Заглавие: Чарлс Стрийт 44
Жанр: роман
Рейтинг: 4/5
Бележка: толкова по Даниел Стийл-ски.
След цели пет години съжителство, Франческа и Тод се разделят. Къщата на Чарлс Стрийт ще остане за нея, но първо трябва да откупи половината на Тод, а галерията, която тя притежава, не изкарва нужните средства. Затова Франческа решава да си намери квартиранти, за да събере нужните пари и да успява да изплаща дълговете си. Тя се сближава много повече с тези хора отколкото е очаквала и открива едно нова семейство. Но всяко семейство си има своите проблеми. . .
Това е третата книга от Даниел Стийл, която чета, и отново не съжалявам! И този път, Стийл ме плени със своя лек и чувствен начин на писане. Героите отново ми влязоха под кожата и аз отново затворих нейна книга с щастлива усмивка на лицето си.
Книгата започва плавно и в рамките на десет страници вече се навлиза дълбоко в историята, което ми хареса, защото като започнах да чета, направо не се усетих кога вече съм минала първите 100 страници. Нека за начало да отбележа, че тази книга се чете изключително леко и бързо. А от досегашните ми сблъсъци с авторката съм забелязала, че нейните книги не ми вървят за по 3 дни както при фентъзи книгите. И това, че прочетох тази толкова бързо без изобщо да правя някакви опити да препускам, ме изненада приятно. Така че, ако сте от хората, които харесват "бързи" и стойностни книги, то отбележете тази книга в списъка си.
Също така, всички знаем, че Стийл има навика да повтаря някои неща по няколко пъти, нали? Е, тук това почти го няма, което допринася още повече за бързото четене. А и за търпението на читателя, защото всички знаем какво става в книгата й "Хубави неща" и колко пъти споменавах в ревюто си, че повторенията са ме изнервяли. Тук просто историята си върви напред и се развива без да има натрапчиви припомняния на минали събития и тям подобни. Просто се наслаждавах на историята докрай.
А като стана дума... Самата история и сюжета не са сложни и са лесни за проследяване. Всичко се върти само около няколко героя и не си спомням да е имало някакви излишни персонажи. Като цяло се споменава само това, което е нужно, без нищо излишно, което да бави историята. Но това нека не ви кара да мислите, че героите не са изградени както трябва. Напротив, всеки персонаж се свърза с мен по различен начин и дори да не го усетих в началото, накрая имах онова щастливо-тъжно чувство когато искаш да свърши, но и не искаш да свърши... (знам, че разбирате за какво говоря.) Просто всичко много ми допадна как е направено.
А ако се питате защо съм дала 4 звезди, а не 5, сега ще ви обясня. Заради предсказуемостта. И това е единствената ми забележка. Предполагам, че няма книга на Даниел Стийл, която да не свършва щастливо, но все пак имах нужда от малко мистерия. В повечето случаи начинът, по който Стийл ни представя новата информация веднага подсказва поне половината от това, което следва. Имаше само три или четири пъти, в които наистина се изненадах от случилото се и за тези моменти трябва да кажа, че наистина не го очаквах. И може би те допринасят донякъде към причината защо харесах книгата толкова много. Просто бяха наистина силни и ме накараха да усетя вълнение в стомаха, било то от изненада или от нещо друго.
Нека вмъкна и няколко думи за темите, които са засегнати. Не винаги говоря за теми, които са засегнати в книгите, но тук някои от тях се открояват и не мога да подмина това. Първоначално, името на Даниел Стийл веднага се свързва с думата "семейство" в ума ми, може би защото тя винаги пише за семейните връзки. Тук препоръчвам да прочетете и романа й "Семеен албум", ако все още не сте. Обещавам, че ще плачете. Но тук има и други засегнати теми освен семейството. На второ място е темата за зависимостта. И не само вредната зависимост към наркотиците, както в случая, но и тази към хората или пък към предметите, в случая към къщата на Чарлс Стрийт. Това прави книгата прекалено истинска.
Нека вмъкна и няколко думи за темите, които са засегнати. Не винаги говоря за теми, които са засегнати в книгите, но тук някои от тях се открояват и не мога да подмина това. Първоначално, името на Даниел Стийл веднага се свързва с думата "семейство" в ума ми, може би защото тя винаги пише за семейните връзки. Тук препоръчвам да прочетете и романа й "Семеен албум", ако все още не сте. Обещавам, че ще плачете. Но тук има и други засегнати теми освен семейството. На второ място е темата за зависимостта. И не само вредната зависимост към наркотиците, както в случая, но и тази към хората или пък към предметите, в случая към къщата на Чарлс Стрийт. Това прави книгата прекалено истинска.
Може би това не е от най-дългите ми ревюта, но казах всичко, което ми направи впечатление от "Чарлс Стрийт 44". Това е една книга, която ви препоръчвам за мързеливите неделни дни, когато искате да прочетете нещо бързо, но дълбоко. Нещо, което ще помните за дълго и ще преживявате събитията редом с персонажите, защото точно това е Даниел Стийл. Тя знае как да вкара читателя в книгата и обратното.
