август 2021 ~ The Book Pub

Приветствия в моя блог, читатели!

Надявам се, че всичко около вас и със вас е прекрасно. ♥ Днес ще направим един кратък отчет на изминалото книжно предизвикателство #агатапрезюли, за което ще може да прочетете повече в специалния пост „Агата Кристи през юли 2021“. Благодаря на всички, които се включиха в предизвикателството и тук искам да споделя част от красивата галерия от снимки в инстаграм, която сътворихме:

Винаги се изненадвам, когато някой прояви желание да се включи и се радвам, че имам съмишленици. Иначе лично за мен тази година не беше особено силна, прочетох едва две книжки, а именно „Изпитание за невинните“ и „Азбучни убийства“. Първата от тях се брои за самостоятелна книга, а втората е от серията за Еркюл Поаро. Преди да продължим напред, ще напиша по няколко думички за всяка от тях:

1. Изпитание за невинните – 2/5

С „Изпитание за невинните“ не се харесахме. Забелязала съм, че при Агата Кристи нямам средно положение – или харесвам книгата много, или почти изобщо. В случая сме на втората опция и, да си призная, малко е демотивиращо да започнеш така предизвикателство...

Затова въпреки своя малък обем книгата ми отне много време за прочитане. Някак не ми се нравеше историята, ала пък и имаше нещо, което да ме държи да не я оставя по средата. Поначало книгата започна много мудно и фактите около убийството сякаш не бяха достатъчно интересно поднесени.

Вълнение и съспенс – няма. Дори е прекалено описателна самата история на моменти, представяйки информация (в повечето пъти ненужна) за персонажите. Обвинения се пръскаха във всички посоки, без основания, на които читателят да си каже „А, сигурно това е убиецът!“.

Също така, едната засегната тема, а именно за майчинството, проявено с героинята на убитата майка, ми се стори гротескно представена. Виждаме майчините инстинкти като болестно състояние на жена, която не може да има свои деца и прибира всички от улицата. (извинявам се за пресиленото представяне на казуса) Но това е аспект от книгата, който можеше да се приеме, стига всичко останало да беше така въздействащо, както и при други книги на Агата Кристи, които съм чела...

2. Азбучни убийства – 4/5

Смятам, че „Азбучни убийства“ е още една от класиките на Агата Кристи. Отново я има онази типична сюжетна линия, когато е намесен Поаро, като в началото уликите нямат абсолютно нищо общо, с което да ги свържеш помежду им. Дори ми се струваха супер разпилени, убиваха се на пръв поглед съвсем случайни хора. Но Поаро не смяташе така...

До самия финал не разбираме кой може да бъде убиецът, а заподозрените са много. Действието се развива на няколко местоположения и това придава разнообразие. Обаче, да си призная, този вид романи вече ми става прекалено еднотипен и имам намерението за следващата година на предизвикателството ми „Агата Кристи през юли“ да посегна задължително към друг детектив (например Мис Марпъл).

„Азбучни убийства“ определено е от книгите, които бих препоръчала на човек, имащ интерес към творчеството на Агата Кристи, защото в романа се отличава най-ярко нейният почерк. Оценявам го с 4 звезди заради това, че цялостната идея се припокрива с други книги на авторката. Смятам, че е идеална за лятото, защото се чете бързо и лесно, а сюжетът върви във възходяща посока без да има забавяния.

Радвам се, че повече от хората в близкия ми кръг също взеха участие. Няма по-хубаво нещо от това с твой близък да четете едни и същи книги и да си говорите за тях.♥ Особено, когато си на морето. *щастливо подскача*

Съвместно четене в Обзор – юли, 2021.

Ще завърша тези писания, а също и тазгодишното предизвикателство с един цитат от „Азбучни убийства“:

„Няма нищо по-страшно от това да живееш в атмосфера на постоянно подозрение; да виждаш очи, които те следят, и любовта в тях да се превръща в страх. Няма нищо по-страшно от това да подозираш блзките и скъпите ти хора... То отравя душата.“

Желая ви много хубави книги и време за четенето им!
Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥