книгоразделителите от снимката от ТУК

Continue reading Ревю на Сблъсък на Крале (Песен за огън и лед #2)

Новогодишни обещания, чувства и мисли. Vol.2

 

 

Привет, читатели! И честита нова година!

Това е първият пост за годината в този блог. Трябваше още на 1ви да го публикувам, ама не успях с редактирането и всичко останало, но това не е важно. Важна е цялата година, която е пред нас. Да ви кажа честно, усещам, че тя ще бъде по-добра. Някак си съм много по-нахъсана за нея от за която и да било друга година, а и всичките събития (важни събития), които предстоят да се случат през нея, няма как да не я правят важна година. За тези, които не знаят, очаква ме "голямото" завършване, балове и след това и университет. Лично аз се вълнувам повече за университета, отколкото за другото... 

 Това на страна. Освен житейските ми страсти и очаквания, книжните събития също не отстъпват. Силно се надявам тази година да имам повече време за четене, защото планирам дълъг списък с TBR книги. Имам и много започнати, но недовършени поредици и веднага ви давам един пример - това е "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин. 

 Освен книгите ме вълнуват и много предстоящи филми. Тях съм ги повтаряла много пъти в предишните си постове, затова сега няма да ги изброявам отново. А, ако не сте чели Годишните Книжни Акценти или статията за Всичките Прочетени Книги за 2018, можете да го направите като кликнете върху линковете. 

 През 2019, както всеки друг човек, съм си обещала да постигна и някои свои цели. Те не са от типа "измислени в дванадесет часа", а по-скоро са неща, които съм започнала през 2018та и които искам да развия. Така че, те са си реалистични, за разлика от всеобщото схващане за новогодишните обещания. :) 

 

 Иска ми се да рисувам повече. Досега рисувах, само когато ми дойдеше музата и съм силно вдъхновена и никога през останалото време. В последните месеци отделях малко повече време за това мое позабравено хоби и осъзнах, че рисуването ми липсва. Да, понякога, когато нещо не ми се получи, се ядосвам до краен предел, но в останалото време рисуването е толкова успокоително, колкото и четенето. А и обожавам, когато видя, че съм усвоила това да рисувам ръце, например.

 Искам да излизам повече. Нямам предвид просто от дома си или сред природата. (за протокола, аз живея едва ли не сред природата) Имам предвид излизането сред обществото. Хубаво е да се увиеш като бурито в одеяло и да четеш с часове, но и навън също е хубаво. Искам тази година да се запозная с повече хора, да посещавам повече събития и да се разходя насам-натам.

 Нямам много неща в списъка си за неща, които искам да постигна през 2019та, но поне са реалистични. И както много хора сложиха в постовете си от първи януари, днес е първата (*втората*) страница от книга с 365 страници, напиши я красиво. Е, нека всички да пишем красиво и в книгите ни, озаглавени "2019", да има от всичките хубави жанрове - романтика, приключенски, малко комедия, за да се посмеем, и много разкази за постигнати успехи в начинанията ни! Но най-важното, нека 2019та да бъде жива, здрава и щастлива за всички!

Благодаря ви, че сте с мен и четете блога ми! За много години!

♥

Continue reading Новогодишни обещания, чувства и мисли. Vol.2