Ревю на Новолуние - Здрач, книга 2

Автор: Стефани Мейър
Заглавие: Новолуние
Жанр: фентъзи, YA
Рейтинг: 4/5
Бележка:  ревю на първа книга от серията от ТУК

 

Бела продължава живота си щастливо в компанията на обичния й Едуърд. Докато един ден той не я напуска изведнъж и тогава целият й свят се срутва. Бела вече не знае какво да прави, след като любовта на живота й я напуска толкова неочаквано и необяснимо. Тя се опитва да продължи напред, но това се оказва изключително трудно. И така, един ден се сеща, че има вариант да сложи край на живота си, но се сближава с Джейкъб, който обещава никога да не я нарани и да я защитава. Обаче, какво става след като Джейкъб е толкова приятна компания, но Бела е вече толкова пречупена?

Само, за да ви хвана вниманието, ще ви кажа най-важното първо: книгата ми хареса дори повече от предишната! След като завърших "Здрач", си мислих, че серията ще продължи да бъде така (с извинение към феновете) лигава на някои сцени, но сгреших, защото Мейър ме изненада със сериозността си.  Разбира се, както всяка книга, на която давам 4 звезди, и тази си има своите недъзи, които ще разгледаме по-надолу. Обаче, смело заявявам, че лесно се забравят, защото историята за момичето, което се влюби във вампир, ще ви завладее неутолимо.
  Буквално съм чакала с нетърпение да мине часът по химия, за да имам 10 минути междучасие и да прочета няколко страници! (да не коментираме и времето, в което се криех и четях по време на час, но сега това не е важно) Накратко - книгата е зарибяваща и много ме зарадва.

 И по същество....
 Още от началото книгата ме грабна с изненадващите силни моменти, които липсват в първата част от серията. По принцип вече бях свикнала, че Мейър го води небрежно в напрегнатите моменти и да не те кара да трепериш от очакване, но тук това се обръща. Казвам изненадващи, защото дори след първите 30 страници вече ще повдигнете вежди на това, което ще прочетете. Един жокер - всичко, с което се сближихме в предишната книга изведнъж Мейър ни го отнема безмилостно. Е, поне аз така го усетих. Това е в голяма степан така, защото  досега авторката не е карала читателя да изпитва по-силни чувства (нещо, което осъзнах, че ми липсва като цяло в "Здрач". Там повечето от нещата бяха предсказуеми в сравнение с тази книга) и това също ме накара да се интересувам какво още ни е подготвила Стефани за напред.

 Като цяло книгата е по-различна в някои аспекти и ми достави много по-голямо удоволствие да я чета, отколкото предишната. Разбира се, разликите бяха в добра светлина и не очаквайте нещо лошо. Сега ще ви споделя това, което най-много ми направи впечатление в книгата. И то е как се набляга върху героя на Бела.

  Да, то в първата книга се разказваше единствено от нейното име, но повечето от мислите на героинята бяха свързани с това колко неземно изглеждащ е Едуърд. Обаче тук вече получаваме огромен шанс  да разберем характера на Бела до съвършенство, защото тя получава много време, в което е затворена сама със себе си и мислите си. От една страна, това на моменти изморяваше, защото нямаше особено много реплики, които да разведрят обстановката, но авторката се е постарала да бъде по-интересно като на моменти включи опитите за самоубийство на Бела. Да, стига се чак дотам и сега е ред да се изкажа, че Бела (според мен) си е пълно психо.

 Героят на Бела може да се каже, че е изпипан до такава изящност, че се чудиш дали авторката не го е писала, гледайки от някой истински човек ( или по-точно - мозъчно неуравновесен). Съжалявам, ако сравнението ми е прекалено силно и може би неудачно, но е точно това, което искам да кажа. Не знам как Стефани е успяла да се справи с толкова труден характер, защото никога не можеш да знаеш какво ще се върти в главата на един такъв човек.
(малък спойлер) Дори отбелязвам отсъствието на Едуърд от книгата за минус само заради това, че по едно време се притесних дали Бела ще се оправи. (тя се срина заради него, но няма да споделям повече, че да не стане огромен спойлер)
 

 И така, тук е моментът да спомена, че има и няколко (но безобидни на брой) скучни моменти. Да, казах, че авторката се е опитала да ги освежи със самоубийствените опити на Бела, но ключовата дума е "опитала".  Точно заради това не дадох пълен брой звезди на "Новолуние".  Книгата е над 500 страници и според мен едни 200 биха могли да се изрежат и книгата пак да си бъде толкова добра. Отново, както и в предишната част, времето е запълнено с мисли около главното мъжко действащо лице, а и се добавят още заради новопоявилия се претендент. (т.е. Джейкъб) Просто ви е достатъчно да знаете, че трябва да сте готови да прескачате по някой ред от време на време. ;-)  На мен лично ми е трудно да оценявам книгите от тази серия, но се основавам на идеята и преживяването, отколкото на това дали има плюс/минус няколко страници. (за мен не са проблем дори и да са хиляда. Аз пак ще ги прочета)

 И още нещо, което много ми хареса. Книгата имаше много приятни изненадващи моменти. Точно от тези, които ви оставят с полу-усмивка  или с вдигнати вежди, и от тези, които раздвижват мисленето на читателя. Точно заради тях смело казвам на хората, че книгата ми харесва повече от първата и да си призная, някои от тях (тези, които са чели поредицата) отговарят, че с всяка следваща стават още по-добри! Така, че аз няма какво да споря и направо започвам третата книга с ентусиазъм.

Книгата с безплатна доставка на английски от BookDepository.
Ако ви е харесало ревюто, можете да се абонирате за месечния бюлетин. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще научавате за новите ревюта първи!