Заглавие: Сянка и Кост, Серията Гриша
Жанр: тийн фентъзи
Рейтинг: 4/5
Бележка: има ли дарби, значи хората ще са разделени на цветове...
Книгата се разказва за свят, където има обикновени и надарени хора, наречени Гриша. Алина поначало е нормален човек, който се занимава с картографиране в армията. Най-добрият й приятел, красивият Мал, е следотърсач и с него са израстнали заедно и никога не са се разделяли. Обаче когато Алина се изправя пред Тъмната долина и ужасните чудовища, наречени волкри, нещо невероятно се случва. Събитие, което не само ще промени съдбата й, но и тази на целия свят, защото самата Алина се оказва, че е нещо уникално. Призоваващата слънцето се е появила! Оттук натам следват вълнуващи боеве и романтични моменти, които ще накарат косъмчетата по ръцете ви да настръхнат.
Ще започна с това, че тази книга ми беше препоръчана от колега блогър още преди месеци, но едва сега успях да стигна до нея. Бяха ми споделили, че Бардуго много добре изгражда световете си и героите си, че случките в книгите й са реалистични, а стилът на писане е оригинален и пленителен. Да си призная, не бих могла да се съглася със всичко това, но едно деветдесет процента от него е вярно!
Книгата започва с разказ от неутрален разказвач, който ни показва малките Алина и Мал - главните герои. След това този неутрален разказвач изчезва и е заменен от гледната точка на Алина, така че книгата се разказва от името на Алина. Предполагам, че така е най-добре, защото иначе историята не би била интересна за проследяване. Всичко важно в нея се върти около Алина и се радвам, че Бардуго е избрала именно този начин за представяне на историята си.
Но въпреки интереса, с който започнах да чета, забелязах, че още в самото начало на книгата се появяват доста непознати думи и имена и следователно, доста "термини" за запомняне. Често казано се обърках докато четях и ми бе нужно известно време, за да свикна с руските думички. А, да! Книгата като че ли се развива в някакъв свят, подобен на Русия. Има руски думи, руски ястия и руски кафтани! (това е тип дреха, наподобяваща рокля, но я носят и мъже) Ала нещата не са чак толкова непонятни, че да пречат на четенето. Особено след като аз разбирах за какво иде реч, а не съм особено добра с руския. Разбира се, тук помагат и бележките под линия. Затова, няма страшно, всичко ще си схванете.
И да се върна към многото термини и тн. Светът на Гриша може да ви се стори малко труден за разбиране в началото, но веднъж щом навлезете в историята, всичко ще ви се изясни. Под "да навлезете в историята" разбирайте първите 30/40 страници.
Откъм сюжет мога да кажа също няколко неща.
Той е плавен и няма резки прекъсвания. Усеща се спокойствието, с което е писала авторката, но същевременно и прикритото отдолу напрежение, което с всяка следваща страница нараства и нараства. Докато накрая не избухне в голям обрат на събитията и разбиване на читателските сърца. Понеже имам приятелка, за която любовните връзки в книгите са от голямо значение, предполагам че има и други като нея. Ами... тук любовната връзка е добра. Тя е от типа, за който е ясно, че ще се случи. Тоест няма как да не се види, че тези двама герои ще имат връзка, то се загатва умело още при първата им среща. Но също така, тази връзка е и неочаквана, защото първата целувка се случва по най-любимия ми начин - изневиделица, но на най-подходящото място и време. Така че почитателите на тези неща не смятам, че ще останат разочаровани, въпреки че накрая.... опс, за малко да сложа спойлер.
Някъде по-нагоре вметнах нещичко и за стилът на писане.
Да си призная, стилът на Бардуго не е моят тип, но не ми и пречеше. Имаше някои изрази, които доста често се повтаряха, като "заби поглед в носовете на обувките си". това поне пет пъти го срещнах.
Както имаше и сравненията на дадени неща с други неща. И то доста. Винаги нещо трябваше да бъде обяснено със сравнение с друго нещо. (Но нали знаете. Според авторите нещата винаги приличат на други неща, ако ме разбирате... according to authors, things always feel like other things.)
Както имаше и сравненията на дадени неща с други неща. И то доста. Винаги нещо трябваше да бъде обяснено със сравнение с друго нещо. (Но нали знаете. Според авторите нещата винаги приличат на други неща, ако ме разбирате... according to authors, things always feel like other things.)
Книгата ми хареса, това няма съмнение.
Прочетох я много бързо, защото се четеше плавно и нямаше излишни описания и забавящи действието моменти. Което е една много силна страна на книгата. Това да присъстват само нужните случки, без пълнежи, е нещо, което е изключително рядко при новите книги. Знам, че тук вече ме разбирате за какво говоря... и на мен ми писна от прехвалени книги с празни приказки, които да запълват страниците. Затова просто не мога да се сдържа да не изтъкна едва ли не с червено и удивителна, когато съм прочела цялостно смислена и без-излишни-думи книга, каквато е и "Сянка и кост" от Лий Бардуго.
Благодаря ви за вниманието, постарах се да не се раздавам в дълги обяснения. Приятно четене от мен!
ПП. Ако ви харесва моя блог и нещата, които пиша, то тогава може да се абонирате за месечен бюлетин малко по-надолу. ♥
ПП. Ако ви харесва моя блог и нещата, които пиша, то тогава може да се абонирате за месечен бюлетин малко по-надолу. ♥
Заобиколена от врагове, някога могъщата Равка е разделена на две от Долината на смъртната сянка, ивица от почти непрогледен мрак, населена с чудовища. Сега съдбата й лежи на плещите на самотно осиротяло момиче.
Алина Старков не е видяла добро в живота си. Но когато полкът й е атакуван на ръба на Долината и най-добрият й приятел е смъртно ранен, Алина открива в себе си неподозирана сила, която не само ще спаси живота й, но и може би е ключът към обединяването на раздираната от войни страна. Откъсната от всичко, което познава, Алина е отведена в двореца, за да бъде обучена за Гриша, част от магьосническия елит, предвождан от тайнствения Тъмнейший.
Но този великолепен свят не е това, което Алина е очаквала. Мракът напредва, страната разчита на неосъзнатите й сили, а тя ще трябва да се изправи пред тайните на Гриша... и пред тайните на сърцето си.
