Автор: Виктор Фон Фалк
Заглавие: Мъртвите сибирски полета - том 1
Жанр: исторически роман
Оценка: 5/5
*книжно ревю без спойлери*
Годината е 1860. Блясъкът от дворците на Нева осветява цял Санкт Петербург, а най-великолепният от всички е царският дворец, откъдето Александър II управлява цялата руска империя с желязната си ръка. Неговата безмилостна воля не се колебае дори пред членовете на собственото му семейство. Когато царят научава, че по-малкият му брат, великият княз Константин, има извънбрачно дете с дъщерята на немски барон със съмнителна история, в гнева си той изпраща и майката, и детето на заточение в ледените степи на Сибир. Сибир е дума, която предизвиква ужас в душата на всеки, а робството в каторгите му означава сигурна смърт.
Майката и детето обаче не са осъдени да потънат в забвение. Кръвта на Романови е ценна – тя може да бъде както основа за съграждане на империя, така и оръжие за унищожението ѝ. Под блясъка на висшата аристокрация Русия е обхваната от ноктите на отчаянието и бедността, а хора, които бленуват да сринат стария свят и да съградят нов от руините му, прегръщат все по-здраво идеите на нихилизма. Лидерът на нихилистите Михаил Бакунин тръгва по следите на княжеското дете, а сибирските заточеници се готвят да се надигнат от ужасяващия си затвор… и да запеят песента на мъртвите.
Обречена любов и революция се борят за надмощие в самото сърце на имперска Русия, тайната полиция дебне иззад всеки ъгъл, а краят на една ера неумолимо наближава – краят на династията на Романови.
Привет, читатели!
В това хубаво пролетно време навън се уцели да ви говоря за една доста студена книга, а именно за „Мъртвите сибирски полета“ от Виктор Фон Фалк. За това заглавие винаги съм чувала само хубави отзиви, а и ми е било препоръчвано от приятелки. Много се развам, че най-накрая успях да прочета този роман и да ви призная, много съм очарована!
В последно време като че ли се открехнах към, така да се каже, „по-сериозни“ книги, под което аз разбирам романи, които са различни по жанр от тийн и любовните. Те се оказаха донякъде като опиум, защото искам да прочета колкото се може повече и с всяка следваща подобна книга осъзнавам колко малко са наистина стойностните съвременни романи. Повечето са съвсем развлекателни и ги изчитаме за ден или два. Затова донякъде се радвам на възможността, породила се от последните събития, да мога да си остана у дома за по-дълго време и да се насладя на „Мъртвите сибирски полета“ както си му е редът. А именно – с много отделено внимание.
„Мъртвите сибирски полета“ е наистина цветна книга откъм сюжет и събития с многожество герои, като всяка отделна история е интригуваща. Не се сещам да е имало персонаж, чиято съдба да не ми е била интересна. В началото ми се стори супер разбъркано и разхвърляно представянето на повечето герои, защото авторът не въвежда читателя особено плавно и постепенно. По-скоро направо го хвърля в суровината на историята, но това пък ми се понрави и точно този похват зароди моето увлечение.
Също така, другото, което ми направи впечатление, бе моменталният контраст, който се вижда във всяко едно нещо, било то персонаж, предмет, къща или нещо друго. В този роман главната движеща сила е тази на битката между богатството и бедността, както и между властта и любовта. В крайна сметка, дори и контрастът да е очевиден, съдбите си останаха еднакви, независимо от потеклото на героя. Всеки си получава заслуженото, но все още не съм прочела втория том, затова няма да бързам със заключенията. (Ще вметна, че много ме сърбят пръстчетата да го започна веднага, но реших да си взема почивка от Сибир и да попътувам към Япония.)
С тази книга ще попаднете на едни доста изстрадали персонажи. Всеки от тях си гони някакви свои мечти, които понякога не успяват да се сбъднат. Пътищата, по които героите поемат, са наистина разнообразни, а изпитанията, през които преминават, могат да ви накарат да се замислите на какво е способен човекът, за да живее. Поне в основата на всичко има и малко любов, защото много от персонажите жертваха собственото си щастие заради чуждото. Като цяло няма какво да се вкарвам в дъблоги обяснения, защото в „Мъртвите сибирски полета“ има от всичко.
А ето това е един от любимите ми цитати:
Трябва да си призная, че понякога просто дори и да не го осъзнавам, имам нужда да прочета нещо, в което се говори префърцунено и силно любезно. Стилът на писане много ми напомни за „Граф Монте Кристо“ – а след малко ще добавя и още нещо, свързано с това заглавие – и някак си много лесно ми прилепва, което е доста интересно явление. Чудя се кога ли хората са спрели да си говорят по този начин?
Иначе скоростта на разказване е умерена и увлекателна макар че може би щеше да бъде добре, ако имаше малко повече описания на случващото се. Някои събития се развиха само с няколко кратки изречения например.
И сега нека да изясня малко повече относно връзката на „Мъртвите сибирски полета“ с „Граф Монте Кристо“, за която споменах. Още от самото начало заради стила на писане ми изникна идеята, че двете книги си приличат по това. Обаче съвсем на финала на романа се изненадах, когато попаднах на една сцена, досущ като тази в „Граф Монте Кристо“ в замъка Иф между Едмон и абата. Буквално все едно четях едно и също нещо – един от героите е скорошен затворник в килия в Петропавловската крепост, от чиято стена през дупка се запознава с абат Фалиери. Който пък в килията си има цял набор от изобретения и даже пази тайна за свое голямо съкровище! Тази референция ме изненада наистина много.
Няма какво повече да ви говоря, защото в интернет е пълно с мнения за „Мъртвите сибирски полета“, а аз само ви споделих своите лични впечатления. Просто това е книга, която няма как да не ви хареса, ако се интересувате от руска история и култура, от различните човешки съдби, както и от хубави книги. :) Това е една от must read книгите за цял живот!
В последно време като че ли се открехнах към, така да се каже, „по-сериозни“ книги, под което аз разбирам романи, които са различни по жанр от тийн и любовните. Те се оказаха донякъде като опиум, защото искам да прочета колкото се може повече и с всяка следваща подобна книга осъзнавам колко малко са наистина стойностните съвременни романи. Повечето са съвсем развлекателни и ги изчитаме за ден или два. Затова донякъде се радвам на възможността, породила се от последните събития, да мога да си остана у дома за по-дълго време и да се насладя на „Мъртвите сибирски полета“ както си му е редът. А именно – с много отделено внимание.
„Мъртвите сибирски полета“ е наистина цветна книга откъм сюжет и събития с многожество герои, като всяка отделна история е интригуваща. Не се сещам да е имало персонаж, чиято съдба да не ми е била интересна. В началото ми се стори супер разбъркано и разхвърляно представянето на повечето герои, защото авторът не въвежда читателя особено плавно и постепенно. По-скоро направо го хвърля в суровината на историята, но това пък ми се понрави и точно този похват зароди моето увлечение.
Също така, другото, което ми направи впечатление, бе моменталният контраст, който се вижда във всяко едно нещо, било то персонаж, предмет, къща или нещо друго. В този роман главната движеща сила е тази на битката между богатството и бедността, както и между властта и любовта. В крайна сметка, дори и контрастът да е очевиден, съдбите си останаха еднакви, независимо от потеклото на героя. Всеки си получава заслуженото, но все още не съм прочела втория том, затова няма да бързам със заключенията. (Ще вметна, че много ме сърбят пръстчетата да го започна веднага, но реших да си взема почивка от Сибир и да попътувам към Япония.)
С тази книга ще попаднете на едни доста изстрадали персонажи. Всеки от тях си гони някакви свои мечти, които понякога не успяват да се сбъднат. Пътищата, по които героите поемат, са наистина разнообразни, а изпитанията, през които преминават, могат да ви накарат да се замислите на какво е способен човекът, за да живее. Поне в основата на всичко има и малко любов, защото много от персонажите жертваха собственото си щастие заради чуждото. Като цяло няма какво да се вкарвам в дъблоги обяснения, защото в „Мъртвите сибирски полета“ има от всичко.
А ето това е един от любимите ми цитати:
„Както на всеки цвят блести по една капка роса, така и за всеки човек има надежда за любов.“
Трябва да си призная, че понякога просто дори и да не го осъзнавам, имам нужда да прочета нещо, в което се говори префърцунено и силно любезно. Стилът на писане много ми напомни за „Граф Монте Кристо“ – а след малко ще добавя и още нещо, свързано с това заглавие – и някак си много лесно ми прилепва, което е доста интересно явление. Чудя се кога ли хората са спрели да си говорят по този начин?
Иначе скоростта на разказване е умерена и увлекателна макар че може би щеше да бъде добре, ако имаше малко повече описания на случващото се. Някои събития се развиха само с няколко кратки изречения например.
И сега нека да изясня малко повече относно връзката на „Мъртвите сибирски полета“ с „Граф Монте Кристо“, за която споменах. Още от самото начало заради стила на писане ми изникна идеята, че двете книги си приличат по това. Обаче съвсем на финала на романа се изненадах, когато попаднах на една сцена, досущ като тази в „Граф Монте Кристо“ в замъка Иф между Едмон и абата. Буквално все едно четях едно и също нещо – един от героите е скорошен затворник в килия в Петропавловската крепост, от чиято стена през дупка се запознава с абат Фалиери. Който пък в килията си има цял набор от изобретения и даже пази тайна за свое голямо съкровище! Тази референция ме изненада наистина много.
Няма какво повече да ви говоря, защото в интернет е пълно с мнения за „Мъртвите сибирски полета“, а аз само ви споделих своите лични впечатления. Просто това е книга, която няма как да не ви хареса, ако се интересувате от руска история и култура, от различните човешки съдби, както и от хубави книги. :) Това е една от must read книгите за цял живот!
Благодаря ви, че отделихте от времето си! До скоро!
♥
♥
 |
Книги, които също ще обикнете:
Граф Монте Кристо - Александър Дюма Богат-беден - Уруин Шоу Инкарсерон - Катрин Фишър | |
