Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Сияние
Жанр: трилър, хорър
Оценка: 3/5
Хотел „Панорама“ се намира на едно от най-красивите места в света, но Джак Торънс, съпругата му Уенди и техният петгодишен син Дани са на път да се сблъскат с нещо много повече от природната красота...
Достигнал дъното, провалил се като съпруг и като баща, останал без работа и без пари, Джак Торънс се хваща за последния шанс в живота си да поправи всичко, което вече е развалил. Той и семейството му се преместват в хотел „Панорама“, където Джак е нает като зимен пазач. Работата му предлага много свободно време, през което мъжът е решен да се сближи със сина си Дани, да оправи взаимоотношенията със съпругата си Уенди и в същото време да довърши пиесата, която пише. Всичко върви по план до момента, в който от най-затънтените кътчета на „Панорама“ – хотел с ужасна история – се събужда нещо зло, което е привлечено от сина на Джак и Уенди – петгодишния Дани, който притежава „сиянието“. Ще бъде ли дарбата на детето достатъчна, за да спаси него и майка му от поддалия се на зловещото влияние Джак, или злото, което обитава хотела, ще засияе за пореден път...
„В края на септември 1974 година, със съпругата ми Таби прекарахме една нощ в гранд хотел „Стенли“ в Естес Парк. Както се оказа впоследствие, бяхме единствените гости, а на следващия ден щяха да затварят комплекса за през зимата. Докато се скитах из коридорите на това място, си помислих, че вероятно би било перфектно – да не кажа архетипно – за призрачна история. Същата нощ сънувах тригодишния ни син да бяга по коридорите, да се оглежда зад гърба си с ококорени очи и да пищи. Преследваше го противопожарен маркуч. Стреснах се в съня си и се събудих. Целият бях облян в пот, на сантиметър от падане от леглото. Станах, запалих си цигара, седнах в стола, който гледаше към Скалистите планини, и докато цигарата ми привърши, в ума ми трайно се оформи скелета на книгата.“ - Стивън Кинг
Достигнал дъното, провалил се като съпруг и като баща, останал без работа и без пари, Джак Торънс се хваща за последния шанс в живота си да поправи всичко, което вече е развалил. Той и семейството му се преместват в хотел „Панорама“, където Джак е нает като зимен пазач. Работата му предлага много свободно време, през което мъжът е решен да се сближи със сина си Дани, да оправи взаимоотношенията със съпругата си Уенди и в същото време да довърши пиесата, която пише. Всичко върви по план до момента, в който от най-затънтените кътчета на „Панорама“ – хотел с ужасна история – се събужда нещо зло, което е привлечено от сина на Джак и Уенди – петгодишния Дани, който притежава „сиянието“. Ще бъде ли дарбата на детето достатъчна, за да спаси него и майка му от поддалия се на зловещото влияние Джак, или злото, което обитава хотела, ще засияе за пореден път...
„В края на септември 1974 година, със съпругата ми Таби прекарахме една нощ в гранд хотел „Стенли“ в Естес Парк. Както се оказа впоследствие, бяхме единствените гости, а на следващия ден щяха да затварят комплекса за през зимата. Докато се скитах из коридорите на това място, си помислих, че вероятно би било перфектно – да не кажа архетипно – за призрачна история. Същата нощ сънувах тригодишния ни син да бяга по коридорите, да се оглежда зад гърба си с ококорени очи и да пищи. Преследваше го противопожарен маркуч. Стреснах се в съня си и се събудих. Целият бях облян в пот, на сантиметър от падане от леглото. Станах, запалих си цигара, седнах в стола, който гледаше към Скалистите планини, и докато цигарата ми привърши, в ума ми трайно се оформи скелета на книгата.“ - Стивън Кинг
Ще започна ревюто си с това, че то няма да бъде дълго и, че очаквах повече.
"Сияние" беше в списъка ми с книги за четене от дълго време. (... от моментът, в който имаше референция в "Играч първи приготви се" - филмът) Стивън Кинг се превърна в един от авторите, които обожавам, особено защото има голяма роля в това аз да се наричам читател. Още от невероятната "Очите на дракона", която прочетох може би преди 4 години, забелязах, че има причудлив стил и изказ. Е, тук не отстъпва от този си стил. Понякога имам чувството, че всяка една от неговите книги се случва по едно и също време в една и съща вселена. Сякаш всяка една от книгите му (поне тези, които съм чела досега) са само къси разкази от един голям сборник. Дори намирам прилики в главните герои на различните книги.
Затова в началото книгата имаше съвсем малко неща, с които да ме впечатли. Като цяло съм на кантар дали ми хареса, или не книгата. Имаше много силни моменти и много слаби моменти, които така ми забавяха четенето, че цял месец откарах с тази книга. Забавяха ме не дотолкова, защото бяха пренаситени с излишна информация, ами защото просто нищо не се случваше. Ако трябва да изобразя на графика как върви действието в Сияние, то ще е зигзагообразна линия. Като до върховете се стига с доста бутане.
Но пък щом се стигнеше до кулминацията на даден момент, признавам, Кинг няма равен в това да те накара да настръхнеш и да усетиш нужда да погледнеш встрани и да си поемеш дъх, за да се овладаеш. Още от "То" знам, че страшните моменти при Кинг нямат празно попадение. Всичките до един са страшни и дори в главата си при всеки различен плашещ вик ли шепот, който прокънтяваше по коридорите на хотела, неосъзнато го четях със клоунски гласове. Не знам защо, вероятно защото Кинг ми е втълпил, че клоуните са страшни.
Героите... ми се сториха точно толкова психично проблематизиани колкото и във всяка друга книга от Кинг. Просто едно към едно са всичките персонажи, които накрая полудяват и искат да убият всички. Но пък всеки път са толкова добре изградени и самия процес към лудостта е интересен да се проследи.
Вероятно на много места ще видите, че краят не е удовлетворил много хора. Ами... така е. Краят е недовършен. Затова има и втора част, която засега не смятам да чета. При Сияние, за разлика от други книги, които в един момент те карат да си мислиш, че нищо няма да свърши добре, тук беше очевидно и си признавам, че с неохота дочетох последните страници на книгата заради предвидимостта й.
Може би е време да споделя защо давам само 3 звезди, след като имаше и неща, които ми харесаха. Краткият отговор е, че книгата не ми хареса повече от "То", нито пък от "Очите на дракона" или "Мъртвата зона", но пък не е и за подминаваме. Очаквам да ме нападнат феновете й веднага щом прочетат това изречение, ала какво да направя? Не бих лъгала само защото това е Кралят и всичко, написано от него, трябва да се харесва. Крайният извод за мен самата е, че книгата ми хареса достатъчно, но не толкова, че да я прочета на един дъх и това, че на моменти ми идваше просто да прочета нещо по-забързано и да я оставя, ме наведе на мисълта, че не е толкова голямо нещо, колкото очаквах.
Благодаря ви за вниманието и ми се иска да разбера дали има и други като мен, които не харесват чак толкова Сияние на Стивън Кинг. ♥
