Автор: Гейл Форман
Жанр: роман, къса история, YA
"Къде беше?" е от онези малки кокетни книжчици, които веднага ти хващат окото. Избрах да я прочета, защото ми се искаше да разбера продължението на първата книга "Да остана ли?". За жалост не съм чела първата книга, но пък се поразрових за спойлери из интернет и различни блогове, затова знам как свършва и какво представлява. А и другата причина беше, че бях в настроение за нещо не толкова фентъзи и така "Къде беше" попадна в списъка ми.
Историята е за Адам Уайлд, суперизвестен рокаджия от известна рок банда. Разказва се от негово име.
След раздялата си с Миа, той все по-трудно изживява всеки изминал ден и не може да си обясни защо тя го е изоставила, дори без да му каже каква е причината за това. Но един ден, когато Адам е почти на ръба на избухване причинено от тревогите му, той среща Миа в Ню Йорк. Те прекарват само една нощ заедно. Една нощ, която разкрива и отговаря на множеството въпроси в главата на Адам. След тази нощ, животът му се променя.
След раздялата си с Миа, той все по-трудно изживява всеки изминал ден и не може да си обясни защо тя го е изоставила, дори без да му каже каква е причината за това. Но един ден, когато Адам е почти на ръба на избухване причинено от тревогите му, той среща Миа в Ню Йорк. Те прекарват само една нощ заедно. Една нощ, която разкрива и отговаря на множеството въпроси в главата на Адам. След тази нощ, животът му се променя.
За съжаление, книгата не се оказа това, което очаквах. Историята и самата идея са прекрасни, но книгата се провлачва дълго и действието е забавено. Разбира се, книгата не остана и без лоши качества, които ще спомена накрая.
Като за начало, трябва да похваля преводачката, че се е справила толкова добре с предаването на авторовите мисли. Досега не съм хвалила преводачи, но този път ми направи впечатление. Така че, преводът е добър.
Но авторката- Гейл Форман- си личи на места, че има неточности в написаното от нея във връзка с движението на сюжета, но пък това никак не пречи на богатото й писане. Обаче под "писане" не включвам описанията на героите, защото такива трудно ще намерите, а имам предвид писането относно чувствата на героите, за което ще говоря по-надолу.
Но авторката- Гейл Форман- си личи на места, че има неточности в написаното от нея във връзка с движението на сюжета, но пък това никак не пречи на богатото й писане. Обаче под "писане" не включвам описанията на героите, защото такива трудно ще намерите, а имам предвид писането относно чувствата на героите, за което ще говоря по-надолу.
Още в самото начало забелязах, че почти няма портретна характеристика и трябваше да изстисквам редовете, за да добия представа как изглеждат хората, за които чета. Единствено Миа си я представих "по-цветно", защото за нея имаше малко повече информация. Може би в първата книга е имало повече описания, но за човек, който не е чел първата част, липсата им се забелязва много бързо.
Споменах, че има неточности в движението на сюжета. Това е защото в книгата има много ретроспекции и така действието в сегашно време се спира, за да се разкаже историята от миналото на Адам. Горе-долу след всяка глава следва такава история със спомени. Тези глави не са дразнещи, но пречат на сюжета и би трябвало да са в самостоятелна книга.
В началото, след като вече бях прочела анотацията и знаех, че Адам и Миа ще се срещнат, не очаквах това да стане толкова скоро. Някъде около петдесетата страница се случи това и много се зарадвах, защото си помислих, че тук ще има много развитие, но не се оказа така. Тази една нощ, в която се срещат продължава изключително дълго- горе долу 70/80 страници, а и с вградените спомени между тях ни се струва много дълга. Обаче накрая, след всичките тези страници, си казах "поне се изясниха" и то с малко съжаление, че не се случи очакваното забързано и вълнуващо развитие.
В началото, след като вече бях прочела анотацията и знаех, че Адам и Миа ще се срещнат, не очаквах това да стане толкова скоро. Някъде около петдесетата страница се случи това и много се зарадвах, защото си помислих, че тук ще има много развитие, но не се оказа така. Тази една нощ, в която се срещат продължава изключително дълго- горе долу 70/80 страници, а и с вградените спомени между тях ни се струва много дълга. Обаче накрая, след всичките тези страници, си казах "поне се изясниха" и то с малко съжаление, че не се случи очакваното забързано и вълнуващо развитие.
Казах, че книгата има и хубави страни. Една от тях беше за спомените на Адам от миналото, които споменах по-горе.
Въпреки, че историите от миналото на Адам са в повече, те не са скучни или пък лоши. Напротив, те ни разказват повече интересни и важни изминали моменти. Затова обичам да чета тъжните истории от погледа на героя, за да мога да го разбера по-добре и да разбера по-ясно как се е чувствал. Гейл Форман може да не ни е дала представа за вида на Адам, но определено ни дава представа как се чувства когато се е случила катастрофата на семейството на Миа(това е от първата книга), когато самата Миа изпаднала в кома, когато после разбира, че тя ще живее, когато тя го оставя сам и когато я вижда след три години.
“Чували ли сте за онова куче, което цял живот гонело колите, а когато най-накрая настигнало една, не знаело какво да прави с нея?
Аз съм това куче.”
Аз съм това куче.”
“-... Просто реших да не се страхувам повече от тях и един ден престанах.
-Преструваш се, докато накрая наистина победиш страха.
-Нещо такова."
-Преструваш се, докато накрая наистина победиш страха.
-Нещо такова."
(Съдържа спойлер, ако не желаете да си развалите удоволствието от края, прочетете абзаца след този)
Краят имаше нотка на изненада. Това, че Адам ще се оправи накрая бе ясно, но след като вече сме чули доводите на Миа защо го е изоставила, не очакваме, че тя ще се върне пак при него. Очаквах да се сдобрят и всеки да си заживее щастливо, но стана много по-добре, че ще изживеят живота си заедно. Както се казва "старата любов ръжда не хваща".
Краят имаше нотка на изненада. Това, че Адам ще се оправи накрая бе ясно, но след като вече сме чули доводите на Миа защо го е изоставила, не очакваме, че тя ще се върне пак при него. Очаквах да се сдобрят и всеки да си заживее щастливо, но стана много по-добре, че ще изживеят живота си заедно. Както се казва "старата любов ръжда не хваща".
“А тя ми се усмихва и сякаш оставаме само двамата, сякаш единствено ние знаем какво се случва. А то е, че песента, която пеем всички заедно, е пренаписана… В новата ни клетва.”
Мисля, че книгата можеше да се развие по друг, по-раздвижен начин, като преди нея би трябвало да има нещо като книга пълна само със спомените на Адам, за да може историята от "Къде беше?" да остане цяла, без разкъсвания, а и за да се разшири сюжетът. Точно заради това, че книгата има нужда от по-добро действие и описание на героите й давам 3,5 от 5 звезди.
Благодаря на издателство Колибри за книгата!---------------------
Страници: 166
Излиза 2013
Издателство: Колибри
Книгата в сайта на Колибри вижте тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар