,

Летният списък с книги и кое си заслужава.



Привет!


Днес ще говорим за онези списъци, които получаваш в края на учебната година, и трябва да прочетеш. Тази година съм единадесети клас и вече започвам подготовката си за големите матури. Целия ми списък беше само с български заглавия и автори. В тази статия ще ви покажа какво прочетох, кое ми хареса и кое не. Също така, ще ви дам и няколко съвета за миналогодишния си списък, защото тогава нямах тази възможност.
Първо се заех с по-дългите творби, за да мога после по време на учебния процес, да се занимавам само с разкази и поезия. Така ще мога да не изоставам и ще ми е много по-лесно. И така, ето с какво се занимавах това лято:

1) Под Игото - Иван Вазов.
Ами какво да кажа? Това си е Под Игото и е класика. Оказа се, че когато за първи път го четох в пети/шести клас, изобщо не съм го разбрала и сега... май ми хареса. Смисълът на тази книга го разбираш не веднага докато четеш, а когато някой те попита за какво се разказва или пък дали е била интересна. Или пък в по-честите случай когато съучениците ми ме питат "става ли за нещо". Ами, да! Става, но трябва да си търпелив, за да стигнеш до края. И това, което забелязах за литературата по онова време е, че почти всичко завършва с трагичен край. Главните герои или умират, или остават да остареят в мъки.
Цял месец се занимавах с тази книга, но се радвам, че я прочетох и видях какво съм изпуснала в пети клас.

2) Чичовци - Иван Вазов
Много объркан стил и смисъл. Честно казано, аз не открих много смисъл накрая, но наистина беше много объркано и трудно да проследиш сюжета. Не знам, но тази творба, въпреки че беше около сто страници, едва я прочетох. На мен не ми хареса, но се радвам, че не я оставих за по-късно, защото тогава пък едва ли щях да я завърша.
В нея присъстват прекалено много и излишни описания на героите. Дори имаше цели глави без реплики, а единствено описание. Това е, което ме измъчи.

3) Гераците - Елин Пелин
Осъзнах, че ми харесва този автор. Дори творбата му ме накара да се натъжа, а това е нещо, което много рядко се случва с мен при българските автори. Досега май че не съм навлизала в български разказ толкова, че да се разчуствам. Хареса ми! Още отсега усещам, че ще си изкарам добра оценка, ако ни накарат да пишем съчинение по тази творба.

4) Земя - Елин Пелин
Тук работата е същата като с Гераците. И тя ми хареса и я прочетох по препоръка на учителя, защото не е в задължителния списък. (но мисля, че ще бъде за догодина, така че... супер! Ще имам повече време за останалите)
Сега като се замисля ми се струва, че тази и "Гераците" са две много идентични истории. И в двете имаше мотивът за отрязването на старо дърво, което е било в семейството от дълги години, точно в момента когато същото семейство се скарват по между си и се разпада.  
С тези двете, часовете по литература май ще ми харесат.

5) Бай Ганьо - Алеко Константинов
Тук прочетох само първата част от книгата където Бай Ганьо пътува из Европа, а втората не ми беше интересна. Определено имаше няколко комични попадения, но не достатъчно. Честно казано, не знам дали ми хареса или не, но със сигурност не беше като "Чичовци" от страна на стил на писане.

Нямам представа дали е задоволителен списъка ми, но мисля, че не е малко.  Доволна съм от прочетеното.
Споменах и, че ще ви дам съвет и за тези, които ще бъдат десети клас и за тези, които ще бъдат догодина.  Просто прочетете "Граф Монте Кристо"! Тази книга развали представите ми за тогавашните автори и определено е надминава времето си. Дори надминава някои от съвременните автори по сюжет, идея и изобщо като книга.   Да, знам, че това са два тома, но напълно си заслужават. Сигурно ще отделите само един учебен час за това дву-томно творение, защото толкова отделихме ние, но  това няма значение. Дори и да не го прочетете за училище, прочетете го заради тръпката. Искрено съжалявам, че в училище не отделихме нужното време за тази творба. Невероятна е и често е подценявана.



Благодаря ви за вниманието и ми е много интересно коя от всичките ви книги за лятно четене, ви е била най-интересна? Смятате ли, че някои български произведения трябва да отпаднат, а други да се добавят към програмата?








Очаквайте съвсем скоро: "Любими цитати от Повелител на Сенките" в моята рубрика в блога на Йоана Вълчева!

0 коментара:

Публикуване на коментар