, ,

Има ли глас любовта?

No comments
Автор: Мия Шеридан
Заглавие: Гласът на любовта
Жанр: романтика, чиклит
Рейтинг: 4,5/5
Бележка: и всичко започна с едно глухарче...
 
 
 Бащата на Бри Прескот бива убит и тя изпада в дълбока депресия. Решава да започне начисто някъде надалеч и се озовава съвсем случайно в малкото градче Пелион. Всичко там й харесва: пейзажът, хората, красивата природа и спокойствието, а най-важното от всичко - нищо не й напомня за обичния й баща. Един ден на улицата се сблъсква с местния странен отшелник - Арчър Хейл. Но под дългата коса и брада и стари дрехи, Бри вижда нещо, което никой друг дори не си е направил труда да потърси...


 От доста време търсих такава книга. За първи път се запознавам с Мия Шеридан и тя спечели сърцето ми с... всичко! Стилът й на писане, изграждане на герои и случки и всичко останало я правят една страхотна авторка в жанра "романтика" и "чиклит". Според мен определено си заслужава да продължи да бъде издавана в България и искрено се надявам, че ще стане така. И нека още в началото да кажа нещо важно. Веднага след като започнах книгата, не я оставих докато не прочетох поне половината от нея. Предполагам, че тя е от онези истории, за които си казваш, че са най-обикновени, но всъщност там е капанът. Те не са обикновени в никакъв случай!

 Книгата започва с няколко пролога. Да, не един, а няколко. По-точно два. Първият е много кратък и ни разказва нещо като история откъде идва името на градчето Пелион, а вторият вече ни внедрява в самата история, като ни показва седемгодишния Арчър в един обикновен ден от живота му. Книгата се разказва от две гледни точки - от тази на Бри и от тази на Арчър, което според мен е най-добрият начин да се разказва романтична книга. 
 
А сюжетът на книгата не може да бъде по-плавен. Признавам, че е предвидим, но това се очаква от жанра. Обаче и в никакъв случай не ме разбирайте погрешно! Докато четях знаех накъде ще отиде историята, но независимо, че бях подготвена, с цялото си същество на читател тръпнех в очакване въпросното нещо да се случи. И това бе, защото Мия не дава на читателя нещо, само защото трябва да му угоди. Тя е от онези авторки, които знаят кога и колко да ти дадат. Хареса ми как всичко си имаше точно определен момент в историята.

 А самата история... стопи сърцето ми. 
Поначало миналото на героите не ми се струваше кой знае какво. Когато започнах да чета, си казах, че това е поредната история с герои с тъжно минало. Но тези ми представи бяха променени много бързо, защото (да го кажем официално) Мия Шеридан знае как да накара човек да съчувства истински на героите си. Трагичната им история ме караше да копнея за тяхното щастие и това ме караше да чета и чета, само за да видя как ще разрешат проблемите си и ще намерят щастието, защото Бри и Арчър го заслужават.

   Бри и Арчър са странни персонажи, честно казано. Поне аз така ги виждам. Те правят неща, които един обикновен човек не би направил. Като, например, да влезеш в нечий двор без да си канен, просто ей така. Втълпява се идеята, че Арчър е "повреденият", но според мен и Бри също иска поправка. Ала това ги прави оригинални. Двата персонажа може и да имат странно поведение, но се държат както се предполага за хора с трагедия зад тях. А най-любимото ми от цялата история е начинът, по който взаимно те се променят. Бри помага на Арчър да излезе от черупката си,  и обратното. 

   Смятам, че любовта е понятие и всеки човек има индивидуална дума, за да я изрази. Моята дума за любовта е "Бри". 

 Надявам се, че не сте останали с впечатлението, че в "Гласът на Любовта" няма и няколко изненадващи моменти. Те са най-вече в края на книгата, когато си мислиш, че всичко ще свърши щастливо и те очаква един красив епилог. Да знаете, авторката сериозно ми изкара акъла и жестоко й се ядосах заради това. Така че има изненади.   

 Единствената причина да не дам пълен брой звезди на книгата бяха еротичните сцени. Разбирам, че това е романтична книга. Ала не ми се понрави да чета толкова много "сближени" сцени. В началото бяха нормални и окей, но когато вече главните герои се сближиха повече, Мия е намерила за уместно да презадоволи читателя, след като дълго го мъчи и го лишава от това. Но не намерих за нужно да свалям оценката си повече от 4,5 , защото тези сцени лесно се прескачат, а и самата история компенсира за всичко. 

 Имах нужда открай време от нежна любовна история. Това е думата, която търсех! Нежна. "Гласът на любовта" има много нежност в себе си и те кара да се усмихнеш. А понякога и хуморът на Мия Шеридан също те кара да се усмихнеш. Хареса ми много оригиналността и как авторката е успяла да направи един герой с недостатък толкова красив и такъв, че читателя да го харесва заради същността му, а не по милост. Това прави книгата и тема за сериозни разговори и има какво да се обсъжда. Шеридан не иска съжаление от читателите си към героите, тя иска да ги накара да погледнат вътре в тях и да разберат, че е важно какъв си, а не как изглеждаш. 

П.П.: българското заглавие и корица много повече ми харесват от оригиналните. 
Благодаря ви за вниманието!  


Когато Бри Прескот пристига в идиличния малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.
Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче...


Благодаря сърдечно на издателство Ибис за предоставената възможност!


Continue reading Има ли глас любовта?
, ,

Любовта или отмъщението... а защо не и двете?

No comments

Автор: Лекси Блейк
Заглавие: Отмъщение
Жанр: романтика с криминална нотка
Оценка: 5/5
Бележка: искам още!


След като се появи неочакваният замесен в убийството от преди двайсет години, Дрю Лолес има нужда от помощник. За да не въвлича братята и сестра си в разследването, той сключва сделка с Шелби Гейтс. Той е наясно, че накрая ще трябва да я предаде и излъже, за да не й позволи да издаде книгата си, изваждаща на показ цялата история на семейството. Обаче сделката прераства в нещо повече. А уликите стават все по-очевидни и дори потресаващи. Дрю е заставен да избира между семейството си и своите искрени желания... както винаги.  


 Тази книга ми напълни душата. "Отмъщение" прекрасно запълва и завършва трилогията Беззаконие на Лекси Блейк. Но това не е изненада за мен, защото още от самото начало знаех, че това ще бъде една страхотна трилогия, която за дълго ще остане в сърцето ми, след като го разкъса и слепи наново. И да си призная, дори съжалявам, че няма още. Толкова много ми се иска да има продължение, че не знам как ще се примиря. Чакането за тази книга ми се стори едно дълго изтезание, но повярвайте ми, изтезанието, че историята свърши, е по-голямо. 

 Книгата няма пролог, защото всичко започва от там, където го оставихме при Разплата. И всичко като във вихър отново те въвлича в напрегнатия свят на семейство Лолес, където всеки момент очакваш да стане нещо неочаквано. И то веднага идва. Още след първите страници очаквайте Дрю и Шелби да се... сближат. Очаквах тяхното сближаване да отнеме повече време, защото... знаете какъв е Дрю и колко студен го усеща читателят в предишните две книги. Именно затова така исках да прочета третата книга, защото знаех, че ще се развие любовният живот на Дрю. Той ми беше такава загадка, но благодарение на Шелби го разгадах.
  Шелби не е като Ели или Карли, за които ставаше въпрос в предишните две книги. Шелби е различна и вероятно се забелязва още при първото й споменаване в "Разплата", ако се зачетеш по-надълбоко. Направи ми впечатление, че тя е силна и няма нужда от никой друг, за да  достигне целите си. И затова в началото идеята за двойката им с Дрю ми се изключваше взаимно, защото с Дрю са толкова еднакви - независими, силни и решителни. Не бях сигурна дали двамата ще се променат, за да паснат с другия. И заради тяхната еднаквост разбрах, че не само противоположностите се привличат. Това ми хареса тук! Обикновено в романтичните романи жената е противоположност на мъжа и това се натяква постоянно, а тук Лекси доказва, че Шелби и Дрю именно затова са перфектни един за друг... те си помагат и тяхната сила и решителност става двойна. Не мога да преценя коя от трите двойки - Райли и Ели; Бран и Карли и Дрю и Шелби - ми е най-любима. Всяка от тях си има своите отличителни черти и добри и лоши страни. Харесвам всичките по еднакво и много ще се радвам, ако в коментарите ми споделите дали вие имате любима двойка от тази поредица. 
 Връщам се към ревюто.

 Не мога да не спомена, че в историята се появява и съвсем нов герой. Появата му и фактът, че е всъщност доста близък с фамилията Лолес, направо ще ви отвее! Аз самата в началото не повярвах и си мислих, че е някакъв номер от враговете на Лолес, но всички доказателства бяха налице. Няма да ви издавам нищо повече за новия герой, но да знаете, че ще доведе много нови проблеми, независимо дали ги е искал или не. Също така заради неговото появяване, сега просто ме сърби да прочета и четвърта книга, която да разказва неговата история. Може да се надявам напразно, но няма да спра да си мечтая Лекси да склони да напише продължение.

 А относно сюжета... мога да му се възхищавам с часове! Бих казала, че това е много повече от любовен роман. Лекси не набляга толкова на еротиката, колкото на мистерията около случая с убийството. Просто й се възхищавам задето така умело е изградила тази мистерия и си мисля, че най-вероятно Лекси е някой бивш агент на ФБР или на нещо подобно. Няма откъде другаде да е видяла такъв сложен сюжет! 
 А някъде към средата на книгата имаше един момент, който ми преобърна цялата представа за историята. Тогава (ще си позволя малък спойлер) се разбра, че Хач може да има нещо общо с убийството, а онзи - да го наречем "злодей", за да не издавам името - преобърна цялата история на обратно и постави под съмнение невинността на Дрю. Точно в този момент не знаех какво да правя и просто ми идваше да хвърля книгата, защото Лекси така представяше нещата, че не знаех дали всичко ще се оправи. А и всеки от героите се обърна срещу другия, което едва не ме съсипа. Пригответе се Лекси Блейк да си поиграе сериозно с вас и чувствата ви. 

 Бих казала, че това е и може би най-отличителната черта на книгата. Тук авторката не желае да достави удоволствие на читателя чрез романтика, а чрез екшън. И смятам, че книгата е донякъде неправилно оценена като романтичен роман. Жанрът й е смесица от екшън, романтика, мистерия и трилър.  Като всеки от тези жанрове носи със себе си съответните чувства и въздействия. В един момент си щастлив, а в другия се усещаш, че не дишаш от пет минути.

 Горещо препоръчвам тази трилогия! Както казах, още от началото знаех, че това ще е една добра история. Ако не си падате по романтичните романи, то трябва да прочетете трилогията само заради криминалния случай с убийството, неговото разследване и, разбира се, неговото отмъщаване. А пък ако харесвате романтични книги, то не се колебайте и за миг! По принцип не препоръчвам всяка книга на всеки, но тази определено си заслужава. 
Ревюта на предишните две книги може да прочетете от линковете в края на ревюто. Благодаря ви за вниманието!


Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
Когато Дрю Лолес открива фатален пропуск в плана си за отмъщение, той се вижда принуден да се обърне към разследващата репортерка Шелби Гейтс, с която се е зарекъл да няма нищо общо. Той й предлага сделка, която ще я направи не само част от разследването, но и ще я допусне до личния му живот.
Шелби никога не е предполагала, че ще бъде поканена да разследва този случай, както и колко ще е очарована от Дрю. Всеки ден, който прекарват заедно, ги сближава все повече. От улиците на Далас до високотехнологичния бизнес в Остин, Дрю и Шелби играят игра, започнала преди двайсет години. Игра, която или ще спечелят, или ще умрат…

Благодаря изключително много на издателство Ибис за предоставената възможност!

Ревю на Без милост
Ревю на Разплата



Continue reading Любовта или отмъщението... а защо не и двете?
, ,

Ревю на Розата на любовта

No comments
Автор: Сара Маклейн
Заглавие: Розата на любовта
Жанр: исторически роман, еротика
Рейтинг: 4,5/5   
 


Лейди Филипа Марбъри е… странна. Брилянтната и забележително умна дъщеря на маркиз Нийдъм и Долби се интересува повече от книги и природни науки, отколкото от балове, мода и любов. Вярна на изследователската си природа, лейди Филипа иска да опознае страстта преди да встъпи в уреден брак със заможен граф. Пипа разполага с две седмици, за да изследва вълнуващия нощен живот в Лондон, преди да се оттегли в провинцията, където ще изживее тихо дните си, заобиколена от любимите си кучета и провеждайки научните си експерименти. Времето не е много и за да направи всичко както трябва, тя се нуждае от опитен водач.
Нуждае се… от негодник.
И лейди Филипа знае точно към кого да се обърне за помощ – Крос, високият, очарователен и умен съдружник в „Падналият ангел“, най-посещавания игрален клуб в Лондон. Крос има репутацията на познавач на женското сърце. Така че кой по-добре от него ще й помогне в нейното проучване, без излишна драма и емоция? 
 "Розата на любовта" е една от малкото исторически книги, които съм чела, но без никакво съмнение казвам, че ми харесва. Още щом прочетох анотацията й за първи път и като разбрах, че става въпрос за онова време в Англия,  когато жените се обличали в красиви рокли, а мъжете били изискани джентълмени, просто не устоях. Трябваше да я прочета, защото именно този период ми е огромна слабост! И... не останах разочарована от "Розата на любовта", ама на отговоря защо не съм дала 5 звезди, ще отговоря накрая.


 Нека да започна с това, че книгата е втора част от серия, която Ибис започнаха да издават чак през 2015 година и на места е трудно вече да се намери първата книга. Обаче не смятам, че ако не сте чели първата книга ще ви бъде проблем. Първоначално си помислих, че е нещо като "Без милост" на Лекси Блейк, защото става въпрос за сестрите Марбъри както в Без милост става въпрос за семейство Лолес, но там книгите са свързани една с друга от един по-голям сюжет. Тук най-спокойно можете да си купите "Розата на любовта" без да се притеснявате, че не сте чели "Негодник по неволя". Историята в "Розата на любовта" си е сама за себе си и само отделни части от нея (като имена на герои и тук-там някой спомен за събитие) напомнят, че преди нея е имало и друга история. Всичко в нея е концентрирано върху двамата главни герои и техните съдби.

 Сюжетът на книгата не е сложен и е лек за четене. Каквато е и цялата книга, само че с лекотата на четене са примесени и отделни моменти на истинско напрежение между героите, поставени на точното място, точно когато читателя умира за тях. Тоест, авторката познава кога на читателя му е нужно нещо... повече.
 Бих определила сюжета като плавен с резки завои точно където е нужно. Интересното тук е, че за разлика от други еротични романи, тук не ни се поднася направо онази сцена на величествено преживяване, до което двамата герои обикновено стигат след първите 20 страници. Тук ми хареса това, че Маклейн първо ни запознава с героите си и с техните истории, мисли и чувства. Показва на читателя, че я интересува повече истинското влюбване, отколкото физическото привличане. Проследява се развитието на всеки от тях и как си влияят един на друг. Например, с Филипа се случва почти същото като с Пенелъпи от "Негодник по неволя" - тя се показва от зоната си на комфорт и прави неща, за които дори не си е помисляла преди това. Всичко това, защото се води от чувствата си. Точно такива неща обичам в книгите, където истинските чувства надделяват над разума и хората намират щастието си.    

 Друго, което ми направи впечатление, бе лесният формат за възприемане на историята. Има много реплики, които помагат за съсредоточаване върху ситуацията, а не върху обстановката, например. Това прави историята много по-динамична и раздвижена. Честно казано не си спомням някъде в книгата да има момент на застояване, което е нещо направо страхотно! Казвам го, защото знаете колко не обичам да чета книги, от които една трета е само пълнеж. И направо подскачам от щастие, че при тази книга всичко е сведено до най-важното и няма нищо излишно. А самите диалози носят страхотно удоволствие, когато се четат. Всички те са логични и добре обмислени, което е похвално за книга от такъв жанр. 
 
 Но както най-вероятно сте забелязали, не съм дала пълни пет звезди на книгата.  
 Ами, това е защото самата идея една жена да постъпва по този начин, ми се стори пресилена. Филипа е умна жена, учена, но вместо да поговори с някоя от сестрите си по-задълбочено, тя тръгва по  нощните клубовете, за да търси напълно непознат да й обяснява как стоят нещата с... брака и брачните отношения. И колкото пъти той да й отказваше, тя толкова повече настояваше. Филипа не се отказва лесно, но за мен си бе чисто нахалство от нейна страна.
  Понеже си водя бележки докато чета и това бе първата, която записах, не можах да я пренебрегна, дори и накрая книгата страшно да ми хареса. Ала сега, след като я прочетох и се мина известно време, за да осмисля нещата, мога да кажа, че това прави впечатление само в началото.  След това просто се оставих на растящото вълнение около Филипа и Крос.  

 Като стана въпрос за тях двамата... хареса ми как едновременно се променяха с хода на събитията, за да могат да бъдат заедно. И двамата пренебрегваха навиците си, защитаваха се един друг и се желаеха. Тези герои израстват пред очите на читателя и с това му доставят удоволствие.  По отделно героите не са от тези, които ще ви спечелят веднага, ала когато са заедно, правят един завършен образ на нещо, което си е на мястото. На нещо, което именно така трябва да бъде!

 Да не забравяме и това, че историята се развива няколко години преди Викторианското време в Англия.
 Обожавам този период! И не мога да пропусна книга, развиваща се тогава. Само идеята за обществото, отношението между хората и онези красиви рокли, които жените са носили, е прекалено романтична и идеалистична. Романтиката в "Розата на любовта" е умело преплетена с всичко това.

 И за обобщение:
 Бих казала, че Сара Маклейн си знае работата относно писането на любовни романи. Слага напрежение точно където трябва и изненадва читателя в най-неподходящия момент. Героите й са хора с история, а любовта им завладява вниманието така, че да се чудиш кога са минали цели три часа! Тази книга е от онези любовни романи от издателство Ибис, които не може да бъдат подминати просто ей така.     

Благодаря на изд. Ибис за предоставената възможност!
Continue reading Ревю на Розата на любовта
, ,

Вещица или принцеса? (Ревю на Училището за добро и зло)

No comments
 
Автор: Соман Чейнани
Заглавие: Училището за добро и зло
Жанр: детска, фентъзи
Рейтинг: 3,5/5
Бележка: това е една прекалено дълга приказка...
 


 В малкото селце Галвълдън винаги са изчезвали по две деца - едното добро, а другото зло. Отвличало ги непознато същество и никога не се завръщали... освен в приказките. Този път Софи е сигурна, че тя ще бъде отвлечена като принцеса, а най-добрата й приятелка Агата - като вещица. Двете се озовават в Училището за Добро и Зло, за да намерят своя Щастлив край. Обаче вместо в Училището за Добро, Софи бива сложена в Училището за Зло, а Агата отива при Добрите. И така... всичко се обърква. Но дали пък няма една голяма уловка?



 Много ми е трудно да определя, дали "Училището за Добро и Зло" (УДЗ) ми хареса. Както гледаме, че книгата е 400 страници, така бих могла да кажа, че 200 ми харесаха, а останалите не чак толкова. Книгата си я купих заради шумът, който настана около нея. Гледах няколко ревюта, няколко влога и реших, че ще си я взема, защото ми стана любопитно. Казах си - "Време е за нещо не толкова сериозно".
Обаче се оказа, че историята не ми бе толкова увлекателна, колкото очаквах, а аз имах доста високи очаквания.  И затова и я четох толкова дълго време. Дори много спорих със себе си колко звезди й се полагат. Дебатът беше между 3 и 4, като повече клонеше към 3, ама... аз съм си щедра душа. Та, стана 3,5 звезди.

 Ще започна със сюжета.
 Книгата започва доста убедително и загатва интрига. Прави впечатление и свободният стил на писане, както и моменталните втълпявания, че светът се поделя на добро и зло. За мен първите страници, плюс онези, в които двете момичета се запознават с училището си, бяха интересни. Към тях нямам никакви забележки, дори имаше и някои забавни моменти. Но след това, идва една част, нека да я наречем междинна, в която се показват обикновени дни от живота в Училището... където нищо интересно не става. Описани са различни часове по магия, приказки, разкрасяване и загрозяване, обаче всичко в тях ми се видя излишно. Както обичам да казвам - пълнеж. Да, това си е вид "представяне на света" пред читателя, ама според мен щеше да бъде много по-лесно за четене, ако имаше някакво действие. А не само цели абзаци с превъзнасянията на Софи по Тедрос. (Така де, не става въпрос само за това, но го казвам като пример.)
 Честно казано, е трудно да се определи къде свършва пълнежът и се задейства истинския сюжет, но да кажем, че е някъде от средата. Именно от средата нататък е частта от книгата, която ми хареса.
 
 Та, някъде в средата двете главни героини - Софи и Агата - получават една загадка, започват да се обучават на магии, случват се обрати и изобщо нещата се подобряват. (Иначе още да си четях книгата.) Именно в тази част се забелязват и оригиналните идеи на книгата и интересното преплитане на класическите приказки, които всички знаем. И въпреки че участието на класическите приказки, като например за Пепеляшка или Рапунцел (и други, разбира се...) не се забелязваше често, даже почти го нямаше, се загатва че именно от там идват всичките герои. 

 Героите са доста странни. В началото всеки от тях се отличава по нещо от другите, но имам чувството, че с хода на събитията, някои от тях измениха дори начина си на говорене. Усеща се някаква промяна, която незнайно откъде е дошла. Пригответе се да имате работа с нестабилни герои. Огромен пример за такъв е самата Софи, но вие ще видите защо. В началото я харесвах, но после (след двайсетина страници) любимка ми стана Агата. Тя е по-трезво мислещата от двете и тя, така да се каже, си е на мястото. Не се подава и знае какво иска. Затова от двете главни героини харесвам повече нея.

 Има го и онзи приказен елемент в книгата, присъщ на детските приказки. Не очаквайте да бъде нещо като типичната приказка, но не очаквайте да бъде и нещо като сегашните тийн романи. Както във всяка приказка, и тук доброто побеждава без особена логика и обяснение защо става така. Просто всички се радваме, че доброто побеждава. И тук трябва да спомена, че края ме разочарова. (Внимание огромен спойлер! Маркирайте текста, ако искате да го прочетете.) Финалът на книгата ни показва как Агата и Софи се изправят една срещу друга, а след това разбираме, че Директорът иска Софи само за себе си и той тръгва да убива Агата. Обаче Софи бива уцелена от стрелата и умира. И незнайно как се съживява и за пет реда положението става розово! Ако сте чели книгата, ще се радвам да споделите мнение. 
  
 Според мен трябва много добре да прецените дали ще ви хареса книгата. 
 След като прочетох УДЗ, видях, че има цяла поредица от 5 книги. Предполагам, че може да се смята и за критерии за познаване дали една книга е добра или не, ако искаш да прочетеш и продължението. Аз искам да прочета продължението, но само от любопитство. Смятам, че след като светът на УДЗ е толкова магичен и... ами,  измислен, то всичко би могло да се случи и да стане какво ли не, така че очаквам изобретателност от автора. А  и корицата отново ще бъде хубава, ако от издателството запазят оригинала, разбира се. Така че имам намерение да продължа с поредицата, когато издадат следващата част. Интересно ми е, ако някой от вас е чел книгата, какво мисли за нея?




Първите отвличания се случили преди двеста години. Някои години били взимани две момчета, някои години две момичета, понякога по едно от двете. Но ако в началото изборът изглеждал произволен, скоро хората установили определена закономерност. Едното винаги било красиво и добро дете, което всеки родител би искал да има. Другото било странно и грозновато, отхвърлено от всички още от раждането си. Противоположна двойка, избрана сред всички младежи и отвлечена.
На Софи и най-добрата ѝ приятелка Агата предстои да разберат къде отиват изгубените деца: легендарното Училище за Добро и Зло, където обикновени момчета и момичета се обучават, за да станат герои и злодеи от приказките. Софи – най-красивото момиче в Гавалдън – винаги е мечтала да бъде отвлечена и изпратена в собствената си вълшебна приказка. С розовите си рокли, стъклените си пантофки и отдадеността си на добрите дела тя знае, че ще спечели сърцата на всички в Училището за Добро като истинска принцеса. Агата, от друга страна, с безформените си черни дрехи, котка убиец и цялостна омраза към хората изглежда съвършена за Училището за Зло.
Но когато двете момичета са отвлечени и запратени в Безкрайната гора, съдбите им се оказват разменени – Софи е захвърлена в Училището за Зло, където трябва да учи Загрозяване, Смъртни проклятия и История на злодейството, а Агата трябва да търси мястото си в Училището за Добро сред красиви принцове и прекрасни девойки, които говорят с животните и мислят само за това как да открият целувката на истинската любов. Но какво ще се случи, ако грешката е първата стъпка към това двете момичета да открият кои са в действителност?

„Училището за Добро и Зло“ е епично пътешествие в света на приказните герои, който си мислим, че познаваме – свят, който крие тъмни кътчета и ужасяващи тайни. А единственият начин да избягаш от вълшебните приказки… е да ги изживееш.
Continue reading Вещица или принцеса? (Ревю на Училището за добро и зло)
, ,

Любими книжни корици - част 1

No comments
Привет! 
Днес съм решила да споделя с вас любимите си книжни корици! В момента, в който пиша тази статия, при мен вали и гърми, но това не ми пречи да пиша с приповдигнато настроение. Лично аз съм човек, който в различните моменти от живота си е ориентиран към различни сфери - ту изкуства, ту технологии, ту какво ли не. През последната година и малко се занимавам с разни проби за редактиране и сътворяване на картинки във Фотошоп и... изобщо не е лесно. А като гледам красивите книжни корици и като знам, че дизайнерите са си играли с часове, за да сътворят тези уникални творения, мога единствено да им се възхищавам. Книгите са изкуство не само между кориците си. Те са изкуство от където и да ги погледнеш.
 А понеже има много корици на книги, които просто обожавам, реших да намаля списъка само до 5, за да не ви отегчавам. Пък след време отново ще публикувам подобен пост и това вече ще си стане рубрика в блога ми - "любими книжни корици".



 Ето 5 от любимите ми корици:



 Вижте. Просто невероятна корица! (всъщност две корици) Американската корица, доколкото знам, е комбинация от рисунка и снимка, докато българската е изцяло рисувана, което заслужава възхищението ми! Но независимо дали рисувана, или не и двете са страхотни!
 




 Не можете да кажете, че корицата на "Софийски Магьосници 2" не е прекрасна. Просто не можете. Всичко е рисувано на ръка, а когато прочетете и разберете защо има самодива на нея, ще се усмихнете. Мисля, че това отзад при анотацията е караконджул... 



 Често казано не откривам нищо общо между корицата и съдържанието на книгата. Може би има нещо общо с избухването на някой от корабите, но... не знам. Знам само, че корицата ми харесва, защото е цветна и не изобразява нищо конкретно. Прилича ми на абстрактно изкуство и ако нямаше текстове по нея, бих си я сложила за картина в стаята. (шегувам се)



4. Училището за Добро и Зло
 Да си призная ли? Добре. Тази книга май си я купих само заради корицата. Не ме съдете! Всеки от нас го е правил. Но как да устоиш на ръчно рисуваните герои и фон, а пък начина на представяне на заглавието е много готин.




 Кой не харесва твърди корици? Особено като тази. Някак си е минималистична и семпла, но елегантна и символична.  




 Постът ми може и да е кратък, но... поне не е разтягане на локуми. А ако желаете да прочетете ревютата ми за някое от заглавията, кликнете върху тях. Вие имате ли любим корица? (или няколко любими)
Continue reading Любими книжни корици - част 1
, ,

Битки с караконджули, змейове и... с книги игри! (Ревю на Софийски магьосници 2)

No comments

Автор: Мартин Колев
Заглавие: Софийски Магьосници 2 - в сърцето на Странджа
Жанр: фентъзи
Рейтинг: 4,5/5
Бележка: не забравяйте правилото за услужване!




 Година след битката на "Дъждовна", Бриян все още има трудности с това да се справя без амулета си. Скоро той завършва училище и се заема напълно с чиракуването си. Обаче нещо все го притеснява... от известно време Бриян все има странни сънища, които му оставят единствено и само загадки, отколкото да му помагат с отговори.  
 Появяват се нови герои, а с тях и нови проблеми. Проблеми, прекалено големи за един безамултен чирак...


 Нямаше как просто да се стърпя и да не се сдобия със "Софийски магьосници 2" веднага след като излезе на пазара. Първата книга, за която може да прочетете ревюто ми от ТУК, ми хареса изключително много и не мога да отрека, че тогава исках да я прочета просто от любопитсво.  Да си призная, като почти всеки друг българин смятах, че родните ни автори не са на ниво като световните. Но очевидно сгреших и вече едва ли ще подхождам скептично към българската съвременна литература. И се уверих, че българският автор, не кой да е, а Мартин Колев, заслужава да се нареди сред любимците ми и за в бъдеще ще знам, че като хвана в ръцете си някое негово творение, няма да съжалявам! 



 "Софийски магьосници 2" може би не ме грабна още в началото, но успя да го стори съвсем малко след това със силния, внезапен обрат на веселото парти в бившия дом на Ванина. И то така да ме грабне, че да прочета книгата за два дни! Ще започна ревюто си с мнението си за сюжета. 
  С две думи: той е такъв, че тъкмо когато някое събитие и, разбира се, екшънът около него, започне да избледнява, Колев ни поднася обрат, с който да ни накара да прочетем "само" още една глава. Знам, че знаете това чувство. ;)  И независимо от това, че в цялата книга (освен последните ~50 напечени страници) действието е плавно, винаги се усеща нещо под това. Нещо, което се надига с всяка следваща страница, което бушува зад завесите и не ти дава мира. Хареса ми градивният начин на представяне на събитията, всяко едно от тях води до развитието на следващото.  А да не забравя да спомена и наличието на изненадващи и изкусно написани обрати, защото знам, че някои от вас много ги харесват. Просто, за да си знаете, че няма да ви е никак скучно.



 Следват героите.
 Забелязах, че в тази книга рядко се появяват описателни характеристики на когото и да било. Единствено на новите герои се подхвърля нещичко като цвят на косата или на очите. Почти никъде няма описания на вече познатите ни герои, което е причината ми да дам 4,5 звезди. По принцип бих свалила с цяла звезда, а не с половинка, но тази подробност не пречеше толкова на четенето. Но все пак, минала се е година откакто за последно се срещнахме с героите! Напълно вероятно е на някои от тях да са им се изменили чертите и така нататък. Иначе всичко останало около персонажите е прекрасно изградено. 
    И особено ми хареса начинът, по който си говорят. Репликите и изобщо диалектизмите, които авторът използва ти показват, че четеш нещо българско! А и доста съм се смяла. Има известна доза хумор в книгата, а ако не можете да го откриете, се вгледайте именно в диалозите. Ще забележите типично българския човек и сред тайното общество на магьосниците.



 Не мога да пропусна да поговоря и за най-любимата си част от книгата... романтиката около младия Бриян!
Когато прочетох първата книга, си казах, че задължително трябва да има нещо романтично около Бриян. И когато започнах да чета и в полезрението се появи Плам, не сдържах усмивката си. Според мен тази връзка се разви по най-добрия възможен начин и точно се вписваше в обстановката. Знаете ли, стилът на писане на Мартин Колев мааалко ми напомня на любимата ми Касандра Клеър. Има я онази нотка на залагане на улики точно под носа на читателя, а накрая изведнъж да го удрят през лицето. 



 Също така, като че ли книгата има един лъх на нещо ретро. През цялото време става въпрос за стари български песни, а в един момент и за онези времена, когато ходенето на село все още бе забавно. За панаирите и дългите летни дни, прекарани в чакане на красивия залез. Тук определено си личи, че Колев си пада по тези неща и страстта му към тях напоява всяка дума. 


 Относно краят на книгата също мога да споделя няколко реда, защото просто няма как да пропусна да го кажа... Защо трябваше да стане така?! Няма да издавам спойлери, но само ще намекна, че един от героите,  който винаги сме свикнали да бъде там просто... не мога да продължа. Силно се надявам да стане някакво чудо и още в началото на третата книга (смятам, че би трябвало да има такава, нали?) този герой да се появи, магически спасил се от тъжния си край. Не мога просто така да приема, че (..въпросният герой..) вече няма да бъде в историята.



 "Софийски магьосници 2" трябва да се прочете от феновете на фентъзито, защото смятам, че историята е достатъчно добра и си заслужава. От личните си наблюдения бих казала, че се забелязва развитие на автора откъм страната на стил и начин на изразяване. А след този завършек на книгата, ще трябва някак си да изтърпя до следващата. 
    И последно... страхотна корица! А и имам един въпрос към автора. На колко години е Буреносна?




Благодаря на издателство Сиела за предоставената възможност!
Continue reading Битки с караконджули, змейове и... с книги игри! (Ревю на Софийски магьосници 2)
, , , , , ,

Акценти пролет 2018!

No comments


Здравейте!
Дойде времето и за пролетните акценти на блога, независимо от това, че навън е по-скоро лято. Някои от вас вероятно вече са наясно какво са "акцентите" в блога ми, но все пак нека да го обясня за новите. Това е серия от постове, която я правя няколко пъти в годината по случай отбелязването на края на даден период. Като например пролетта, лятото, есента, края на годината или края на учебната година. В тези постове обичайно ще разказвам за книжните си приключения и ще правя нещо като номинации на прочетените от мен книги за този период. И вместо само да ви губя времето с излишни обяснения, смятам, че схванахте идеята. Затова нека преминем към..... *драматични барабани*

Добре дошли на Пролетните Книжни Акценти на The Book Pub! 

Тези акценти са за всички изминали месеци досега, това включва януари, февруари, март и април. Предлагам да разгледаме книгите, които съм прочела досега. Предполагам, че бройката им няма да ви впечатли, но не това е важното все пак. Ето ги и тях:

1. Град от кости. (Касандра Клеър)
15. Софийски магьосници 2 (чета в момента)


*книгите със сърчице са ми най-най-любимите за тази година. Изборът беше труден...
А понеже човек не винаги нацелва добри книги, то където видите, че има знакът Х, значи въпросната книга не ми е харесала.


 Предстои да прочета със сигурност в близкото бъдеще:

 
16. Отвъдземя
17. Град на изгубени души (Касандра Клеър)
18. Отмъщение (Лекси Блейк)
19. Always and forever, Lara Jean (Джени Хан)
20.  Училище за добро и зло



Смятам да подметна и най-четените си публикации за този период. За техния успех благодаря на вас, читателите ми и то с цялото си сърце. Защото ако ви нямаше, то сега не бих писала този пост, нали така? И се радвам, че повечето от най-четените ми публикации са ревюта
 Ето ги и тях:


ТОП 5 НАЙ-ЧЕТЕНИ:


1. Ревю на Разплата, продължението на Без Милост.
2. Да се видим догодина? (Ревю на Девети Ноември)
3. 6 начина да четем повече за по-малко пари.
4. Как организирам годишното си книжно предизвикателство? + PRINTABLE
5. Първи препрочит!
А тази за малко да измести номер пет: Какво очаквам с нетърпение през 2018г.


Ще си позволя да споделя и най-малко популярните си постове, в случай че сте ги пропуснали.


ТОП 3 НАЙ-МАЛКО ЧЕТЕНИ:




Имаше много събития, на които исках да отида. Но за жалост нямах възможността да пътувам. Единствено успях да стигна до "Книги за смет" в София и понеже бях закъсняла с половин час, просто нямаше как да се вредя на опашката, която бе от паметника на съветската, та чак до орлов мост. И още хора идваха! Просто нямах времето да чакам, затова реших, че ще отида пак догодина, но с половин час по-рано. Само дано догодина да сложат поне два щанда за приемане на "смет".

Благодаря ви, че присъствахте на Пролетните Книжни Акценти на The Book Pub 2018!







Continue reading Акценти пролет 2018!