Ревю на четвъртата книга от Хрониките на Нарния

Автор: Клайв Стейпълс Луис
Заглавие: Сребърният стол
Жанр: фентъзи
Рейтинг: 3,5/5
Бележка: не се доверявайте на красиви дами в зелено!
 


Юстъс Скруб, който познаваме от предишните части на Нарния, сега отново се завръща в магичната страна. С него отива и момичето Джил Поул, която също се влюбва в това магично място. Там, самият Аслан им задава важна мисия - да открият изгубения принц Рилиан. Приключенията включват схватки с великани, гномове и жена-змия.

 След като прочетох първата част, която беше страхотна, много се запалих по серията и реших, че ще я чета само когато един вид искам да се "поразглезя". (както и с книгите на Касандра Клеър 😉)  И наистина първата книга с "Лъвът, вещицата и дрешникът" беше страхотно преживяване и ако искате да разберете повече защо е така, в отделното ревю за съответната част съм описала всичко подробно. Линковете са в края.

 И да се върнем към "Сребърният стол".

 При българския превод, тази книга заема четвърто място в поредицата.
Като цяло, книгата не беше лоша, дори ме изненада... като че ли. Първоначално си мислих, че няма да я харесам, след като любимата ми героиня Люси няма да участва, но все пак й дадох шанс. И наистина има искра, дори и малка.

При тази част, действието е малко по-различно от останалите, защото присъстват няколко излишни детайли. Малко вероятно е за вярване след като книжката е само 160 страници, но какво да се прави? Забелязвам такива неща.  Сякаш автора е искал да вмъкне няколко действия в един момент, обаче е станало така, че някои от онези действия просто са ненужни и не помагат на историята да върви напред. Но те не са много и не пречат на преживяването, така че не се притеснявайте.

 Но преди всичко, аз признавам Луис за това, че е професионалист в изграждането на въображаеми светове. В тази книга той вмъква няколко нови създания и места, които досега не са срещани в книгите му.  (едно от тях са подземните гноми, но повече няма да издавам.)
--------
 И сега нещо извън темата, за разнообразие: в книгата има една закачка свързана с кентаврите. Замисляли  ли сте се колко стомаси имат те? Докато си мислите, аз ще продължа с ревюто си.
-------

 Та, поздравявам автора, че е направил така Нарния, че каквото и ново същество или място да включи, то винаги ще се впише в историята. 

  И  накрая нещо, което малко ме подразни и е най-главната причина да дам 3,5 звезди. Развръзката, кулминацията и всичко най-интересно беше оставено само за най-накрая. Т.е. последните 30/40 страници. Не че останалото беше отегчително, просто искам да кажа, че все едно на автора му е омръзнало да пише и е искал да завърши книгата колкото се може по-бързо и е нахвърлил всичко на едно. Това намали рейтинга ми с поне една звезда.  (не ме съдете)

 Според мен, първата книга от серията си остава класика в жанра. Засега най-любима ми е именно тя, най-малко харесах "Племенникът на магьосника", а всички останали книги се помещават помежду тези двете. Осъзнахте това с кентаврите, нали? Да, и аз го възприемам за странно.

Благодаря за вниманието!

Ревюта на:
Continue reading Ревю на четвъртата книга от Хрониките на Нарния

Ревю на P.S. Все още те обичам

 

Автор: Джени Хан
Заглавие: PS: Все още те обичам.
Жанр: тийн роман
Рейтинг: 4,5/5
Бележка: спойлери за "До всички момчета, които съм обичала". 


Това е продължението на любимата ми "До всички момчета, които съм обичала".  Както знаете, Лара Джийн и Питър се разделиха в предишната книга. Тук те пробват отново да се съберат, но вече познавате Дженевив, а  Джон Амброуз Макларън е прочел едно от писмата, които Лара Джийн е написала и се връща при нея.  И така едно потиснато в седми клас чувство излиза наяве и Лара Джийн не знае накъде да поеме.



  Предполагам, че вече всички сте чули за "До всички момчета, които съм обичала" и колко много читателите я харесаха. Мен лично толкова много ме впечатли, че просто не се стърпях да оставя втората книга от поредицата непрочетена. Всъщност в началото не знаех, че първата книга е част от серия и наистина изглеждаше като завършена творба. Обаче чувството, което изпитах когато открих, че има още от историята на Лара Джийн, отблъсна всеки един от моите предразсъдъци за самостоятелни книги превърнати в серии и всичко, което си мислех беше, че искам тази книга
  И сега, едвам издържала напрежението докато Ибис издадат книгата, седя доволна от това, че изобщо не се разочаровах, даже напротив. И този път Джени Хан ме грабна в мечешка прегръдка и не ме пусна докато (два дни след като започнах книгата) не я прочетох. Доволна съм от книгата, въпреки че първата част определено няма равна. 

  Историята започна от там, от където я оставихме. И то по съвсем приятен и лек начин, който продължава чак до края. Това може би е едно от нещата, които харесвам най-много в тези книги - лекият начин на писане на Джени.
  И особено обичам начина, по който тя разбира своите герои. Авторката със сигурност е прекарала доста време в изграждането на главната героиня, защото след две прочетени книги с нея, аз вече я чувствам като истинска. Просто мисленето на Джени е толкова.... типично тийнейджърско, че това й дава голямо предимство. Лара Джийн за мен е един изключително добре изграден характер. Но всъщност не е единствено тя. Всеки от героите е уникален сам по себе си, колкото и странно да звучи, защото книгата е разказана от името на Лара Джийн. (нещо, което много ми се иска да беше така и при серията Здрач, но там така и не разгледах добре всеки от героите...)

"Може би много, много хубавите неща не траят дълго; може би именно това ги прави още по-сладки, мимолетността им.”

  А като сме заговорили за героите, нека ви споделя любимия си. Както почти винаги читателите не избират за любим герой най-главния, така и аз не си падам по този начин по Лара Джийн. За мен най-колоритният и привлекателен образ е този на сестричката й Кити. (а Марго просто не успя да ме спечели и в тази книга. Все още я смятам за студена личност) Кити просто е нещото, без което историята нямаше да бъде пълна. Тя е онзи тип герой, който всеки харесва, независимо дали иска или не. Искрено се забавлявах с нейните изказвания.
  А ако сте фенове на Джош, може малко да останете разочаровани, защото  много рядко присъства. Дори почти го няма. Но не се безпокойте, защото един друг, нов герой ще го замести и той ще ви хареса много повече. Обещавам ви! Но няма да издавам повече за него, за да не ви разваля удоволствието.

"Хората казват, че колкото повече опознаваш някого, толкова по-красив ти се струва, дори да не си смятал така в началото.”

"Хората влизат  и излизат от живота ти. За известно време те са целия ти свят; те са всичко. А после, един ден, вече не са. Никога не се знае колко време ще останат до теб.”

  Другото нещо, което ми направи впечатление беше, че на моменти в стила на писане се открояват по-дълбокомислещи моменти. Това може би е така, защото е част от израстването на главната героиня. А това говори и много за опитът на авторката и как се е развила и тя след написването на първата й книга.
  Просто книгата, а и изобщо творбите на Джени Хан, са за човешките връзки. В тях не се набляга на сериозните, мащабни проблеми и това харесвам у тях, защото придават нюх на нещо разтоварващо и на което единствено можеш да се наслаждаваш. И независимо, че стилът е така свободен и неангажиращ, някак си той те грабва и не те оставя намира. Иначе нямаше да прочета книгата за два дни, нали?

  Тук дилемата е една: ако сте харесали първата книга, то ще харесате и втората, без съмнение. Това е така, защото сякаш двете книги не са отделни, а една разделена на две. Времето, което е минало между двете изобщо не е дълго и това само подкрепя теорията ми от предишното изречение. За мен, винаги когато някой спомене Джени Хан, ще си мисля за нещо леко и приятно, но и вълнуващо.


Продължението на бестселъра „До всички момчета, които съм обичала“
Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка.
Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.
 
 Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?

НОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПИТЪР И ЛАРА ДЖИЙН
- Питър няма да закъснява повече от пет минути.
- Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
- Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
- Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
- Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.

-----------------------

Благодаря на издателство Ибис за чудесната книга!

Continue reading Ревю на P.S. Все още те обичам
,

Ревю на Зазоряване- Здрач 4

Автор: Стефани Мейър
Заглавие: Зазоряване
Жанр: фентъзи роман
Рейтинг: 5/5 !
Бележка: кипя от щастие!


  Това е четвъртата част от серията Здрач. В нея Бела и Едуърд започват съвместния си живот като съпруг и съпруга още в първите петдесет страници. Обаче, нещата се усложняват като неочаквано Бела забременява с полу-човешко, полу-вампирско дете. То расте със светлинна скорост и никой не знае дали ще бъде добронамерено, след като това събитие никога досега не е срещано в историята. Животът на Бела е в опасност, Волтури искат да убият новороденото дете и това подлага на опасност цялото семейство Кълън.


  Току-що завърших с четенето на благодарностите на книгата. И сериозно си казвам, че съм просто.... уха! Не вярвах тази книга да ми хареса толкова. Предишните три части не бяха лоши, но все пак не бяха и за пълни пет звезди. Дори в сравнение с тази четвърта и последна част от серията се замислям дали не са за по-ниски оценки. Буквално начинът на писане на Мейър се е променил коренно в тази част. Сякаш друг човек я е писал или пък самата авторка е подобрила писането си наистина с огромна степен.
  Може би хората, които не са фенове на Здрач сега четат това с повдигнати вежди, но аз наистина стоя зад думите си -това си струва четенето!

  Дори трудно бих отбелязала някакви минуси.... не, всъщност имаше една част, която леко се различаваше по темпо и визия от останалата маса от книгата, но тя е в рамките на максимум десетина страници. И за да оставя останалата част от това ревю само за плюсовете на книгата, сега ще ви споделя единственото това, което бих могла да кажа като минус. (въпреки, че може да ви се стори странно, че го имам за такъв)
  Единствения минус е в края на книгата където Кълън започнаха да свикват всичките си приятели от цял свят. Смятам го за такъв, защото това бяха едни 20 нови герои, от които на всеки двама имаше човек с дарба. И, разбира се, на мен ми беше трудно да ги запомня всичките. Дори имената им вече не помня или поне ще имам трудност да приложа дадена характеристика към точния герой. И това малко ме подразни, защото когато се говореше за определен герой, аз не си спомнях той имаше ли дарба, нямаше ли... защо беше там и как се отнасяше с околните. Това, че се вмъкват 20 нови герои и то наведнъж за мен не е нещо нормално като се има предвид, че книгата ще свърши след още 150 страници, ама... Добрата страна беше, че накрая всеки се върна на мястото си и пак останаха само познатите ми лица.

  Стига толкова за това, а да ви споделя най-накрая защо тази книга има 5/5 звезди.
Първото и най-забележимо нещо... това е действието. Ако сте чели поне първата част от серията ще забележите колко протяжно се изобразяват някои моменти и мисли. Е, тук, както споменах, все едно не го пише Мейър. Действието е най-бляскавата част на книгата, защото то постоянно ни държи в напрежение и ни кара да четем още и още. Признавам си, че първите 500 страници ги прочетох за отрицателно време и на едно сядане прочитах по 100 страници без да се усещам. (с останалите се забавих, защото... ами, училище)  Просто факта, че излишните мисли и терзания на Бела, които ни заварват още от най-първото изречение на първа книга, просто липсват в тази част. И това е достатъчно, за да разберете за какво говоря. 
  А и още нещо. Нали знаете как не си падам по онези тип "да-ти-припомни-предишната-част" първоначални писания, които са почти неизбежна част от поредиците? Ами, тук ги няма, за което аз веднага се зарадвах, защото направо се разви историята, без да се налага да чета сбит преразказ на предишната книга.

  Другото нещо, което много ми хареса бе това, че най-накрая в книгата се добави и поглед от името на друг герой, освен Бела. Да, в трета част наистина накрая имаше цяла глава от името на Джейк, но тук е цяла една част!  Книгата е разделена на общо три части, като само една се представя от името на момчето-вълк, а останалите са си от името на Бела. Наистина се наслаждавах на това нововъведение, защото видях историята от различен ъгъл или по-точно - от вълчи ъгъл. Хареса ми!

  И ако някои от вас са чели книгата или пък са гледали филма (което е по-вероятно) то може би си спомняте Ренесме. (дъщерята на Бела и Едуърд) Още откакто се споменава, че героинята на Ренесме ще се появи на бял свят, авторката се старае да ни накара да се влюбим в нея.
  И всъщност тя успява, не знам как, но аз наистина сложих Ренесме на второ място в списъка си с любими герои от поредицата. Кой е на първо? Ами, за разлика от останалите книги - тук героинята на Бела наистина ми хареса. Всъщност при останалите книги дори не бих могла да посоча любими герои, просто защото не ги чувствах така близки, колкото в тази книга.

  Като цяло изводът тук е, че Стефани наистина се е постарала да направи последната част от поредицата запомняща се. А най-хубавото е, че наистина  й се получава, защото дълго ще я помня... и най-вече края.
За мен това е пример как трябва да се завърши една поредица (дори и предишните книги да не са от най-силните), а именно с една запомняща се за дълго история.

Ревюта на предишните части от поредицата:

Затъмнение
или направо разгледай целия списък с ревюта, които съм писала. (кликни тук)

Благодаря ви за вниманието! :)
Continue reading Ревю на Зазоряване- Здрач 4

Акценти: есен 2017


Здравейте!
Вече знаете, че в края на големите сезони като пролет, лято, есен, зима или в края на годината ще правя такива акценти. Вече имаме в наличност Летни акценти, които сумират най-четените ревюта и постове през няколкото летни месеца в моя блог. А сега, дойде времето да обявим и есенните акценти, които са от месеците септември, октомври и ноември. Аз предлагам направо да започваме с анализите!

Първо, през този период съм прочела 10 книги, като до края на месеца смятам да добавя още 3 (едната е вече почти прочетена) Няма да изписвам всяка една от прочетените ми книги, а просто ще ви покажа тези, които най-много ми харесаха (забележка: няма да включвам тези, които участват в предишните акценти):

1- Новолуние (Здрач 2)
2- Зазоряване (Здрач 4)
3- Нарния - Плаването на Разсъмване.
4- Любов под прикритие.

 
И както и предишния път, сега отново ще направя едни малки класации специално за тези книги.

Завладяващо продължение
Новолуние
(Ревю)

Перфектният завършек
Зазоряване
(Очаквайте ревю скоро)

Просълзяващо разделяне
Плаването на Разсъмване
(Ревю)

Книгата, която да грабнеш, когато ти се чете любовен роман с напрежение.
Любов под прикритие
(Ревю)



Също така, попаднах и на не толкова добри заглавия. За щастие, те не са много. Дори е само едно! И затова съм благодарна, защото... кой обича да чете не-интересни книги?

1- Затъмнение (Здрач 3)


Мдаа... това е заглавието на книгата. Напоследък срещам много хора, които смятат, че серията Здрач не си заслужава. Аз съм на друго мнение, но третата книга наистина е излишна. Просто тя попада в най-лошата класация с име "Излишно". Въпреки това, написах  РЕВЮ и за нея.

И след като се разбрахме как стоят нещата с прочетените книги, дойде времето за най-четените статии от моя блог. Може да не са колкото при летните акценти, но това се дължи на факта, че лятото имах пре-достатъчно време да пиша по колкото си искам статии на месец. Е, сега е малко по различно. Училище, курсове, пътуване, учене ииии.... не е малко. Но все пак се справям. Ето статиите, а за да ги прочетете кликнете върху тях:

1-
Дискусия: кратки или дълги поредици?
2- Ревю на Здрач
3- Съвети за четене
4- Ревю на Любов под прикритие

и разбира се предишният пост по тази тема също се отличи ...

5- Летни Акценти 2017

Аз се радвам, че въпреки всичко, вие читатели, никога не отсъствате от блога ми. За което ви благодаря! Сега понеже искам да сте наясно какво да очаквате от моя блог до края на месеца, можете да сте сигурни, че ще има едно убийствено ревю на последната част от Здрач.... а за останалите две ревюта, които съм намислила смятам да ви изненадам.

Благодаря ви и за вниманието! Ако ви е харесал постът, можете най-лесно да се абонирате за месечния бюлетин, за да не изпускате нищо от новите статии. Скоро ще изпращам следващия имейл, така че се пригответе!


Continue reading Акценти: есен 2017
,

Дискусия: кратки или дълги поредици?

Хей, хей!


Днес съм тук със статия на нова тема, която никога досега не е присъствала в блога ми. Ключовата дума "дискусия" от заглавието е достатъчно показателна кое е новото.
Забелязвала съм не малко пъти, че блогърите понякога правят и статии-дискусии, в които те изказват мнението си по дадена тема, а читателите след това също се включват.
Днес темата е дали харесвам кратки или дълги поредици повече.
Под "кратки поредици" аз разбирам максимум три книги, а под "дълги"- четири и отгоре. Надявам се, че дотук сте съгласни, нали?

Е, предлагам да напиша мнението си под формата на списък. Най-напред, ето добрите качества:

Кратки поредици.


1- Не са прекалено ангажиращи.
Кратките поредици ми харесват, защото... ами те са кратки. А след като са кратки, те не отнемат особено дълго време, за да бъдат прочетени. (макс - три седмици) А това си е плюс пред серии с по четири, пет, шест и тн. броя книги, защото ще можеш да продължиш напред в списъка си, без да се отегчаваш (не е задължително) с поредица от десет книги.

2- Действието е в перфектна скорост.
След като книгите не са много, то авторът би трябвало да се е постарал, за да събере всички важни събития под формата на добре изграден сюжет. А именно - добре развиващ се, но без пропуски и написан в нужното темпо.

3- Малко за запомняне събития.
Давам направо пример: след като прочетох серията "реликвите на смъртните", един месец след това вече всичко ми се сля в едно цяло и някои от събитията ми се маглявиха. Е, познайте сега? Смятам, че трябва да препрочета поредицата (от шест книги), защото тя ми е любима, а имам затруднение да си спомня кое кога се е случило.
Обаче, с поредицата "Петата вълна" не е така, например. Тя е от общо три книги и си спомням доста от нещата в нея.  Примерът ми беше достатъчно ясен за трета точка от "кратки поредици".

Дълги поредици.


1- Героите ти стават много по-близки, отколкото при кратките поредици.
След като си заедно с един герой вече пет книги от по 400 страници, то ти се привързваш прекалено много към него. Поне аз.
Пример: Хари Потър.
Съгласни? Така и си помислих.

2- Изглеждат страхотно върху билбиотечката ти.
Като почитател на Касандра Клеър, аз притежавам почти всичките й книги. И само "Реликвите на смъртните" заема цял един рафт, което според мен изглежда много готино. Особено след като всичките книги са с една височина и почти с преливащи се цветове (английския вариант). Често казано, малко си падам перфекционист.

3- Искаш винаги още.
Някак си винаги след като прочета някоя трилогия, просто за момент изпитвам чувството "ех, още един щастлив край", след което се усмихвам и гордо затварям книгата. Но не е така при по-дългите поредици. (поне при тези, които съм чела) При тях дори и след седмата книга, винаги съм искала да има и още нещо, защото вече съм свикнала да чета само от този автор и само за тези герои. Да, наясно съм, че има вероятността всичко да се изтърка ако непрекъснато се добавя още и още, но просто това е чувството, което изпитвам. Някак щастливо-тъжно...

Лошите качества:


Кратки поредици:
1- Всичко свършва прекалено бързо.
И особено, ако поредицата е добра, а всеки от нас не е готов за голямата раздяла.

2- Има шанс втората книга да бъде излишна.
Не знам дали сте забелязали, но понякога при трилогиите, втората книга все едно е просто, за да я има и да се води трилогия. А  иначе не е нещо съществено. Ще ви дам пример, който се надявам да е без хейт - "Петата вълна" и "Игрите на глада".

3-  Недостатъчно отделено време на всички моменти.
Това може и да не присъства при всички трилогии, но е факт. Понякога, за да може автора да не напише трилогия където всяка книга е от 700 страници, то той трябва да внимава за лимита на думите. и така някои второстепенни моменти може да приключат прекалено бързо, без да се набляга на тях. А читателя винаги иска още!

Дълги поредици.
1- Има шанс да омръзнат бързо.
Пример: ако всяка от книгите е по-дълга от предишната и цялата поредица е не малко на брой книги, то тя има шанс бързо да омръзне. Особено, защото хората рядко търпят еднообразността. И за да се чете някоя дълга поредица, то тя трябва да бъде наистина интересна, за да няма случаи с започната, но недовършена.

2- Много за запомняне.
Вече дадох примера с "реликвите на смъртните" по-горе. Тук е същата работа. Просто има толкова много ВАЖНИ детайли!

3- Има шанс да се изтърка историята.
Много от трилогиите биват продължени в по-дълги серии само защото са ударили списъка с бестселъри и авторите биха искали да се задържат там малко по-дълго. И пишат още. Обаче това не винаги означава, че следващите книги (или книга) ще е толкова добра като предшественика си бестселър. Затова и не смятам да чета обърнатата версия на Здрач, нищо че не е продължение на поредицата.

Е, това май е всичко, което имам да кажа за добрите и лошите страни на поредиците (къси и дълги).

И дойде моментът да си избера кои предпочитам...........

Дългите поредици.
Просто такава ми е наклонността от отдавна. Като започна да изброявам: Здрач, Реликвите на смъртните, Пърси Джаксън, Хари Потър и още и още...
Ами вие? Кое предпочитате?
Continue reading Дискусия: кратки или дълги поредици?
,

Ревю: Любов под прикритие

Автор: Джули Джеймс
Заглавие: "Любов под прикритие"
Рейтинг: 3,5 от 5
Жанр: любовен роман с еротични нотки, чиклит
Бележка: за почитателите на любовни трилъри!
 

Двама от най-добрите агенти на ФБР, които още в академията проявяват съперничество един към друг, което води до тяхното неразбиране, продължаващо и шест години след това. И веднага след завършването, всеки един от тях (Джон и Джесика) потеглят към своите отделни кътчета на страната, доволни, че повече няма да се срещнат. Обаче, един ден съдбата ги събира в работа върху една и съща мисия и те, въпреки дрязгите си, трябва да се съсредоточат върху задачата. Което всъщност се оказва доста трудно и за двамата, след като започват да разбират, че е станало най-голямото недоразумение някога.


Всички вече сме наясно, че издателство Ибис винаги подбира романите си (и особено любовните) с финес, и този път също не ни разочарова като ни предоставя още една страхотна книга от вече известната ни Джули Джеймс. И ако сте забравили коя е тя - Джули е авторката на книгите "През онази нощ...", "Нищо повече от любов", "Неочаквано едно лято..." и сега на  "Любов под прикритие".
Този чиклит роман определено може да се конкурира достойно с останалите от този жанр, които прочетох тази година. Книгата ми хареса като представител на жанра си, но аз като все развит читател, който чете фентъзи, исторически и какви ли не други жанрове още, намерих някои забележки.  Затова и моята оценка е такава, а не престижната-  5 от 5 звезди.  Просто в различни отношения книгата е за различна оценка и ми беше трудно да я оценя, но общо сумирано и закръглено се получават 4 звезди, а за да съм още по-точна - 3,5 звезди. (Сумирано от сюжет, герои, история и тн.) Надявам се да сте ме разбрали.

  Но нека първо да започнем с хубавите черти на книгата, преди да ви кажа забележките си.

Първо и най-важно! Очакваното (любовно) напрежение между главните герои, което по принцип се очаква да присъства във всяка чиклит книга, е тотално налице. Така че спокойно мога да споделя, че дори аз самата изпитах пеперудите в стомаха си на моменти докато четях книгата. Просто това, че авторката дразни читателя като все забавя най-очакваното, а именно първата целувка, така че да направи напрежението по-голямо и по-голямо е невероятен похват, който смятам, че ще признаете, че не се получава във всяка книга. А това нещо дава голям плюс на историята, защото аз винаги очаквам нещо, което да те кара да настръхнеш с очакване. Така моментите стават още по-сладостни.

А и това, че авторката пише за ФБР, а тя самата е била адвокатка, ми вдъхна повече надежда, че книгата ще е (или поне ще изглежда) достоверна. И наистина се усеща лекотата, с която Джули използва термините и понятията, което също е важно, за да създадеш реалистични ситуации и случки.

И тук е времето да обявя нещото, което най-много ми направи впечатление - и това е сюжетът.
Именно той ме накара да се замисля дали 4 звезди не са в повече на романа. Той е разнообразен, но лошото е, че на места се губи нишката. Като цяло всичкото внимание е насочено към героите и техните проблеми, отколкото  на междувременно въртящия се свят. И за да разберете какво имам предвид - ето случая:  двамата главни герои са на мисия под прикритие, в която трябва да изобличат корумпирания кмет на Джаксънвил. Обаче, докато Джон и Джесика се любуват един на друг, но не го признават (разбира се), изведнъж изобщо не става дума какво се случва с този кмет. Сякаш авторката го е забравила. Поне аз останах с това чувство, а като почитателка на фентъзи жанра, в който сюжетът и действието са преди героите, това нещо ми направи веднага впечатление. Да, разбирам, че това е чиклит и че се набляга на романтиката. Но това лично на мен не ми допадна, но ако вие обичате любовни трилъри с наистина голямо електричество между героите - то "Любов под прикритие" ще ви хареса. Но моят съвет е, че ако очаквате някой случай от мисия с агенти от ФБР (защото виждате, че в анотацията става въпрос за ФБР) не се надявайте на много екшън.

Питате дали имам нещо за казване относно героите? Да и не е малко.
И, да - те са с перфектна и сексапилна външност, идеални един за друг. Може да ви звучи малко нереално, но тук веднага ще ви спра. Въпреки че героите са толкова сюрреалистични, авторката ни ги представя като живи и реални хора. Те имат опасения и мечти, а понякога трябва да избират между това, което винаги са искали и това, което наистина им трябва, за да са щастливи. Накратко - присъства балансираност между идеализма и реализма при изграждането на характерите.  Както присъства и балансираност между това, че книгата е едновременно чиклит, но и приятен трилър.
Според мен дамите, които си мечтаят за високия рус униформен, определено ще се влюбят в книгата! Но защо пък не и останалите? "Любов под прикритие" си има нужните дози трилър, напрежение, еротика и романтика.  

И ако досега сте превъртали всичките тези думи отгоре, ето едно кратко обобщение.
 "Любов под прикритие" със сигурност ще ви представи една сладка и изпълнена с желание история, както и с малко напрежение директно от средите на ФБР.  Реалистичните диалози без превъзхвалени реплики ще ви оставят да се насладите на вибриращото напрежение между Джон и Джесика, но внимавайте за това дали искате само романтика или нещо повече...


Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент.
Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР.
Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис.
За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна…

Благодаря на изд. Ибис за  (както винаги) хубавата книга!
Допълнително: 345  страници


Continue reading Ревю: Любов под прикритие

October Wrap Up/ Прочетено през октомври


English version below

Здравейте на този празничен ден!
Както знаете, че е традиция, в края на месеца идва времето за равносметка. И сега ще ви покажа кои книги съм прочела този типично есенен месец.

Кликни ТУК, за да достигнеш статията ми в рубриката в блога на Йоана Вълчева.



          Еnglish         


Hello. dear readers!
Autumn is going at full speed and what more do we have left than to sit with a mug of hot drink and a good book? Again I am here to show you the books I have read this windy October. I still have difficulties to believe how fast the time passes! Like it was yesterday when I last wrote the September wrap-up... Nevermind, the good thing that time passes, is that you read more and more books. And we love books, don't we?

So here it is what I read:


1- New Moon - Twilight book 2
We all know the Twilight trend, so I am not going to explain it again.
So, last month I started with this saga and totally wanted more. And here I am with half-finished Twilight series.
The second book was really good and I dare say way better than the first. I liked it.




2- Eclipse - Twilight book 3
Aand to be honest, I was disappointed to read this one. Yeah, the previous two were good and acceptable, but this one I didn't enjoy. Was the plot too prolonged and kind of... unneeded? Yeah, I felt like this book was written only for the numbers, and not for the quality.




3- The Voyage of the Dawn Treader - The Chronicles of Narnia book 3
The thing here is.... I loved it! I am in love actually with all the Narnia books, and most of all with "The Lion, the witch and the wardrobe" is my favorite.
I needed this kind of relax after Bella's endless self-pity and anxiety (maybe). And this kind of book felt like a real themed to the autumn leafs.

4- Pride and Prejudice
The truth is - I have been reading this one for 3 years already. Yeah, you read it right... Years.
I bought it when I was eight grade for I wanted to practice my English and grabbed the first book with good cover (never do that if you buy books!). Then it occurred that I have bought an English classics book, written in the early 1800s. Totaly left it without looking at it again, because I clearly could understand a word.
However, now I picked it up again and I found out to have developed my English skill, for I even liked the book!
Recommend it for everyone who liked historical books.

Well, that was all for October and hope to see yall soon!


Continue reading October Wrap Up/ Прочетено през октомври