, ,

Ревю: Лейди Полунощ

Автор: Касандра Клеър
Жанр: Фентъзи

Поредната вълнуваща история за вече известният ни свят на Ловците на сенки. Обаче този път няма да прекарваме времето си с познатите ни Клеъри, Джейс, Саймън, Изабел или Магнус, а с едно момиче, което помним като дванадесетгодишна още от тъмната война със Себастиян в "Реликвите на Смъртните". Това момиче е Ема Карстерс (Emma Carstairs), която е вече на седемнайсет.

Този път Клеър ни пренася в слънчевия Лос Анджелис, където напоследък зачестяват необикновени случаи с убииства, приличащи на това на родителите на Ема, случило се преди пет години. Затова, след цели пет години на задънени улици, Ема се залавя още по-усилено да разбере кой и защо убива невинни хора. Но Ема, също така, успява да намери място и на любовта, въпреки че е забранена.

As long there is love and memory, there is no true death.


Истината е, че ми бяха казали, че "Лейди Полунощ" е даже по-добра от "Реликвите на смъртните", на което аз не можех да повярвам. Мислех си така, може би защото "Реликвите..." са наистина много добра поредица и не мислех, че може да има друга по-добра история за Ловци на сенки, която не включва Джейс, Клеъри и останалите, плюс техните приключения. Грешах. Лейди Полунощ се оказа толкова добра, колкото и Реликвите, а и накрая на книгата имаме малка среща с Клеъри и Джейс, което много ме зарадва. (съжалявам, че ги споменавам често, любимци са ми)



В книгата сме свидетели на много изненади, които ще ви накарат да се питате "какво?" и ще стоите известно време загледани в едни и същи думи, препрочитайки ги. Това е повече към края, но останалата част е също толкова вълнуваща.
Някои от изненадите включват срещи между отдавна разделени роднини, тайни, крити с години и предателства от герои, за които изобщо не подозирате. А и с начина на писане на Касандра, няма как да не изживеете моментите.

Историята като цяло ми прилича малко на онази от дебелите шест книги от Реликвите. Един вид всичките шест книги събрани и сбити в 650 страници. (Спойлер!) Разбира се, имам предвид само замисъла и по-точно начинът,  по който Ема и Джулиън не могат да бъдат заедно заради парабатай връзката им, както Клеъри и Джейс си мислеха, че са брат и сестра. 


‘Wither thou goes, I wil go; thy people shall be my people; where thou diest, I will die, and there I will be buried.’  -парабатай обетът

Lex mala, lex nulla.  A bad law is no law.


Относно героите мога да кажа, че са си като истински. Начинът на писане е такъв, че имаш чувството, че тези хора ги познаваш толкова добре, че би ги познал навсякъде. А пък, ако някой се окаже зъл, трудно го преглъщаш, сякаш те е предал. От героите не бих казала, че имам любимец, но ако трябва да избирам, бих избрала Ема. Тя е амбициозна и дръзка в търсенето на убиеца на родителите си, но в същото време не забравя любимите си хора. Освен това, много ми харесват герои, които си падат малко устати:

“That’s not the spirit of the Law, Emma. Remember? The Law is hard, but it is the Law.”
“I thought it was ‘the Law is annoying, but it is also flexible.”
--------
“Deprive me of my chance to regain Annabel, and you will pay with agony,” he snarled.
“Can’t be worse than the agony of hearing you talk,” Emma said.

Мисля, че няма по-добър тийн автор от Касандра Клеър, който да разбира и да пресъздава толкова добре отношенията между хората. След като вече съм чела доста книги на Касандра, мога да съм сигурна, че авторката най-много от всичко, подкрепя любовта.  Независимо под каква форма ще я срещнете, защото в книгите й я има навсякъде, авторката ще ви накара да разберете и почувствате различните й форми. Книгата, независимо, че е дебела (670 страници английска версия), си заслужава четенето и е от книгите, които препоръчвам на любителите на фентъзи с по-малко от всичко - мистерия, драма, невероятно готин свят и вълнуваща любовна връзка.

Ето и нещо интересно за феновете: ако сте чели "Истории от Академията за Ловци на Сенки", сигурно знаете, че някъде там се крие един изгубен Херондейл. /не е Джейс/ Е, в тази книга Касандра ни го поставя направо под носа, а ние дори не разбираме, че е Херондейл, докато не стигнем до последните 10 страници.

Ако искате да разберете още за книгите на Касандра това е малко ревю на "Реликвите на Смъртните", а това е за "Истории от академията за ловци на сенки". Очаквам с нетърпение да прочета и вече излязлата Lord of Shadows, която е книга втора от поредицата The Dark Artificies.

 Книгата си може да я поръчате на английски от BookDepository, а аз очаквам отговор на новата анкета в страничната лента. Въпросът е: Бихте ли чели фен превод на книга?

Последен хубав цитат от Лейди Полунощ:

The choices we make, make us.

0 коментара:

Публикуване на коментар