, ,

Вещица или принцеса? (Ревю на Училището за добро и зло)

 
Автор: Соман Чейнани
Заглавие: Училището за добро и зло
Жанр: детска, фентъзи
Рейтинг: 3,5/5
Бележка: това е една прекалено дълга приказка...
 


 В малкото селце Галвълдън винаги са изчезвали по две деца - едното добро, а другото зло. Отвличало ги непознато същество и никога не се завръщали... освен в приказките. Този път Софи е сигурна, че тя ще бъде отвлечена като принцеса, а най-добрата й приятелка Агата - като вещица. Двете се озовават в Училището за Добро и Зло, за да намерят своя Щастлив край. Обаче вместо в Училището за Добро, Софи бива сложена в Училището за Зло, а Агата отива при Добрите. И така... всичко се обърква. Но дали пък няма една голяма уловка?



 Много ми е трудно да определя, дали "Училището за Добро и Зло" (УДЗ) ми хареса. Както гледаме, че книгата е 400 страници, така бих могла да кажа, че 200 ми харесаха, а останалите не чак толкова. Книгата си я купих заради шумът, който настана около нея. Гледах няколко ревюта, няколко влога и реших, че ще си я взема, защото ми стана любопитно. Казах си - "Време е за нещо не толкова сериозно".
Обаче се оказа, че историята не ми бе толкова увлекателна, колкото очаквах, а аз имах доста високи очаквания.  И затова и я четох толкова дълго време. Дори много спорих със себе си колко звезди й се полагат. Дебатът беше между 3 и 4, като повече клонеше към 3, ама... аз съм си щедра душа. Та, стана 3,5 звезди.

 Ще започна със сюжета.
 Книгата започва доста убедително и загатва интрига. Прави впечатление и свободният стил на писане, както и моменталните втълпявания, че светът се поделя на добро и зло. За мен първите страници, плюс онези, в които двете момичета се запознават с училището си, бяха интересни. Към тях нямам никакви забележки, дори имаше и някои забавни моменти. Но след това, идва една част, нека да я наречем междинна, в която се показват обикновени дни от живота в Училището... където нищо интересно не става. Описани са различни часове по магия, приказки, разкрасяване и загрозяване, обаче всичко в тях ми се видя излишно. Както обичам да казвам - пълнеж. Да, това си е вид "представяне на света" пред читателя, ама според мен щеше да бъде много по-лесно за четене, ако имаше някакво действие. А не само цели абзаци с превъзнасянията на Софи по Тедрос. (Така де, не става въпрос само за това, но го казвам като пример.)
 Честно казано, е трудно да се определи къде свършва пълнежът и се задейства истинския сюжет, но да кажем, че е някъде от средата. Именно от средата нататък е частта от книгата, която ми хареса.
 
 Та, някъде в средата двете главни героини - Софи и Агата - получават една загадка, започват да се обучават на магии, случват се обрати и изобщо нещата се подобряват. (Иначе още да си четях книгата.) Именно в тази част се забелязват и оригиналните идеи на книгата и интересното преплитане на класическите приказки, които всички знаем. И въпреки че участието на класическите приказки, като например за Пепеляшка или Рапунцел (и други, разбира се...) не се забелязваше често, даже почти го нямаше, се загатва че именно от там идват всичките герои. 

 Героите са доста странни. В началото всеки от тях се отличава по нещо от другите, но имам чувството, че с хода на събитията, някои от тях измениха дори начина си на говорене. Усеща се някаква промяна, която незнайно откъде е дошла. Пригответе се да имате работа с нестабилни герои. Огромен пример за такъв е самата Софи, но вие ще видите защо. В началото я харесвах, но после (след двайсетина страници) любимка ми стана Агата. Тя е по-трезво мислещата от двете и тя, така да се каже, си е на мястото. Не се подава и знае какво иска. Затова от двете главни героини харесвам повече нея.

 Има го и онзи приказен елемент в книгата, присъщ на детските приказки. Не очаквайте да бъде нещо като типичната приказка, но не очаквайте да бъде и нещо като сегашните тийн романи. Както във всяка приказка, и тук доброто побеждава без особена логика и обяснение защо става така. Просто всички се радваме, че доброто побеждава. И тук трябва да спомена, че края ме разочарова. (Внимание огромен спойлер! Маркирайте текста, ако искате да го прочетете.) Финалът на книгата ни показва как Агата и Софи се изправят една срещу друга, а след това разбираме, че Директорът иска Софи само за себе си и той тръгва да убива Агата. Обаче Софи бива уцелена от стрелата и умира. И незнайно как се съживява и за пет реда положението става розово! Ако сте чели книгата, ще се радвам да споделите мнение. 
  
 Според мен трябва много добре да прецените дали ще ви хареса книгата. 
 След като прочетох УДЗ, видях, че има цяла поредица от 5 книги. Предполагам, че може да се смята и за критерии за познаване дали една книга е добра или не, ако искаш да прочетеш и продължението. Аз искам да прочета продължението, но само от любопитство. Смятам, че след като светът на УДЗ е толкова магичен и... ами,  измислен, то всичко би могло да се случи и да стане какво ли не, така че очаквам изобретателност от автора. А  и корицата отново ще бъде хубава, ако от издателството запазят оригинала, разбира се. Така че имам намерение да продължа с поредицата, когато издадат следващата част. Интересно ми е, ако някой от вас е чел книгата, какво мисли за нея?




Първите отвличания се случили преди двеста години. Някои години били взимани две момчета, някои години две момичета, понякога по едно от двете. Но ако в началото изборът изглеждал произволен, скоро хората установили определена закономерност. Едното винаги било красиво и добро дете, което всеки родител би искал да има. Другото било странно и грозновато, отхвърлено от всички още от раждането си. Противоположна двойка, избрана сред всички младежи и отвлечена.
На Софи и най-добрата ѝ приятелка Агата предстои да разберат къде отиват изгубените деца: легендарното Училище за Добро и Зло, където обикновени момчета и момичета се обучават, за да станат герои и злодеи от приказките. Софи – най-красивото момиче в Гавалдън – винаги е мечтала да бъде отвлечена и изпратена в собствената си вълшебна приказка. С розовите си рокли, стъклените си пантофки и отдадеността си на добрите дела тя знае, че ще спечели сърцата на всички в Училището за Добро като истинска принцеса. Агата, от друга страна, с безформените си черни дрехи, котка убиец и цялостна омраза към хората изглежда съвършена за Училището за Зло.
Но когато двете момичета са отвлечени и запратени в Безкрайната гора, съдбите им се оказват разменени – Софи е захвърлена в Училището за Зло, където трябва да учи Загрозяване, Смъртни проклятия и История на злодейството, а Агата трябва да търси мястото си в Училището за Добро сред красиви принцове и прекрасни девойки, които говорят с животните и мислят само за това как да открият целувката на истинската любов. Но какво ще се случи, ако грешката е първата стъпка към това двете момичета да открият кои са в действителност?

„Училището за Добро и Зло“ е епично пътешествие в света на приказните герои, който си мислим, че познаваме – свят, който крие тъмни кътчета и ужасяващи тайни. А единственият начин да избягаш от вълшебните приказки… е да ги изживееш.

0 коментара:

Публикуване на коментар