Списъкът ми за лятно четене. Какво ще прочета?

Здравейте!
В този пост ще ви представя списъка ми за лятно четене от училище и какво ще прочета от него. След като следващата година ще съм единайсети клас, списъкът включва изцяло българска литература.

От миналогодишния списък имаше много добри произведения, едно от които беше "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма(и ви го препоръчвам, ако не сте го чели). Все се каня да прочета и някое друго произведение от този автор, но сигурно ще е по-натам, защото вече имам доста голяма купчинка с книги за четене.(очаквайте утрешния пост ;)  )

Странното е, че преди време изобщо не обичах да чета такива произведения (имам предвид българските, които учим в училище), но след като вчера започнах отново "Под Игото", се оказа, че когато го четох за първи път в пети/шести клас общо взето съм го чела през пръсти. Трябвало е да му обърна повече внимание, защото се оказа доста интересно.

Освен "Под Игото", в списъка ми преобладава главно поезия, но нея ще я оставя за през учебната година и ще се захвана първо с по-дългите произведения.
Дадените ми автори са: Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Елин Пелин, а останалите като Христо Ботев, например, ще ги оставя, както споменах, за през учебната година, защото от тях имам само поезия.

От тези автори смятам да прочета произведенията в следния (може би) ред:

Под Игото
Чичовци
Дядо Йоцо гледа
Тъмен герой
Пейзаж
Травиата (това беше от Иван Вазов)
Бай Ганьо (А. Константинов)
Разкази от Елин Пелин
Гераците
Земя (пак от Е. Пелин)

Все още си нямам представа за какво са повечето творби, но се надявам скоро да разбера. Едва ли ще пиша ревюта на такива произведения, по простата причина, че не са в моя стил (съвременен фентъзи), но може и да се опитам.
Засега това беше от мен и ми е интересно кои са вашите произведения за лятото и кои от тях смятате да прочетете? А ако не сте ученици, кое българско произведение ви е най-любимо?

Continue reading Списъкът ми за лятно четене. Какво ще прочета?

Ревю на Хари Потър- книга 6

Автор: Джоан Роулинг
Жанр: фентъзи

Името на шестата книга е "Хари Потър и Нечистокръвният принц". В нея Хари е на шестнадесет и учи за шеста година в Хогуортс. Отначало книгата не даваше големи признаци за нещо вълнуващо, но тя съдържа един от най-важните моменти в историята на магичния свят, а също и за живота на Хари. Той губи още един много важен за него човек.

Ето за какво се разказва, накратко:
В началото историята започва с това как всеки ученик, преминал успешно изпитите си, избира за каква професия ще учи. И както всяка година, тук отново има промяна в учителския колектив, но този път не новият учител напуска, а един до болка познат ни герои, което като чели ни подготвя за това, че нищо няма да е както преди.  А пък Хари и Дъмбълдор започват усилено да се ровят в миналото на Волдемор, което накрая им коства много.

В началото до към последните 150 страници книгата беше малко скучна. Имах чувството, че книгата върви на забавен кадър и после изведнъж се забързва. Сякаш Роулинг е искала да ни представи всичко много подробно, но накрая й е омръзнало и си е казала, че трябва вече да го завършва, затова накрая всичко се случва неочаквано и бързо.
Обаче имаше и някои просветвания между тези първи и бавни страници, като мачът по Куидич и партито след него, защото тогава се случва много важен момент за Хари. Също така, моментите, в които Хари и Дъмбълдор бяха заедно, за да разследват миналото на Волдемор, са едни от по-интересните части, защото навлизаме в историята и събитията преди Хари да се роди.
Относно миналото на Волдемор, Роулинг ни разказва най-подробно времето, когато Том Ридъл е бил в училище, а дори и малко за времето след това чрез спомените на хора, които са били около Ридъл. Наистина успява да ни представи Том като необикновено и с голям потенциал момче. Още повече, че научаваме за нещо ново в магическия свят, а именно за Хоркруксите. Не бих искала да ви развалям удоволствието да разкриете тайната около тях, затова ще ви оставя само с тази информация.

Освен тези неща, в главата на Хари има и друг въпрос- кой е нечистокръвният принц? На мен лично ми доскуча в началото все да де чудят и да оставят въпроса неотговорен, но въобще не очаквах отговорът да бъде такъв накрая. Но в главата ми се зароди друг въпрос. След като Нечистокръвният принц е успял да създаде свои заклинания и антизаклинания, защо и всеки друг по-добър ученик да не може да го направи. Като например Хърмаяни. Принцът е бил на нейната възраст, когато е започнал да създава свои заклинания, а Хърмаяни е доста добра магьосничка.

Като стана въпрос за Хърмаяни, трябва да отбележа и нейното развитие. Очевидно бе, че с Виктор Крум вече не са толкова близки и Хърмаяни се е влюбила в друг. Но е доста интересно как се дразнят взаимно.(Хърмаяни и момчето, което харесва) Авторката успява да пресъздаде типичното тийнейджърско поведение у всеки герой. Обаче само на мен ли ми се струва или Джини порастна прекалено бързо?
Някакси от първата и втората книга си я запомних като малкото, обсебено от Хари, момиченце, а сега сякаш изведнъж тя се появява като вече пораснала и със свое мнение момиче. Джини винаги стоеше като фон досега и не сме й обръщали толкова внимание, но след като в тази книга тя се споменава и по-често, няма как да не я забележим.

Относно края мога да кажа само, че е неочакван и, че ще си поплачете. А дори и да не поплачете, ще почувствате загубата като лична, защото никога не сте си представяли книгите за Хари Потър без този силен и могъщ магьосник, също и наставник и успокоител. Както споменах по-горе, това е една от най-важните книги. След нея се променя всичко, Хогуортс, Хари, и дори Орденът на Феникса не е същият.

Предишната книга може и да е по-дебела, но в тази има повече промени от която и да било. Дори Драко се променя и ни дава чувството, че е такъв защото прави нещата заради някого друг, тоест той го прави за да се впише.  За жалост, заради онова забавяне на действието давам 4,5/5 звезди.

Книгата можете да я поръчате на английски от BokDepository. А ако искате да научавате първи за новите ревюта, харесайте страницата ми във Фейсбук.

Continue reading Ревю на Хари Потър- книга 6

Новини от Касандра Клеър

Отново новини от моята любима тийн авторка- Касандра Клеър.

Наскоро получих имейл от нейния сайт, но този път новините не бяха за испускане, затова реших да ги споделя и с вас. Лично съм превела цялото важно съдържание и се надявам да ви хареса.

Първото, което ми хвана окото, бе тази нова корица, която ще краси предстоящиятграфичен роман, направен по "Град от Кости". Засега знаем, че ще има и допълнителни сцени, които включват Изабел и Саймън и тяхната първа целувка в парка. Романът е илюстриран от Касандра Джийн и току що е излязла датата му на излизане. Тя е тази година на 31 октомври; ще бъде пуснат в Америка и Канада, а сега можете да го поръчате предварително в Амазон, а също се очаква да го пуснат и в BookDepository по някое време. Ето това е готовата му корица:

Много бих искала да видя как ще изглеждат всичките важни моменти от книгата като илюстровани. Затова ще следя постоянно ако някъде в интернет излязат снимки или пък някаква допълнителна информация. Ако излезе ще се опитам да я добавя към този пост и ще ви осведомя, ако го актуализирам. 

Също така, в имейла присъстваше и екслузивна част от книгата Queen of Air and Darkness, която е част от Тъмните Съзаклятия. Очаква се да излезе  през 2019 

Ето моя превод (моля да не се взаимства):

Страх пропълзя по ръцете на Ема. Откакто беше на дванадесет, тя се страхуваше от океана и винаги е вярвала, че родителите й са загинали в него, завлачени към дъното от Разиел знае какво, удавени до смърт от горчивата морска вода. Бушуването и плисъците на вълните, представите й за кадифеното и дълбоко черно дъно на океана изпълваха кошмарите й доскоро.

Дори когато откри, че родителите й са били убити, и то на сушата, от Малкъм Фейд, а телата им захвърлени в морето след смъртта им, страховете й останаха. Сега тя се протягаше към страха, приветстваше го. Можеше да го усети как запълваше празнините й останали от скръбта.

Отново погледна към морето. Към завъртащия се водовъртеж, вълните удрящи се като тъмно сини стени в иглите на скалата; всичко изглеждаше като картина на воден ураган, снимка на ужасяваща сцена, която е взета от безопасна дистанция.

Вятърът пищеше в ушите на Ема като предупреждение. Още една вълна се изви по скалите, изпращайки нагоре експлозия от пръски. Ема се усмихна непоколебимо на вятъра и солта, после скочи.

Все още не съм чела втората част от "Тъмни съзаклятия" - "Лордът на сенките", но първата книга - "Лейди Полунощ" постави обещаващи основи за следващата история. Така че, не бих изпуснала шанса да прочета и Queen of Air and Shadows.

Благодаря ви за интереса! Надявам се да ви е харесало и очаквам да разбера какво ви е мнението за предстоящия графичен роман. За да разберете първи при актуализация на този пост, можете да харесате страницата във Фейсбук.

Continue reading Новини от Касандра Клеър

Ревю: Къде Беше? от Гейл Форман

Автор: Гейл Форман
Жанр: роман, къса история, YA


"Къде беше?" е от онези малки кокетни книжчици, които веднага ти хващат окото. Избрах да я прочета, защото ми се искаше да разбера продължението на първата книга "Да остана ли?". За жалост не съм чела първата книга, но пък се поразрових за спойлери из интернет и различни блогове, затова знам как свършва и какво представлява.  А и другата причина беше, че бях в настроение за нещо не толкова фентъзи и така "Къде беше" попадна в списъка ми.

Историята е за Адам Уайлд, суперизвестен рокаджия от известна рок банда. Разказва се от негово име.
След раздялата си с Миа, той все по-трудно изживява всеки изминал ден и не може да си обясни защо тя го е изоставила, дори без да му каже каква е причината за това. Но един ден, когато Адам е почти на ръба на избухване причинено от тревогите му, той среща Миа в Ню Йорк. Те прекарват само една нощ заедно. Една нощ, която разкрива и отговаря на множеството въпроси в главата на Адам. След тази нощ, животът му се променя.  

За съжаление, книгата не се оказа това, което очаквах. Историята и самата идея са прекрасни, но книгата се провлачва дълго и действието е забавено. Разбира се, книгата не остана и без лоши качества, които ще спомена накрая.

Като за начало, трябва да похваля преводачката, че се е справила толкова добре с предаването на авторовите мисли. Досега не съм хвалила преводачи, но този път ми направи впечатление. Така че, преводът е добър.
Но авторката- Гейл Форман- си личи на места, че има неточности в написаното от нея във връзка с движението на сюжета, но пък това никак не пречи на богатото й писане. Обаче под "писане" не включвам описанията на героите, защото такива трудно ще намерите, а имам предвид писането относно чувствата на героите, за което ще говоря по-надолу.

Още в самото начало забелязах, че почти няма портретна характеристика и трябваше да изстисквам редовете, за да добия представа как изглеждат хората, за които чета. Единствено Миа си я представих "по-цветно", защото за нея имаше малко повече информация. Може би в първата книга е имало повече описания, но за човек, който не е чел първата част, липсата им се забелязва много бързо.

Споменах, че има неточности в движението на сюжета. Това е защото в книгата има много ретроспекции и така действието в сегашно време се спира, за да се разкаже историята от миналото на Адам. Горе-долу след всяка глава следва такава история със спомени. Тези глави не са дразнещи, но пречат на сюжета и би трябвало да са в самостоятелна книга.
В началото, след като вече бях прочела анотацията и знаех, че Адам и Миа ще се срещнат,  не очаквах това да стане толкова скоро. Някъде около петдесетата страница се случи това и много се зарадвах, защото си помислих, че тук ще има много развитие, но не се оказа така. Тази една нощ, в която се срещат продължава изключително дълго- горе долу 70/80 страници, а и с вградените спомени между тях ни се струва много дълга.  Обаче накрая, след всичките тези страници, си казах "поне се изясниха" и то  с малко съжаление, че не се случи очакваното забързано и вълнуващо развитие.

Казах, че книгата има и хубави страни. Една от тях беше за спомените на Адам от миналото, които споменах по-горе.

Въпреки, че историите от миналото на Адам са в повече,  те не са скучни или пък лоши. Напротив, те ни разказват повече интересни и важни изминали моменти. Затова обичам да чета тъжните истории от погледа на героя, за да мога да го разбера по-добре и да разбера по-ясно как се е чувствал. Гейл Форман може да не ни е дала представа за вида на Адам, но определено ни дава представа как се чувства когато се е случила катастрофата на семейството на Миа(това е от първата книга), когато самата Миа изпаднала в кома, когато после разбира, че тя ще живее, когато тя го оставя сам и когато я вижда след три години.

“Чували ли сте за онова куче, което цял живот гонело колите, а когато най-накрая настигнало една, не знаело какво да прави с нея?
Аз съм това куче.”

“-... Просто реших да не се страхувам повече от тях и един ден престанах.
-Преструваш се, докато накрая наистина победиш страха.
-Нещо такова."

(Съдържа спойлер, ако не желаете да си развалите удоволствието от края, прочетете абзаца след този)
Краят имаше нотка на изненада. Това, че Адам ще се оправи накрая бе ясно, но след като вече сме чули доводите на Миа защо го е изоставила, не очакваме, че тя ще се върне пак при него. Очаквах да се сдобрят и всеки да си заживее щастливо, но стана много по-добре, че ще изживеят живота си заедно. Както се казва "старата любов ръжда не хваща".

“А тя ми се усмихва и сякаш оставаме само двамата, сякаш единствено ние знаем какво се случва. А то е, че песента, която пеем всички заедно, е пренаписана… В новата ни клетва.”

Мисля, че книгата можеше да се развие по друг, по-раздвижен начин, като преди нея би трябвало да има нещо като книга пълна само със спомените на Адам, за да може историята от "Къде беше?" да остане цяла, без разкъсвания, а и за да се разшири сюжетът.  Точно заради това, че книгата има нужда от по-добро действие и описание на героите й давам 3,5 от 5 звезди.

Благодаря на издателство Колибри за книгата!
---------------------
Страници: 166
Излиза 2013
Издателство: Колибри

Книгата в сайта на Колибри вижте тук.

Continue reading Ревю: Къде Беше? от Гейл Форман

Dream Film Adaption 2

Здравейте!

Отново съм тук с втората по реда си Film Adaption. Ако не знаете какво е това, ще ви обясня. Това е книгата, която бих искала да видя направена на филм или сериал. Първият пост можете да видите тук.

Много се чудех коя да бъде книгата за следващия Film Adaption пост и се колебаех доста. Мислех си дали да не е "Софийски магьосници" или "Хекс Хол", но накрая се сетих за една друга книга... 

Книгата, за която ще говорим, е всъщност цяла поредица. Това е "Изборът" от Кийра Кас.

Причината, поради която избирам тази поредица, е защото би била много интересен сериал. Представете си, всяка книга да е един сезон, а всяка глава да е епизод. Особено първите 2 книги биха приличали малко на Биг Брадър /но в много по-добър вариант/ заради всичките тези момичета в един замък.

Обаче главната причина да избера тази поредица, беше заради цялата й царственост. Имам предвид големия замък, красивите рокли, които са различни за всеки ден и всичките удобства да си на такова място като дворец.

Особено много искам да видя онази синя рокля, с която Америка омайва Максън накрая. Представям си я като нещо такова, но с по-малко тюл и органза:

Въпреки че на корицата я има изобразена именно тази рокля, това е начинът, по който си я представям аз. 

Но като се замисля, това ще бъде един добър филм (или сериал) само заради красотата, защото много трудно би се предала цялата информация от книгата. Всичките мисли на Америка биха се изгубили и ще останат само внезапните й действия, които може малко да ни объркат. 

Но независимо от всичко, дори и да се направи такъв филм/сериал, аз бих го гледала само защото знам колко ми хареса самата история докато я четях. Така ще си припомня книгите и историята им.

Благодаря ви за отделеното време! Ако ви е харесало може да харесате страницата във Фейсбук и да кажете на приятел. Скоро очаквайте ревю на книгата "Къде беше?" от Гейл Форман, а след нея най-накрая и на Хари Потър- книга шеста. 

Continue reading Dream Film Adaption 2

Random Book Tag

Здравейте! Това е един таг, на който попаднах в един блог. Името му беше друго, но аз реших, че това повече му отива, защото не е конкретен и можеш да отговаряш каквото си поискаш. Всеки, харесал въпросите, е свободен да го направи и да се почувства тагнаг. (освен блогърите и читателите също могат да отговорят в коментарите ;)

 Е, да започваме!

1. Кой герой има най-добра визия?

  Винаги съм си падала по кожените бойни дрехи и готините оръжия, а Ловците на сенки са добър пример за това, но мисля, че най-добра визия има Америка, както и дъщеря й Идлин, от серията Изборът. Роклите са много по-красиви и стилни, въпреки че не са толкова готини, колкото мечовете и лъковете. ;)

2. Кое е книжното ти гадже?

Ако следите блога ми, вече знаете какво ще отговоря. Определено това е Джейс от Реликвите на Смъртните. 

3. Някога харесвал ли си герой, който после да намразиш?

Чак да намразя, едва ли. Но е имало и такива моменти. Наскоро прочетох Каравал и си спомням как за момент не харесвах Джулиан, заради лъжите му, но после пак се сприятелихме. Също така Себастиян от Реликвите на Смъртните също не е цвете за мирисане. Признавам, че първо го харесвах.

4. Най-дългата книга, която притежаваш?

Лейди Полунощ. 

5. Най-тежката книга, която притежаваш?

Отново Лейди Полунощ. Признавам, че често ръцете ми изтръпваха.

6. Имаш ли плакати от книги?

Не. Но това би било хубаво.

7. Имаш ли бижута направени по книга?

Имам магическа пръчка, направена по идея от Хари Потър. Не е точно бижу, но си я направих сама и се гордея с нея! Можете да я видите на снимката от ревюто на Полудив.

8. Любима двойка от книга?

Пърси Джаксън и Анабет. Маже би заради противоположностите им.

9. Любима поредица?

Реликвите на Смъртните, без колебания. Обожавам ги!

10. Любим саундтрак от филм, направен по книга?

Бих казала тази на Междузвездни войни, но след като трябва да е от книга, ще кажа "Как да си дресираш дракон"  и то от втория филм. Знам, че това е детски филм, но много го харесвам, а и е направен по книга, така че... да.

11. История, която би искал да продължи?

Хари Потър. Всеки би искал още. Но също така ми се иска да разбера какво ще стане с живота на Хейзъл от Вината в нашите звезди. Както и тя иска да разбере как ще продължи любимата й книга, така и аз искам да разбера дали ще се влюби отново.  

12. Любима книга, в която главният герой губи любимия си?

Полуизгубен. Наистина много тъжен край. Така неочакван. Но пък за сметка на това, най-красивият.

13. От кога четеш книги?

От както мога да чета, а аз знаех азбуката, когато бях на 3. (но едва ли съм чела тогава) И тук в последните 3 или 4 години вече чета повече от всякога!

14. В кой Хогуортс дом си?

Грифиндор, разбира се. 

15. Какви качества трябва да има една книга, за да ти хареса?

Добре изграден свят. Ако всичко е реалистично и историята има вълнуващи обрати, определено ще ми хареса.

16. Любим цитат от книга?

Мноого са. Но ето някои от тях, ще ги сложа и в страничната си лента:

Lex mala, lex nulla. A bad law is no law. -Лейди Полунощ

Не съм се губил, раниха ме. -Полуизгубен

"-Понякога губиш, понякога… пак губиш.

-Историята на живота ми в едно изречение…"- ПолуДив

"Honestly, am I the only person who's ever bothered to read Hogwarts, A History?" -Хари Потър

"Love is forever. If it wasn't, it wouldn't be love. The world is beautiful. If it wasn't, it wouldn't be the world."

17. Любим автор?

Едва ли един отдаден читател би могъл да отговори точно на този въпрос. Но ще опитам. Джоан Роулинг, Касандра Клеър, Стивън Кинг, Даниел Стийл, Рик Риърдън, Рик Янси и новооткритата от мен Сали Грийн.

18. Любима корица?

Ето тези :

Софийски Магьосници, като чели, ми харесва най-много!

19. Екшън или романс?

Емм... Предпочитам да има екшън, преплетен с малко романс. Повече клоня към екшъна.

20. Къде отиваш, след като прочетеш тъжен момент в книга?

След такива моменти, особено ако така завършва някоя книга, обичам малко да поразмишлявам. Затова ми трябва някое спокойно място.

21. Колко дълго четеш една книга?

Зависи дали е интересна. Прочитала съм книги за един ден, но мога да ги влача и с месеци.

22. Колко дълго страдаш от "книжен махмурлук"?

Около ден или два.

23. Най-малко харесвана книга?

Всяка книга си има по нещо с което се отличава. Аз лично преценявам дали ми е харесала дадена книга, ако след като я завърша, искам пак да я прочета. Не бих прочела отново Вината в нашите звезди, например.

24. Защо би харесал даден герой?

Заради неговите действия. Харесвам и малко по-устатите герои, но много зависи и от сбора на външната и вътрешна им характеристика, и от начина, по който се държи в различни моменти.

25. Защо би намразил герой?

Бих го намразила, ако ме нарани с действията си. Накратко, ако е злодей.

26. Причините защо започна да пишеш в блог? 

Те са много. Но главно защото исках да запаметя мненията си за дадени книги някъде, а и за да ги споделя с други читатели. Няма по-добър начин да препоръчаш книга, освен ако не споделиш какво мислиш за нея и как те е накарала да се чувстваш.

27. Напиши заглавието на една страшна книга?

По принцип не чета такива. Затова не мога да назова.

28. Последната книга, заради която плака?

Полуизгубен.

29. Последната книга, на която даде 5 звезди?

Лейди Полунощ и Каравал. Напоследък не попадам на лоши книги, но май шестата част на Хари Потър се е запътила надолу.

30. Имаш ли любими заглавия?

Полулош ме накара да се чудя известно време защо полулош? значи останалата част е добра, нали. А тогава защо не полудобър?  затова казвам Полулош.

31. Последната книга, която прочете?

Пак Лейди Полунощ. 

32. Книга, която в момента четеш?

В момента съм по-средата на Хари Потър и нечистокръвния принц. Най-накрая стигнах и до нея.

33. Последният филм, направен по книга, който гледа?

Паднали ангели. Не беше лош, но има какво да се дооправя.

 

34. Герой от книга, с който би искал да поговориш?

Ами не знам. Някой забавен, може би.

35. А с кой автор би искал да говориш?

Преди няколко седмици щях да кажа Сали Грийн, но след срещата ни с нея вече не мисля, че има нужда. Джоан Роулинг би ми разказала неща, които ги няма в книгите й.

36. Ядеш ли докато четеш, ако да, какво? 

Не. Предпочитам да се съсредоточа в книгата.

37. Фантастичен свят, в който би искал да живееш?

Светът на Ловците на сенки. Институтите им много ми харесват.

38. Свят, в който НЕ би искал да живееш?

Панем от Игрите на глада не изглежда като щастливо място.

 

39. Последният път, когато помириса книга?

Днес. 

40. Странна обида, използвана в книга?

Не се сещам за такава, но обичам да попадам на умни отговори на обиди.

41. Любима романтична книга?

Даниел Стийл е майстор в тази категория, но Кийра Кас и Короната имат много интересен (романтичен) обрат на действията.

42. Пишеш ли твои истории?

Преди време пишех в Уатпад, но сега само споделям ревютата си там.Иначе имам много идеи, които се надявам някой ден да излязат като готови истории. /в уатпад съм като @everbay/

43. Любим магичен предмет?

Магическата пръчка и може би стили.

44. Позицията ти в Куидич отбор?

Търсач. Предпочитам да съм встрани от какофонията и ми харесва снича.

45. Песен, която свързваш с книга?

Веднага ми дойде наум Despasito, но не мога да я свържа с никоя книга. Не се сещам за песен в момента.

46. Коя книга най-много би искал да обсъдиш в момента?

Lord of Shadows, продължението на Лейди Полунощ. Иска ми се да разбера какво ще се случи, а имам свои подозрения за началото й.

47. С кой би я обсъдил?

С някого, който е чел Лейди Полунощ, разбира се.

48. Би ли участвал в Cosplay събитие, ако да, като какъв герой?

Много искам да участвам! Героят ми би бил малко странен, защото наум ми идва нещо между магьосник и Ловец на сенки. Обаче  ще бъде забавно!

 

49. Как четеш книгите си- електронно или книжно?

И двете, но няма такова нещо като мирисът на нова книга. (надявам се, че ме разбирате)

50. Кой тагваш?

Както вече споменах, всеки, който иска да отговори на тези въпроси, е тагнат. Предизвиквам главно блогърите, които в момента четат това. 

Благодаря ви, че отделихте време за всичките петдесет въпроса! Радвам се, че четете моя блог, който вече е розов на цвят. ;)

Ако искате да научавате първи за новите публикации, харесайте страницата ми във Фейсбук или се абонирайте (по-надолу ще сложа формата за абониране)

Continue reading Random Book Tag

Ревю: Лейди Полунощ - тъмни съзаклятия #1

Автор: Касандра Клеър
Жанр: Фентъзи

Заглавие: Лейди Полунощ - Тъмни съзаклятия #1

Оценка: 5/5

Поредната вълнуваща история за вече известния ни свят на Ловците на сенки. Обаче този път няма да прекарваме времето си с познатите ни Клеъри, Джейс, Саймън, Изабел или Магнус, а с едно момиче, което помним като дванадесетгодишна още от Тъмната война със Себастиан в "Реликвите на Смъртните". Това момиче е Ема Карстерс (Emma Carstairs), която е вече на седемнайсет.

Този път Клеър ни пренася в слънчевия Лос Анджелис, където напоследък зачестяват необикновени случаи с убийства, приличащи на това, което се е случило на родителите на Ема преди пет години. Затова сега, след години на попадане на  задънени улици, Ема се залавя още по-усилено да разбере кой и защо убива невинни хора. Но Ема, също така, успява да намери място и на любовта в целия този хаос въпреки че е забранена.

As long there is love and memory, there is no true death.

Истината е, че ми бяха казали, че "Лейди Полунощ" е даже по-добра от "Реликвите на смъртните", на което аз не можех да повярвам. Мислех си така, може би защото "Реликвите..." са наистина много добра поредица, а при това и една от любимите ми, и не мислех, че може да има друга по-добра история за Ловци на сенки, която не включва Джейс, Клеъри и останалите, плюс техните приключения. Грешах. Лейди Полунощ се оказа толкова наистина добра, дори ме изненада с огромния си потенциал за развитие, който има, а и накрая на книгата имаме малка среща с Клеъри и Джейс, което много ме зарадва. (съжалявам, че ги споменавам често, любимци са ми)

 В книгата станах свидетел на много изненади, които ще ме накараха да се питам "какво? как така?" и стоях известно време загледана в едни и същи думи, препрочитайки ги. Няма никакво съмнение, че Касандра прави един огромен удар с тази книга. Тя направо прелива от екшън, действие и напрежение!
 Някои от изненадите включват срещи между отдавна разделени роднини, тайни, крити с години, и предателства от герои, за които изобщо не подозирате. А и с начина на писане на Касандра, няма как да не изживеете моментите.

 Един от замислите на историята ми прилича малко на онази от дебелите шест книги от Реликвите. (Спойлер!) Имам предвид начинът,  по който Ема и Джулиън не могат да бъдат заедно заради парабатай връзката им, както Клеъри и Джейс си мислеха, че са брат и сестра. Любовните връзки в "Лейди полунощ" наистина накараха сърцето ми да трепти и да копнее за още! Ема и Джулиън са персонажи, към които лесно да се привържеш, а и изобщо цялото семейство Блекторн с лекота ме размекна и предизвика съчувствието ми.

‘Wither thou goes, I wil go; thy people shall be my people; where thou diest, I will die, and there I will be buried.’ 

Lex mala, lex nulla.  A bad law is no law.

Относно героите,  понеже вече говоря за тях, мога да кажа, че са си като истински. Начинът на писане е такъв, че имаш чувството, че тези хора ги познаваш толкова добре, че би ги познал само като ги видиш на улицата. Не бих казала, че имам любимец, но ако трябва да избирам, бих избрала Ема. Тя е амбициозна и дръзка в търсенето на убиеца на родителите си, но в същото време не забравя за любимите си хора. Освен това, много ми харесват герои, които си падат малко устати:

“That’s not the spirit of the Law, Emma. Remember? The Law is hard, but it is the Law.”
“I thought it was ‘the Law is annoying, but it is also flexible.”

--------

“Deprive me of my chance to regain Annabel, and you will pay with agony,” he snarled.
“Can’t be worse than the agony of hearing you talk,” Emma said.

Мисля, че няма по-добър тийн автор от Касандра Клеър, който да разбира и да пресъздава толкова добре отношенията между хората. След като вече съм чела доста книги на Касандра, мога да съм сигурна, че авторката най-много от всичко, подкрепя любовта.  Независимо под каква форма ще я срещнете, защото в книгите й я има навсякъде, авторката ще ви накара да разберете и почувствате различните й форми. Книгата, независимо, че е дебела (670 страници английска версия), си заслужава четенето и е от книгите, които препоръчвам на любителите на фентъзи с по малко от всичко - мистерия, драма, невероятно готин свят и вълнуваща любовна връзка.

Ето и нещо интересно за феновете: ако сте чели "Истории от Академията за Ловци на Сенки", сигурно знаете, че някъде там се крие един изгубен Херондейл. /не е Джейс/ Е, в тази книга Касандра ни го поставя направо под носа, а ние дори не разбираме, че е Херондейл, докато не стигнем до последните 10 страници. Наистина очаквам със следващите книги от серията Касандра да създаде своите най-добри шедьоври!

Ако искате да разберете още за книгите на Касандра това е малко ревю на "Реликвите на смъртните", а това е за "Истории от академията за ловци на сенки". Очаквам с нетърпение да прочета и вече излязлата Lord of Shadows, която е книга втора от поредицата.

 

Последен хубав цитат от Лейди Полунощ:

The choices we make, make us.


Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Continue reading Ревю: Лейди Полунощ - тъмни съзаклятия #1

Ревю на „Каравал“ - най-цветната книга.

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Стефани Гарбър

Заглавие: Каравал

Жанр: тийн роман, фентъзи

Оценка: 5/5

ДОБРЕ ДОШЛИ НА КАРАВАЛА, КЪДЕТО НИЩО НЕ Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА.

Скарлет и Тела никога не са напускали своя мъничък остров и отдавна копнеят за чудесата на Каравала, ежегодното едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите.

Каравалът е магия. Мистерия. Приключение.

Когато дълго чаканите покани най-после пристигат, изглежда, че мечтите на двете сестри най- сетне са се сбъднали. Ала едва стъпили на брега на вълшебния остров, Тела изчезва, отвлечена от Легендата, мистериозния собственик на Каравала.

Скарлет е чувала, че всичко, което се случва на Каравала, е постановка, ала въпреки това бързо попада в опасните мрежи на любов, магия и разочарования.

Така или иначе, трябва непременно да открие сестра си, преди играта да стигне до своя край и Тела да изчезне завинаги...

Каквото и да сте чували за Каравала, действителността надхвърля чутото. Каравалът е повече от игра или представление. Ако на света съществува магия, най-вероятно е да я намерите именно там.

    Приветствия в моя блог, читатели!

    „Каравал“ много лесно ме спечели с корицата, а малко след това и с анотацията си. Напоследък се вдигна доста шум из блогърското общество за дебюта на Стефани Гарбър и това ме реши да посегна към романа. Признавам, книгата има всичко, което обичам в един тийн фентъзи роман – добре изграден свят, малко любов, приключения и много магия! А „Каравал“ направо прелива от тях.    

"Каквото и да си чувала за Каравала, то дори не се доближава дo реалността. Не става дума за обикновена игра или представление, не. То е магия, единственото вълшебство, което ще откриеш на този свят."

    „Каравал“ обхваща само една седмица като време от живота на главните героини Скарлет и Донатела, като пет дни са изцяло отдадени на Каравала. Книгата обхваща теми като любовта, била тя между сестри и семейство, или между двама влюбени; жертвоготовността за близките ти; доверието и... магията. Всички тези теми се преплитат в „нишки на лъжи и истини“. А магията е нищо, което сте срещали досега. Изненадах се колко добре се е получила тя, защото в началото нямаше особено добри обещания, но, предполагам, че просто не бях свикнала със стила на Гарбър.

    Най-голямо впечатление от героите ми направи Тела, сестрата на Скарлет. В началото се запознаваме с нея като с една бунтовничка купонджийка, която е веднага готова да скочи, без изобщо да мисли. Но накрая всъщност се оказва, че тя е била най-пресметливата от всички. 

    Бих казала, че в книгата има и малко мистерия, освен фентъзи. Докато четем, възникват множество въпроси като: кой е Легендата? Дали това е истинският Джулиан? Това част от играта ли е?  С всеки изминал ден от Каравала, вече се чудих дали да вярвам на всичко, казано от героите и слагах под съмнение всяко едно нещо. Авторката се е справила много добре с изграждането на една ролева игра с много изненади. Но това все пак е Каравала и всичко е част от играта ;)

    Нещото, което ми липсваше, като че ли беше непълната портретна характеристика на героите. Твърде оскъдно бяха представени повечето герои и има много малко дадени детайли за тях, на които да стъпим. Единствено Джулиан беше по-обстойно описан. Но, ако си падате по това да имате повече „творческа изявеност“, когато става дума за това да си представите визията на героите, „Каравал“ ще ви допадне. 

    В заключение ще кажа, че съм много доволна. Хареса ми историята и това определено е най-цветната книга, която някога съм чела. Буквално всичко си има цвят – всяко чувство, всяко действие и дори мириса на въздуха е оцветен. В края на годината смятам да направя класация с най-добрите книги от 2017 и със сигурност тази ще е в челната тройка. С лекота отдавам 5/5 звезди на "Каравал".

Благодаря на изд. Бард за книгата и на вас, читатели, за вниманието! До скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Continue reading Ревю на „Каравал“ - най-цветната книга.